Десните да се откажат от кючека; Първанов да направи Европейска левица

/КРОСС/ Интервю с д-р Желю Желев, президент на Република България (1990-1997)

- Като държавен глава от 1990 до началото на 1997 г. следите ли отблизо какво става в държавата, д-р Желев?
- Да, следя го, но главно от вестниците, които си купувам, и от другите медии. Възможност има, но времето не стига вече. (Смее се.) Човек да коментира, да предлага, трябва всичко да чете в общата картина.

- Скандалът на миналата седмица беше свързан пак с партия „Атака" и нейния лидер Волен Сидеров. Как бихте го коментирали? Споделяте ли тезата, че той нарочно предизвикал този скандал, за да сплоти редиците на партията си преди евроизборите?
- Не я изключвам. Сидеров и друг път е показвал, че е безотговорен човек.
Такъв политик е опасен
Той може да се възползва от някакво напрежение и да направи големи беди. Неговото място изобщо не е в политиката.

- Как може да бъде отстранен от нея, освен чрез избори?
- Има си начини. Парламентът да му вземе имунитета, дето той се пъчи, че сам ще си го дава. Всички неща, които се развиват около Сидеров, всички номера, които се опитва да прави - например на велик политик и т.н, - просто излагат страната. Излагат и парламента и т. нар. политическа класа в България.

- Защо БСП и ДПС не излизат с конкретни становища за скандала и поведението на Сидеров?
- Явно гледат собствените си сметки, собствения си интерес. Може би разчитат на неговото поведение той да провали това, което парламентът фактически иска, и те да се окажат в положение, когато печелят.

- Той крепи техния кворум.
- Точно за това става дума. Това е безпринципно от страна и на БСП, и на ДПС. Така не може.

- Движението АБВ на Георги Първанов прави своя листа за евроизборите, различна от официалната на „Позитано". Това може ли да доведе до разцепление в БСП?
- Възможно е. Първанов като държавен глава и като политик показа, че е сериозен човек. Той изведе БСП от задънената улица, в която я бяха поставили. Той искаше да не се допускат натовски самолети да прелитат над България. Както и да не са дава плацдарм за извършване на военни операции. Когато дойде на власт, той фактически направи сам една голяма революция. Доказа, че не може един политик да бъде доктринер, верен на партийната доктрина, а трябва да държи сметка за дневния ред на обществото.

- Ще надделее ли в борбата със Станишев? Практиката показва, че който е напуснал партията майка, не е прокопсал...
- Добре де - защо да не направи друга социалистическа партия, за която може да се каже, че е европейска левица. Много по-близка до хората, отколкото официалната БСП.

- Хайде сега да се преместим в дясното пространство. В Реформаторския блок вече започнаха отлюспванията. ,, Синьо единство" на Надежда Нейнски беше отстранено от блока. Само за избираеми места в депутатските листи ли става дума, или има и други причини?
- Преди години, спомням си, в сродна ситуация Вежди Рашидов - той като общественик винаги присъства в публичното пространство, каза за БСП: „Социалистите какво са научили? Освен кючека нищо друго..."

- Ще успее ли Реформаторският блок да овладее дясното пространство?
-Ще зависи от това, което ще направят в оставащото време до изборите. От една страна, всички разбират, че трябва десен блок. Но не става с това джавкане, изгонване, отлюспвания. Това е кючекът, дето пък СДС е научил през изминалия период. Това е от 20 години. Винаги преди поредните избори е имало заклеймяване и отлюспване, разцепване, прегрупирания, които са фатални за резултатите от вота.

- Костов ли дърпа конците на Реформаторския блок?
- Не мога да кажа. Той не е най-главният претендент за тази роля. Но Костов постанови към разцепление тези, които Бойко Борисов беше посочил като десница.

- Вашият близък съратник Ивайло Трифонов каза, че през 1990 г. сте допуснали грешка, като сте започнали промените с нова конституция. Трябвало да тръгнете с . 1 ус грани и и шокова терапия. Вие на какво мнение сте?
- Това можеше да го направи парламентът. Нищо не можеше да се пипне - досиета и други работи без разрешение на парламента. Досиетата се отваряха избирателно. Направиха го със земеделците - хората, които бяха по комунистическите лагери и затвори. Спомням си как Дертлиев беше плакал в парламента. Със сълзи на очи говореше по адрес на БСП: „Не ви ли е срам?! Вие, които държахте по затворите тези хора, някои умряха, други се поболяха..." Беше много силна реч.

- Последваха години, в които СДС имаше парламентарно мнозинство. Можехте ли тогава да направите лустрация, да речем? Защото шокова терапия в някаква степен имаше.
- Трябваше да забраним БКП. Известно е, че Политбюро на комунистическата партия по предложение на Живков предлага България за 16-а република на Съветския съюз. И то тайно! Живков изрично предупреждава за това да не се говори извън пленумите. Това е национално предателство!

- Защо не забранихте БКП?
- Нещата се развиха така. Драгомир Драганов първи извади документите от тези пленуми. Той беше от младата войнстваща гвардия на БКП. Изнасянето на документите съвпадна с времето, когато беше сменен главният прокурор Евтим Стоименов. С едно прилично мнозинство в края на 1990 г. беше избран Мартин Гунев. По конституция трябваше аз да го назнача. Не мога да му нареждам какво да прави, но когато му разписах назначението, го попитах не трябва ли прокуратурата да се ангажира и самосезира с изнесеното в документите на Политбюро, които развълнуваха цялата страна?
Той започна да обяснява, че нямало как цялото Политбюро да бъде подведено под съдебна отговорност. Викам - как няма: става дума за национално предателство! Освен това е и държавна измяна... След време пак се срещнахме и отново отворих дума за измяната на висшите комунистически държавници и за тяхното съдене. Той отговори, че не можел да направи такова нещо. И вместо да поиска прокуратурата да се самосезира, през февруари 1992 г. си подаде оставката.

- После обаче главен прокурор стана Иван Татарчев, отявлен антикомунист. Той защо не направи нищо за съденето им?
- Той правеше такива страшни изявления! Всички виновни за националната катастрофа щеше да ги докара в чувал, за да бъдат съдени. Но на практика не направи нищо. Вместо да съди Живков и Политбюро, той поиска имунитета на Андрей Луканов и го прати на „Развигор" за 6 месеца. След това прати Георги Атанасов и Стоян Овчаров в затвора в Кремиковци. Поиска и на Лилов да се свали имунитетът и да бъде съден. Защо бе, аланкоолу? Пред теб са истинските виновници, а ти... Тогава нямаше сериозно гражданско мислене. Нямаше и достатъчно сериозни и мащабни политици, които да мислят като държавници. Нали знаете каква е разликата между политика и държавника?

- Каква е?
- Политикът мисли за следващите избори, а държавникът - за следващите поколения. Това го нямаше.

- Сега има ли такива политици в държавата?
- Силно се съмнявам. Ако тогава бяхме успели да осъдим действителните виновници като извършители на държавна измяна, веднага след това щеше да ни бъде отворен пътя да забраним БКП.
Както Елцин направи след опита за преврат в Русия. Просто забрани КПСС. БКП можеше много по-лесно да бъде забранена.

Източник: "24 часа"