Каквото и да решат днес Ердоган и Путин, Сирия не е същата

/КРОСС/ Американският вицепрезидент Майк Пенс договори с турския президент Реджеп Тайип Ердоган прекратяване на огъня в новата операция на Анкара срещу доминираните от кюрдски бунтовници Сирийски демократични сили (SDF) миналата седмица. Затишието със срок 120 часа, обвързано с изтегляне на бойците от границата, обаче изтича днес, когато по стечение на обстоятелствата Ердоган ще е в Русия за среща с колегата си Владимир Путин, чиято роля в Сирия само се засили от офанзивата.

Ердоган отива в Сочи след началото на операция, с която разчиташе да укрепи сигурността на Турция, като изгони смятани от Анкара за терористи Сили за защита на народа (YPG) от пограничните райони, да набере вътрешнополитическа подкрепа и да върне бежанци, но и на още нещо.

"Ердоган иска да има по-голям отпечатък в Сирия – повече територия – за да има и по-голяма тежест в преговорите," смята Сонер Джагаптай, който ръководи програмата за изследване на Турция от Вашингтонския институт за близкоизточна политика.

Турция разчиташе и на много други неща – че може да има постоянен съюзник в лицето на Вашингтон или че Русия няма да пречи на операциите ѝ в Сирия (така беше, след като Ердоган се извини на Путин за руския изтребител през 2016 г., но операция "Извор на мира" промени това).

Вместо това, каквото и да стане с военната операция, връзките със САЩ и срещата с Путин, Ердоган получи на границата една не непременно приятна гледка: северна Сирия изглежда различно.

Край на относителното затишие на север

В Сочи Путин и Ердоган вероятно ще трябва да разговарят как би продължила турската операция, ако кюрдските бойци не се изтеглят от територията на 30 км от границата със Сирия (каквото бе условието на 120-часовата пауза). В събота Ердоган заплаши SDF, че ако не се изтеглят, Турция ще продължи, откъдето спря, за да "размаже главите на терористите". Това се случи, докато двете страни се обвиняваха в нарушаване на договорената сделка за прекратяване на огъня.

Избягалите от домовете си според ООН може да са до 200 хил., според неправителствени организации – над 300 хил. Поне източно от река Ефрат (както и в град Манбидж недалеч от западния ѝ бряг) имаше относително спокойствие след успехите на коалицията на САЩ и SDF срещу "Ислямска държава".

Това не можеше да се каже за някои райони на изток близо до зоната ѝ на контрол, например около Дейр аз Зор, където в началото на миналата година имаше сблъсъци с участието на руски наемници, а в самия град преди две влязоха сили на президента Башар ал Асад.

Същевременно близо една трета от територията на страната не бе под контрола на Асад именно заради коалицията..

Сега Ердоган планира да разсели до 2 млн. сирийци в "безопасната зона", която по план трябва да се създаде да навлезе до 30 км в сирийска територия. Неотдавна смелото му въображение обрисува и възможност броят на бежанците да достигне 3 млрд., ако има начин зоната да се разшири до град Ракка. Тези планове обаче безпокоят критичните към операцията.

Населението на север е разнородно – араби, кюрди, туркмени, асирийци – и прииждането на стотици хиляди души, които да живеят в района, според някои създава възможности за етническо прочистване на кюрдите или други поводи за размирици и насилие.

Какво ще стане с избягалите – били те разселени заради конфликта или заради евентуално напрежение при "завръщането" на бежанци?

Те имат малко възможности да отидат където и да било. Обстрелвани от турската армия и бойци, те би трябвало да се насочат на юг, но Идлиб е територия на (малко коментирани заради турската операция) сражения на режима, руски и ирански сили срещу бунтовници, а лагерите за вътрешно разселени са препълнени.

"Ислямска държава" все още действа в региона и това създава за тях допълнителна несигурност.

