Европейските институции са трансмисия на американските интереси

/КРОСС/Интервю на Юлия Владимирова с Нина Дюлгерова, проф. дoктор на икономическите науки, преподавател в Югозападния университет „Неофит Рилски" и Варненския свободен университет „Черноризец Храбър", експерт в сферата на международните отношения, сигурността и геоенергетиката.

a-specto.bg

Проф. Дюлгерова, как ще коментирате решенията на Европа по отношение на бежанската криза? Не се ли гледа с особена наивност на един изключително сериозен проблем, последствията от който могат да бъдат драматични за Европа?

Политиката по бежанския въпрос на Европейския съюз, а и на отделните държави, може да бъде определена като безсилие, безпомощност и нарастващ административен хаос. Но също така и засилваща се политическа демагогия. Има обаче една особеност, която ми прави впечатление и тя е, че до юни 2015 г. се наблюдаваше равномерност в темповете на бежанската вълна, която идва от Африка и от Близкия Изток, докато от средата на август 2015 г., този поток се увеличи многократно и се превърна в пандемия, нещо повече, преминава в цивилизационна катастрофа. Стряскащи са цифрите на миграционния поток по линията Македония-Сърбия-Унгария-Австрия-Германия. Слаби политически изказвания и декларации от страна на Меркел и Оланд, безуспешни опити на Австрия и Унгария, Италия и Гърция да спрат или да регулират по някакъв начин този процес. Тази бежанска вълна се наблюдава вече близо две години, но ескалира откакто се формулира феноменът „Ислямска държава". Задавам въпроса какво се случи точно последния месец, за да се засили многократно този поток от мигранти към Европа? Задавам и въпроса какво се случва с тези територии, които остават обезлюдени в Африка и в Близкия Изток? Тези обезлюдени територии имат своите примамливи ресурси като нефт и газ, те имат стратегическо значение, което улеснява „Ислямска държава". Можем да сравним бежанската вълна с троянския кон, който е пуснат в обсадена Троя. Неоспорим факт е, че миграционната вълна ще предизвика административен, икономически и социален хаос. Европа до този момент не доказва, че може да се справи ефективно с кризата.

Защо според вас липсва кохерентна политика за решаване на кризисната ситуация? В един такъв момент ясно виждаме парализата, разпокъсаните действия, невъзможността да се взимат решения, колебанията и плоските становища.  

Решенията са конюнктурни. Аз съм склонна да приема, че Европейският съюз не е създаден с идеята да бъде контролиращ, съзидателен и конструктивен орган на управление. Големият брой емисари и многобройните чиновници създават тромава и бавно действаща европейска администрация която е далеч от бързите решения. Не трябва да забравяме, че почти всеки еврокомисар или чиновник е своеобразна трансмисия на чужди интереси. Освен това Европейският съюз има прекалено много проблеми да решава. До преди два месеца бежанският въпрос беше част от много други - гръцкия дълг, санкциите срещу Русия, икономическото състояние на различните членки на ЕС. Сега обаче всичко това остава на заден план. Заговори се за коригиране на европейския бюджет, излезе и решението да се отделят 6 милиарда евро на Германия, за да се реши бежанският въпрос, също така Берлин възстанови граничния контрол на границата с Австрия, редица европейски държави масово въвеждат мерки по границите си. Възстановеният граничен контрол на германо-австрийската граница поставя още един важен въпрос: каква ще е съдбата на шенгенското пространство след като най-важната държава в ЕС наруши принципа на свободно движение в зоната?

Като стана дума за Германия, в момента Меркел сякаш иска да изкупи грешките с дисциплинирането на Гърция. Не е ли учудваща тази привидната щедрост, с която Германия посреща бежанците, осъзнават ли се последствията, които ще настъпят там съвсем скоро?

Нека да започнем с това, че Германия е в предизборен период. Очакват я парламентарни избори и всичко, което може да се използва в предизборната кампания се превръща в аргумент. Ангела Меркел се стреми към четвърти мандат на канцлерство. Миграционната политика на Германия освен предизборни, вероятно има и финансови измерения. Факт е решението Германия да получи 6 млрд. евро. Политиката на Ангела Меркел може да бъде оценена и като успешен опит Германия да остане на първо място в икономическата и политическата диверсификация на Европа. Но след парламентарните избори позициите на Берлин спрямо миграционния процес могат да се изменят.

