• 20 Юни 2018 |
  •  USD / BGN 1.6957
  •  GBP / BGN 2.2303
  •  CHF / BGN 1.7006
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София 15°C

Как ще ги стигнем естонците

Как ще ги стигнем естонците

/КРОСС/ Въвеждането на електронно управление вероятно е вторият сектор след здравеопазването, в който ефективността от вложените пари е най-ниска. За последните петнадесет години България е похарчила  около 3 млрд. лв. за създаването на е-правителство, но като цяло резултатите от това са половинчати и незадоволителни.

В свой анализ БСК сравнява България с един от първенците в Европа в тази област - Естония. В момента Естония разполага с електронно правителство, обединяващо повече от 900 информационни системи и над 5 хил. електронни услуги, повечето от които комплексни. Българската администрация предлага 2,9 хил. услуги, от които 87% са първични, а 13% - комплексни. Реално само 19% от българските администрации всъщност предлагат електронни услуги.

Хартия

В Естония 86% от гражданите имат електронна лична карта, 87,2% от населението използва интернет, а 96,3% от хората декларират своите доходи по електронен път. За сравнение, 34% от българите не използват компютър, спрямо 8% за Естония. 60% от българите ползват интернет и 19% са общували онлайн с администрацията през последните 12 месеца.
У нас 27% от регистрите се поддържат единствено на хартиен носител. В България се забелязва куриозен факт. През всичките години, в които се работи за въвеждането на електронното управление броят на принтерите расте тройно повече от този на сървърите, вместо тенденцията да е обратна.
Данните на БСК показват още, че към края на 2016 година броят на компютрите в държавната администрация в България са почти 130 хил., принтерите над 53 хил., а сървърите 5,6 хил. Спрямо 2010 година принтерите се увеличават с 40%, а сървърите - с 15%. А преди време вицепремиерът Томислав Дончев обяви, че до края на тази година хартията трябва да изчезне в документооборота на държавната администрация.
Според доклад, публикуван на сайта на Министерския съвет през 2017 година, общият брой на заетите щатни бройки в администрацията е 128 905. В централната администрация работят на щат 95 904, а в местната администрация - 33 001. Чиновниците в държавата разполагат общо със  115 743 компютъра, от които 17 942 преносими и 97 801 настолни. Обобщените данни за използваните телефонни услуги показват, че през 2017 г. в структурите на изпълнителната власт се ползват 355 327 активни телефонни номера. Общият разход за тях през 2017 г. възлиза на 21,518  млн. лв.

Изоставане

Все още голяма част от администрациите изостават в промяната на вътрешната си нормативна уредба по отношение на премахването на хартиените процеси и на изискваните от гражданите удостоверения на хартиен носител, твърди председателят на Държавната агенция "Електронно управление" /ДАЕУ/ Атанас Темелков. Според него близо 60% от националното законодателство съдържа текстове, свързани с електронното управление. Още поне половината от останалите от нормативните актове през следващите години трябва да бъдат изменени за целите на електронното управление. Не можем да предприемем нито една стъпка в електронното управление, без да сме сигурни, че всяка една система и всяко решение ще отговарят на всички изисквания за оперативна съвместимост, коментира още  Темелков.

Едва 20 общински администрации от общо 265 в България са започнали реално да цифровизират документите си, а над 80 са заявили готовност да започнат да контактуват с гражданите, без да използват вече хартия. Освен това се оказва, че никой в държавата не знае колко точно пари се харчат за компютърни системи, нито каква част от този ресурс е предназначена за целите на електронното управление. Голяма част от огромните пари се дават за хардуер, софтуер и лицензи, с които работят чиновниците, а минимална част от средствата отиват директно за потребностите на е-управлението. Най-после от миналата година вече има контрол върху това доколко всеки проект и ресурс са предназначени за предоставянето на електронни административни услуги, а не за вътрешни канцеларски нужди на администрациите.