Пътят на север няма да донесе успех – Турция ограничи достъпа на бягащи, след като присъствието на 3.6 млн. сирийци в страната породи вътрешнополитическо напрежение и даде повод за последната операция.

И за бягство в Европа би им била нужна турската територия, а някои експерти не вярват в заплахата, за която говори Ердоган на европейските лидери.

Той "много пъти е отправял "мигрантска" заплаха в миналото

 Няма вероятност да рискува още една криза с ЕС," каза за "Дневник" ген. (о.з.) Халдун Солмазтюрк, който днес оглавява гражданската платформа за дебати Incek Debates и изследователската организация 21st Century Turkey Institute.

Въпросът, който си задава Западът - дали Турция ще опита да навлезе още по-дълбоко от 30 км - е важен и защото някои от лагерите, където са задържани бойци на "Ислямска държава" (досега охранявани от кюрдите) и близките им, са далеч от границата.

А САЩ обявиха, че Анкара ще поеме грижата за тях след изтеглянето на SDF. Ако операцията остане с ограничен обхват, какъвто искат всички (освен Турция), кой ще попречи на бягството им, от което страни като Франция се опасяват и за което Париж твърди, че прави възраждането на "Ислямска държава" неизбежно?

Когато каляската стане тиква

Докато американският вицепрезидент Майк Пенс и Ердоган договаряха прекратяването на огъня (наричано от Анкара "пауза") в Сирия, в друго помещение – но в същия дворец – турският заместник-външен министър Седат Йонал говореше за кризата с немалка делегация. Там бяха руският му колега Сергей Вершинин, специалният представител за Сирия Александър Лаврентиев и служители на министерството на отбраната в Москва. Там бе и говорителят на Ердоган Ибрахим Калън. Ден по-късно сириски медии писаха, че Лаврентиев е посетил и Дамаск за среща с Асад.

Според Максим Сучков от Руския съвет за международни отношениия от събитията от последните дни следват няколко основни руски цели.

Москва, изглежда, е склонна да остави Техеран да оказва натиск върху Анкара за поддръжка на споразумението от Адана, на което е гарант заедно с Египет. Това бе и един от документите, на които се позова Ердоган в началото на офанзивата си.

Втора цел би бил натискът за "политическо уреждане" - идея, която с времето изглеждаше все по-малко приемлива за Асад; победата с руска и иранска помощ му даде усещането, че военният триумф обезсмисля всякакъв диалог.

Елемент от това биха били както формалните преговори между Дамаск и Анкара и работата за сделка между сирийските власти и кюрдите в северната част на страната - дълго лишавани от права от режима на Асад.

Знак в посока на твърденията на Сучков е твърдението на Ердоган, че би приел Асад да контролира Манбидж, ако там няма бойци на SDF; това, смята той, предполага, че "Анкара е започнала да мисли в политически, а не военен смисъл, по този въпрос".

Окаже ли се вярна тази оценка, това ще е поврат за страна, която години наред водеше опит да свали Асад и въоръжаваше бунтовници и която иска "свободни избори" (макар вече да допуска, че може да застане дори зад Асад, стига само той да ги спечели).

Има и трета възможност, която може да е била договорена по време на пътуванията на Путин в Залива - връщане на Сирия в Арабската лига. Впрочем наскоро и ливанският външен министър Гебран Басил поиска тази стъпка.

Ако тези неща се случат, за американската сделка с Турция не би имало място, продължава анализаторът. В руските политически среди, изглежда, се носи усещането, че след 120 часа споразумението, изглеждало като "каляската", отвеждаща Ердоган дълбоко в Сирия, ще стане "тиква".

Асад се намества в района

Участниците в срещите с Калън и Йонал от руска страна преди това бяха в Техеран. Съобщения в иранските медии дадоха сигнал, че са обсъждани именно споменатите два канала на диалог са обсъждани – между Дамаск и Анкара (в които роля може да има Техеран, противопоставящ се на постоянно турско присъствие в Сирия) и между Асад и кюрдски представители. И двата засилват ролята на Асад – режимът само спечели от операцията за сметка на кюрдите, които бяха сред малкото спечелили от продължаващата осем години и половина война.

