Окончателно: Дворецът "Саръгьол" е собственост на държавата

/КРОСС/Дворецът "Саръгьол" е собственост на държавата, но тя ще може да го владее, само след като плати на Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок по 6630 лв. за необходимите и полезни разноски, които са направили за имота. Това постанови тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) с председател Камелия Маринова и членове Веселка Марева и Владимир Йорданов, информира "Правен свят", цитиран от "Дневник".

"Саръгьол" е второто царско дело, което стига до последната инстанция. През 2012 г. ВКС постанови, че дворецът "Кричим" е държавна собственост. Все още окончателно не са приключили делата за "Ситняково", "Царска Бистрица" и "Врана", както и за над 16 000 дка гори в Рила.

С решението си съдът приравнява бившия премиер и сестра му на добросъвестни владелци (владеят вещта на правно основание, което е годно да ги направи собственици, без да знаят, че този, който им го дава не е собственик или предписаната от закона форма е опорочена) на имота от момента, в който той им е предаден от областния управител през 2002 г., но не ги признава за такива.

Според съдебния състав (с изключение на съдия Владимир Йорданов) е напълно допустимо български монарси да придобиват имоти по давност. Заради различни закони, въвеждали мораториум върху придобиването на държавни имоти по давност, наследодателят на Симеон и Мария-Луиза цар Борис III не е владял "Саръгьол" необходимите двайсет години.

Адвокатите на Сакскобургготски и сестра му поставиха важни въпроси, на които досега върховният съд не е отговарял. Разрешението на един от тях, ще ползва не само царя, но всеки друг гражданин в такава ситуация. Дали ако държавата е предала недвижим имот на някого като негов, а след това заведе иск за собственост срещу него, има право да търси обезщетение за неоснователно ползване на имота.

Според върховния съд лицата, на които държавата е предала недвижим имот като техен собствен (включително чрез реституция), не ѝ дължат обезщетение за неоснователно ползване на имота по Закона за собствеността, щом към момента на предаване на владението не са знаели за липсата на основание за това.