Подпалиха Джамията в Пловдив

/КРОСС/ Сладкарницата на Джумая джамия пламна от метната самоделна бомба, предава репортер на Marica.bg от пътя на протестното шествие.

Дъжд от камъни изпочупи прозорците на Джамията. Ени-ча-ри, ени-ча-ри, крещят запалянковци срещу жандармерията, която започна да изтласква протестиращите далеч от мюсюлманския храм...

Протестиращите се разгневиха, че пред Джумая джамия ги посрещна мощен кордон от жандармерия. Започнаха да мятат пиратки и бомбички, една от тях се заби в дървената табела на сладкарницата под Джумая джамия и я запали. Наложи се униформените бързо да реагират и да гасят, за да потушат  пожара.

Шествието е на път към Турското консулство в Пловдив, за да иска обяснение от консула за острата му реакция срещу декларацията на Общинския съвет в Карлово за геноциде срещу бъргарите при потушаване на Илинденско Преображенското въстание.

Джумая джамия е главният мюсюлмански храм в Пловдив. Турското й име е Hüdavendigâr Camii или Cuma Camii. Джамията се намира в центъра на Пловдив и е издигната на мястото на катедралната пловдивска църква „Света Петка Търновска скоро след завладяването на града от османската армия (1363 г. - 1364 г.). По времето на султан Мурад ІІ (1421 - 1451) старата сграда била съборена и на нейно място издигната днешната джамия, наречена Улу Джумая джамия - главна петъчна джамия.

Джумаята е една от най-старите османски култови постройки на Балканите. Тя е и сред най-големите - внушителна правоъгълна сграда, чийто салон има размери 33 на 27 метра. Градежът й показва влиянието на византийската и старобългарската архитектурна техника - два пласта тухли са иззидани след всеки пласт дялан камък.

За разлика от по-късните еднокуполни джамии, Джумая е от т.нар. многокуполни. Куполите са девет на брой и са покрити с оловни листове. В североизточния ъгъл на главната фасада е издигнато минаре, декорирано с диагонална квадратна мрежа от червени тухли върху фон от бяла хоросанова мазилка.

Вътрешността на джамията е украсена със стенописи с растителни орнаменти - клонки, цветове и гирлянди, между които са вмъкнати медальони с цитати от Корана.

Стенописите датират вероятно от края на XVIII и началото на XIX век. Аналогии на външната и вътрешната архитектура на пловдивската Джумая джамия можем да направим с едни от най-старите османски култови паметници в Бурса, Одрин и София, строени в периода XIV - XV век.