Кюрдите от YPG станаха фактически съюзници на САЩ след битката за предимно кюрдския град Кобане срещу
"Ислямска държава" през 2014 г. - тогава изгря и международната им слава като "безстрашни бойци".

За Анкара те и тогава бяха друго - сирийско разклонение на Кюрдската работническа партия (ПКК), считана от Турция, ЕС и САЩ за терористична организация (на запад няма такова обозначение за YPG).

Турските власти все пак преглътнаха "вражеското" действие, за каквото считат поведението на САЩ. Бе неизбежно обаче да дойде денят, в който Белият дом ще трябва да избира между кюрдите и по-стария си съюзник.

Загубите, които претърпя SDF, бяха сериозни още в първите няколко дни на операцията.

Затова и доминираната от кюрдски бойци структура се обърна за помощ към сирийския режим – с посредничеството на Москва (в туита отляво е представена едно от разпространяваните обяснения за сделката).

Така след загуба на позиции от турската армия и подкрепяните от нея групи SDF се оказа зависима и от Асад – части Сирийската арабска армия навлзоха в град Тал Тамер, край Хасака (на около 30 км от турската граница) и в Айн Иса (северно от Ракка и на почти толкова от границата), където бойците имаха централа, а и край Манбидж – града с предимно арабско население, от който Анкара търси начин да изгони SDF още от миналогодишната операция.

В някои от районите войници на Дамаск не бяха влизали от шест години.

Вчера американски сили напуснаха Сирия и влязоха в Ирак въпреки съпротивата на Пентагона. Кюрдски сили твърдят, че изтеглянето на САЩ няма да е пълно и че малка част от войниците все пак ще останат разположени югоизточно от Манбидж. Дори това да е вярно, само за седмица от коментари на световни лидери се оказа, че Тръмп няма нищо против Русия да помага на Сирия, а Турция - войските на Сирия да са в района на операцията, само и само кюрдите да се изтеглят.

"Накрая режимът (на Асад) ще е на всяка граница," казва Арън Стайн, който наблюдава конфликта в Сирия и е експерт по Турция в Програмата за близкоизточна политика в Института за външнополитически изследвания. "Сега, след като американците вече не са на пътя - Турция успя - ще трябва да преговарят с руснаците и няма да получат много добра сделка."

Изглежда, Анкара осъществи заветната си цел – разбърка плановете на YPG за територии край границата ѝ – но плати парадоксална цена. Постави се в положение на зависимост както от Дамаск, който винаги може да играе "кюрдската" карта. В крайна сметка сирийският режим, някогашен приятел на Ердоган, се оказва в изгодна позиция. Нуждата от диалог с Дамаск сега е необходим за избягване и на най-обикновени инциденти - в потвърждение на това турски представители заявиха за "Ройтерс", че са "в контакт със Сирия по военни и международни въпроси от известно време, за да се избегнат проблеми на терен." Общуването обаче може да стигне по-далеч.

"Повторно сближаване с Асад е неизбежно. Просто му трябва "история" като извинение за вътрешна употреба," смята Халдун Солмазтюрк. Само преди година и половина той очерта  други цели за турските власти след операция "Маслинова клонка": те биха искали една или две "по-малко от демократични" федерални зони под своя опека в Сирия, но вероятно ще получат тъкмо обратното.

"Можем да видим сценарий, при който режимът на Асад ще се надява на голяма сделка," прогнозира за "Дневник" Сонер Джагаптай. "Ще поиска от Ердоган да признае Асад и правителството му като суверенни лидери срещу това да поеме YPG под контрола си, но и срещу напускането на райони в Северна Сирия. Като цяло Асад и Русия са най-големите победители."

*Източник: https://www.dnevnik.bg