Очаквания

Въпреки че само 14% от българите използват електронни административни услуги, очакванията им са за бързо обслужване, без опашки и на едно гише, или изобщо без гишета, твърди  Александър Йоловски, заместник-председател на ДАЕУ. Преобладаващата част от хората искат  администрацията да не занимава гражданите и бизнеса със своите вътрешни проблеми, коментира той, позовавайки се на социологическо проучване. Според Йоловски вече реално работи един от основните компоненти на електронното управление - Средата RegiX за обмен на данни между основните регистри на администрацията. Тя позволява на администрациите, вместо да изискват удостоверения от гражданите, да удостоверяват тези обстоятелства изцяло по служебен път. Пречка обаче се оказва неадекватната правна уредба.

Система

Само за няколко месеца ДАЕУ e внедрила в експлоатация и Системата за сигурно електронно връчване (електронна препоръчана поща), която е друг основен компонент на е-управлението. Системата позволява на гражданите и на бизнеса сигурно и проследимо да връчват документи на администрацията, както и на самата администрация да връчва по електронен път официални документи на хората и на фирмите.

По този начин всички администрации вече имат възможност да изпълнят изискването на законодателството да предоставят всички свои административни услуги изцяло по електронен път. За целта обаче както администрациите, така и гражданите, трябва да си направят профили в системата, а за да я използват, трябва да разполагат със средство за електронна идентификация, което не е масова практика. От проучването на Галъп се разбира, че над  60% от гражданите не желаят да се  идентифицират по електронен път.
В крайна сметка електронното управление няма да замени взаимодействието с администрацията на гише, но ще бъде улеснение за хората, които не желаят или не могат да се явят на гише.

Контрастите

- Годишно у нас се харчат около 150 млн. лв. от националния бюджет и европейско финансиране. За изграждане на електронното си правителство Естония е похарчила около 50 млн. лв. (около 25 млн. евро), от които 70% са за хардуер. Използвани са почти изцяло безплатни софтуерни програми с отворен код. 
- У нас само 12% от администрациите поддържат специализирани регистри за предоставяне на е-услуги. Всеки трети административен регистър (27%) се поддържа само на хартиен носител. Броят на принтерите в държавната администрация расте почти тройно повече от броя на сървърите. 98% от заявленията за ползване на е-услуги са единствено към пет администрации: Агенция по вписванията; Агенция по геодезия, картография и кадастър, НАП, ГИТ и НАПОО.

- От 2005 г. насам във всички библиотеки, училища, университети, обществени сгради, централни части и паркове на по-големите градове в Естония има безплатен интернет достъп. От 2007 г. са необходими само 15 минути за създаване на фирма в Интернет. Компанията бива легализирана в рамките на няколко часа, а предприемачът може да започне работа същия ден.
- 98% от банковите сделки в Естония се осъществяват по електронен път, което води до рязък спад на броя на банковите офиси. Повечето нотариални услуги се извършват в интернет, а цялата необходима информация като ипотеки, платени данъци или свидетелство за съдимост е достъпна онлайн. Всяка година естонската администрация пести по 2 тона хартия.

- У нас администрацията събира от гражданите общо близо 6000 вида  документи или удостоверения, за да предоставя услугите си. 453 часа годишно са необходими на средностатистическия българин, за да се подготви и плати данъците си - 9 пъти повече, отколкото в Естония. 232 дни са нужни за започване на бизнес в България. 262 дни са необходими в България за включване към електроразпределителната мрежа, 3 пъти повече, отколкото в Естония.
- 41 дни трябват у нас за получаване на оперативен лиценз, 2,5 пъти повече, отколкото в Естония. 16% от времето си българските мениджъри отделят за справяне с бюрократични разпоредби, 2,4 пъти повече, отколкото в Естония.   

- Половината българи никога не са поръчвали стоки или услуги през интернет. За издаване на документи за самоличност от чужбина се чака 3 месеца (по време на заседание на МС, на 29 юни м.г., външният министър Екатерина Захариева информира, че електронната услуга за българи в чужбина, струвала на държавата 500 000 лева, е използвана едва от двама души от старта й преди година и половина, поради изискването за електронен подпис, издаден в България).

реклама
ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай

Ezip

-Марко,хайде да се надбягваме... -Аз мислех, че ще си ги мериме конче-вихрогонче.

12.06.2018 12:35:18

  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • реклама
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ


Copyright © 2002 - 2018 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.