В същото време по улиците на някои големи германски градове се организират дясноекстремистки и неонацистки протести. Няма ли опасност тази криза да прелее в ужасно много други кризи - на неравенство, бедност, безработица, дезинтегрираност?

Бежанският поток води до насилие, етническо и конфесионално напрежение и криза. По-важно обаче е това, което намира своето конкретно отражение в политически план. Този емигрантски поток е сериозен натиск за разбиване на европейската политическа система. И това ще намери конкретен израз в поляризацията на обществото. За съжаление след края на Студената война се създаде идеологически вакуум. Идеологическата конфронтация социализъм-капитализъм, която консолидира-разединява в глобален план света не намери своя наследник. Случващото се ме навежда на мисълта, че може би започва да се реализира по доста неприятен начин тезата на Самюъл Хънтингтън за цивилизационния сблъсък. След атентатите в САЩ, когато Вашингтон обяви, че световен враг е тероризмът в неговите ислямски и арабски измерения, се заговори, че е започнала битката на цивилизациите. Тероризъм е имало и преди. Последните 14 години доказаха, че глобалният тероризъм е удобен инструмент, използван от Вашингтон за обявяване на войни, за създаване на коалиции, за осъществяване на сухопътни или военновъздушни удари. Миграционният наплив ще постави Европа пред предизвикателството на цивилизационния сблъсък. Поредният въпрос за решаване е какво ще прави Европа с това население, което идва и се установява в центъра на континента, което е на средна възраст 25-30 години. Прави впечатление, че съотношението мъже-жени-деца в проценти е приблизително 80/15/5 %. Може да има около 10% високо квалифицирани специалисти от Сирия, Афганистан, Ирак, Северна Африка. Голяма част от мигрантите обаче са с коренно различен манталитет от европейския.

Какъв е възможният изход?

В момента няма решение на този въпрос. Основната държава, която пое доброволно ангажимента да решава е Германия. Тя ще оформи позициите си след парламентарните избори, а до тогава ще залага на политическата демагогия и популизма. И в Германия, и в другите държави национализмът в крайно десен и крайно ляв вариант се засилва. Ще се стигне до перманентни сблъсъци, които ще увеличат хаоса. Бежанците идват, получават финансова и социална помощ, има толерантност. Остава обаче въпросът за тяхната интеграция. Още повече, че тези, които идват, се интересуват само от социалните програми. Голяма е опасността от капсулирането на мигрантите в гета. Има опасност и от постепенната промяна на обществените устои заради погрешния либерализъм, институционален и обществен.

Споменахте за обезлюдените територии, които имат важно значение заради нефтените находища. Накъде ще се измести новото глобално равновесие на силите? Сделката с Иран ще промени ли картината на Близкия Изток, конфликтът в Сирия ще бъде ли решен?

Разместването на климатичните пластове ще доведе до това, че Сахара ще се превърне в голям оазис. Субтропичният климат, на който ние се радвахме през последните векове, започва постепенно да се измества на юг. А на север, където са САЩ и Канада, ще се увеличават зимните сезони, ще се понижи драстично температурата. Подобни прогнози се правят през последните години постоянно. Това е и една от причините хитрите момчета от Уолстрийт да си разчистват територии, където могат да се преместят. Поредната конспиративна теория може да остане в сферата на вероятностите, независимо от доказаната масова миграция. Субективният фактор може да разруши и най-съвършения сценарий. В момента сме в безпомощна Европа. Населението на Европа нараства непрекъснато, но нарастващият брой на това население не е в полза на социалното осигуряване. Решава се демографският въпрос, но се създава много сериозен икономически проблем, свързан със засилване на дистанцията между малкия слой богати и увеличаващия се слой бедни, които ще бъдат агресивни и като цяло неконтролируеми. Нека се запитаме и как стигат всичките тези бежанци до Европа, а след това до Германия и Швеция. Това не е малко разстояние. Става дума за бежанци от Сомалия, Еритрея, Афганистан, Сирия, Ирак. Някой трябва да им плати, а сумите не са малки, по около 10 000 долара на човек. Вашингтон има полза да финансира такъв процес, защото чрез създадения хаос САЩ оцеляват. Когато всичко извън хегемона е позитивно, предсказуемо и е само в сферата на политиката, дипломацията и икономическите решения, то Вашингтон се оказва излишен. Проблемът на американския мозъчен тръст, в който средната възраст е 75 години е, че те прилагат стари модели върху нови ситуации в геополитическо моделиране. А от съчетанието на старите схеми с новите процеси, се стига до това, което коментираме.

