България спечелила само 229 проекта за наука в новия рамков период

/КРОСС/България изостава сериозно с научните проекти за еврофинансиране от програмата "Хоризонт 2014-2020", която замени в новия програмен период досегашната Седма рамкова програма за наука. "Хоризонт" стартира на практика от декември 2013 г. Българските проекти до момента в нея са 229 (0,5% от всички в ЕС-28) и са за общо 48,3 млн. евро. Дори Румъния има спечелени 552 проекта (1,2% от всичките). С по-малко проекти от нас са само Естония, Хърватия, Литва, Латвия и Малта. Това се разбра от данните, които изнесе вчера в София Леонардо Пичинети, експерт в дирекция ""Изследвания и иновации" на Европейската комисия. Той участва в работен семинар с наши учени и преподаватели по покана на доскорошната евродепутатка от БСП доц. Маруся Любчева, която сега преподава в Бургаския университет.

Изненадващо на първа позиция по усвояване на средства за наука от "Хоризонт 2020" се нарежда Испания с 5055 проекти (11% от всички в ЕС) и 2,5 привлечени 2,5 млрд. евро. Втора е Германия с 2,3 млрд. евро, трета - Италия с 1,8 млрд. евро. "Хоризонт 2020" е различен инструмент от оперативните програми и общата сума, с която разполага до края на периода, е 80 млрд. евро. Те се насочват за проекти, отнасящи се до социалното развитие, иновациите и висшата фундаментална наука.

България се е представила по-добре в Седмата рамкова програма (2007-2013), отчете Леонардо Пичинети, цитиран от "Дума". Общо българските научни проекти в нея са за 927 994 489 евро и представляват 0,81% от всички проекти в ЕС. Немалко държави обаче са се представили по-зле от нас - Чехия, Гърция, Литва, Латвия, Хърватия, Малта. Първенец по усвояването на пари за наука от 7РП е Германия с 27 млрд евро, следвана от Испания с 22 млрд. евро.

В разговора с нашите учени и преподаватели италианският гост им даде съвети как да ускорят участието си в "Хоризонт 2020". Според него важно е да се запознават подробно с технологичните изисквания за всеки обявяван тематичен транш и да съобразяват проектите си с приетите стратегиии за развитие на България, съобразно обаче със специфични национални нужди в близките две години. По думите на Пичинети, за по-успешното представяне на нашите учени много би помогнало активното търсене на партньори в другите страни на съюза, тъй като там много научни организации и университети имат нужда да попълнят консорциумите си, с които кандидатстват за европари.