Какво ще спечели САЩ от кризата в Европа?  

Основното, което вълнува САЩ е подписването на Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции между САЩ и ЕС, а когато има такъв хаос, никой не се занимава с това кой какво подписва.

Т.е. това е изместване на фокуса от изключително съмнителни договори, с цел те да бъдат подписани по-бързо и без съпротива?

САЩ се стремят да подпишат и Транстихоокеанското споразумение (TPP) в сферата на услугите, което дава възможност на американските корпорации в един момент да колонизират не само Европа, но и държавите от Тихоокеанския регион.

Смятате ли, че сделката САЩ-Иран и отпадането на санкциите срещу Иран ще променят енергийната карта в Европа? Тоест ще се използват ли ресурсите на Иран, за да се изтласка Русия от европейския енергиен пазар?

Последните седмици имаше много интересни изказвания на сирийския президент Асад и руския президент Путин. Асад каза, че не се съмнява нито за миг, че Русия ще продължи подкрепата си за Иран и Сирия. Путин от своя страна заяви, че винаги ще подкрепя Сирия. Москва активизира своята политика там като изпрати руски военни и техника в близост до Дамаск. Това предизвика безпокойството на Вашингтон. САЩ определено се страхуват от това, което може да направи Русия. Да не забравяме, че на 16 септември руската делегация в генералната асамблея на ООН ще бъде ръководена от Владимир Путин. В момента се създават ситуации, в които да бъдат отслабени позициите на европейските лидери. Това гарантира тяхното послушание по отношение на преговорите, позициите и решенията, които ще се вземат. На 3 септември Европейският съюз увеличи с шест месеца отново санкциите срещу Русия без конкретен повод. В този дух се очаква да бъде поведението им на Асамблеята на ООН. Когато говорим за иранската сделка, да не забравяме, че там участват страните от групата 6+1, постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН и Германия. Конгресът на САЩ още не е ратифицирал решението, а Русия продължава да комуникира много активно с Иран. Днес САЩ се нуждаят от иранските военни сили, които заедно с американците и останалите съюзници да участват в борбата срещу „Ислямска държава" на територията на Ирак. Това е конюнктура - даваш нещо, за да получиш много повече.

Можем ли да считаме, че Русия и Китай са партньори, които започват да ограничават влиянието на глобалния хегемон, тоест на САЩ?

В момента нямаме глобална сила, с която всички се съобразяват. САЩ се опитват, но не им се получава. Те обаче не се отказват. Освен политически и икономически натиск, използват и информационни средства. Последните години се наблюдава постоянно информационно зомбиране, което се прилага спрямо обществата в ЕС, но също толкова успешно и в американското общество. В САЩ изобщо не е необходимо да обясняваш на хората защо едно нещо трябва да се направи или друго да се забрани. Аргументи не са необходими. Най-ярко това се проявява по отношение на украинската криза и политиката спрямо Русия. Увеличават се санкциите за още половин година, но никой не може да каже каква е причината, при положение, че нямаше никакви военни сражения в Източна Украйна седмица преди 3 септември. Превърна се в обичайна практика информационният поток да представя процеси, мнения и позиции основно на Вашингтон. Но след кратък период от време обикновено те се опровергават. Впечатлението, което се създава е, че в САЩ отсъства последователност и прагматизъм, и има разнобой между институциите и желанието за контрол. Създават се ситуации в регионален и глобален план, но много често резултатите са изненадващи именно за тези, които са ги създали. Например такава ситуация е бежанският въпрос, който се развива неудържимо бързо и не трябва наивно да го елиминираме.

Въпреки, че в момента Европа е застрашена от много опасности, включително бежанския поток, продължава да се говори, че основната заплаха е Русия. Как си обяснявате този абсурд?

Това си има своето обяснение. И то е, че европейските институции, както и почти всички национални политически елити, са трансмисия на американските интереси. Това е пропагандна машина, която измества основния въпрос, а той е: как ще съществува Европа със засилващата се мигрантска вълна, с политиката на санкции срещу Русия и с капсулирането на всички проблеми, които съществуват на Стария континент. Русия винаги има решение за своето присъствие в регионален и глобален план. Азия е пред нея, БРИКС е с нея, но САЩ не е с никой. Вашингтон ни казва оправяйте се, ние ви подкрепяме, но отдалеч. Европа остава сама с многобройните си проблеми, които са й създадени съвсем съзнателно.