Имигрантите могат да разклатят устоите на Европа

/КРОСС/ През 2015 г. при корабокрушения в Средиземно море загинаха хиляди хора. Според италианските спецслужби, притокът на нелегални имигранти ще продължи да се увеличава - процес, който ще бъде придружен от още по-голям брой жертви. Европейският съюз се оказа заложник на собствените си принципи: той не е в състояние да приеме бежанците от целия свят и поради това е принуден да върви срещу собствените си ценности за солидарност и права на човека. Подобна ситуация подронва доверието в европейските управляващи елити, а от това най-активно се възползват популистките партии. В днешната ултралиберална и основана на „конкурентоспособността" система управляващите по високите етажи са заинтересовани да запушат устата на гражданската опозиция, като създадат конкуренция с имигрантите, готови да се хванат на всякаква работа, само и само да се измъкнат от мизерията. Гигантският имиграционен поток, с който днес се сблъска Европа, отчасти е свързан и с провала на европейската външна политика. Но независимо от това, отговорността пада не само върху Европа. С решаването на проблема трябва да се заеме цялата международна общност.

„Атлантико": В периода 2002 - 2010 броят на нелегалните беше близо 20 хиляди годишно. Сега този показател се е увеличил осем пъти, като през 2014 г. стигна до 169 хиляди. По данни на спецслужбите, между 800 хиляди и милион имигранти са поели към Либия (или вече са пристигнали там), за да се насочат след това към Европа. Как се отразява това на европейските ценности?

Давид Анжелс: Обяснението е просто. Европейският съюз не беше изграден върху стабилно, издържащо на разклащане, уважение към собствената история, политически и стратегически интереси, както е при САЩ и Китай, а постави в основите на политическото си самосъзнание и произтичащите от него действия „универсални" ценности (демокрация, равенство, толерантност, правосъдие, мултикултурализъм и т.н.), които, както прекрасно знаем, стават обект на лицемерна ултралиберална интерпретация. Като цяло, тези ценности биха могли да се смятат за адекватни (ако се приемаха сериозно) само ако ставаше дума за създаване на „Световни съединени щати". Но при сегашната обстановка, когато Европейският съюз е заобиколен от конкуренти и дори от потенциални врагове, е трудно да си представим как подобен универсализъм може да убеди богатите европейци да проявят солидарност с бедните европейци, да не говорим за другите хора, оказали се в тежко положение. Оттук идва и ужасното затваряне в себе си, което наблюдаваме повсеместно - щом разбираме, че не можем да решим всички световни проблеми, започваме да „зацикляме" върху себе си.
Нелегалната имиграция хвърля светлина върху цялото лицемерие на системата ни днес, която се сблъсква с две катастрофални и дестабилизиращи алтернативи. Едната е да стигнем докрай в универсализма и да превърнем Европейския съюз в огромен бежански лагер, където в ужасно положение съвсем скоро ще се окажат не само нелегалните имигранти, но и коренното европейско население. Втората алтернатива е да се откажем от „универсалните" ценности и с това да подкопаем цялата ултралиберална и мултикултурна система, оформила се след падането на Берлинската стена...

Гилен Шеврие: Под натиска на хуманитарните организации и асоциациите, подкрепящи имигрантите, Европейската комисия представи в понеделник - 20 април, десет предложения. Те предвиждат борбата с имиграционните потоци да се води по такъв начин, че да се попречи на потенциалните имигранти да предприемат опасното плаване през Средиземно море. На 23 април планът бе представен на държавните глави и на министър-председателите в ЕС. Той предполага увеличаване на финансовите и материалните ресурси за провеждане на контролни и спасителни операции, бързо експулсиране на онези имигранти, които нямат разрешение за пребиваване в ЕС, и взаимодействие със страните, съседни на Либия, с цел пресичане маршрутите на имигрантите. Основният проблем е свързан с инициативата за намиране на варианти за „по-равномерно" разпределение на имигрантите в страните членки на ЕС. Набляга се върху необходимостта подобен принцип за равномерно разпределение да бъде систематизиран. Тук виждаме в ЕС да се задейства една нова федерална логика, тъй като до този момент при предоставянето на убежище държавите членки следваха демократичните традиции. Тази нова логика трябва да послужи като оправдание на нарушаването на независимостта на държавите членки по въпросите на имиграцията на тяхна територия. Това не е нищо друго, освен подкопаване суверенитета на народите и пореден удар по националната идея. Във Франция - заради случилите се наскоро трагедии, не си дават сметка за потенциалните щети от имиграционния натиск. Днес стана известно, че два кораба с имигранти са изпратили сигнали SOS. „Превозвачите" енергично се стремят да увеличават натиска и да предизвикат истинска истерия в Средиземно море; да ни направят заложници на собствените ни ценности и да ни наложат техните си правила. Освен всичко друго, действията им са отражение на хаоса наоколо: какво да правим със стотиците хиляди имигранти, които напират към континента ни? Ако „раздаваме" на всеки убежище, няма да решим проблема, а само ще увеличим имигрантския поток. Това, което е необходимо, е да се захванем с първопричините за случващото се.
И макар някои като Франсоа Оланд да наричат „превозвачите" „терористи", прави ли се нещо, за да се промени системата, в която се преплитат местни престъпни групи и радикални елементи, а печалбите отиват за финансиране на насилие и самоуправство на фона на религиозен фундаментализъм? Ето защо трябва да се започне борба с конкретното явление, като се спре зациклянето върху хуманитарната страна на въпроса. Именно в това е смисълът на нашите ценности - свободата и демокрацията.

„Атлантико": Какво ви кара да мислите, че има подобен натиск върху европейския модел?

Гилен Шеврие: Проблемът е, че под въздействие на серията трагедии, въпросът за интегрирането на онези новодошли, които идват от страни, в които няма нито демокрация, нито свобода, се изтласква на заден план. Говорим не просто за включването на имигрантите в икономиката, а за ценностите, които изграждат спойките в обществото ни и които в момента са разклатени.
Свободата не е само основната сила на демокрацията, но и нейната „ахилесова пета", както се вижда от всеобщия порив да бъдат приети, след серията трагедии, колкото се може повече имигранти, без да се мисли за последиците. Но нима е възможно да си затваряме очите за наличните проблеми с имигрантите, за оформящите се все по-отчетливо обособени религиозно-етнически общности, за социално-икономическата криза, която все по-силно се изостря от съществуващите трудности?
Някои наши предградия се превърнаха в истински бурета с барут, както се видя в края на 2005 г. по време на избухналите размирици. Може ли да пренебрегнем факта, че 18.7% от затворниците във Франция са чужденци; и че по данни на проучване, проведено в затворите, в 51% от случаите бащата на лишения от свобода е роден извън Франция (обикновено в Африка)? И може ли да не напомним, че половината от бездомните са чужденци и че три четвърти от онези имигранти, на които е отказано убежище, тъй като не отговарят на критериите, остават нелегално на територията на Франция?
Тези реалии са истинско предизвикателство не само за френското, но и за всички европейски общества. Масовата имиграция не оставя друг избор на имигрантите, освен да се обединят в общности, а мултикултурализмът, към който ние, европейците, сме предразположени, е способен бързо да постави под съмнение нашите собствени ценности. Последствията могат да доведат до разклащане устоите на френското общество и до нарушаване на интеграционния процес. А той е единствената сила, която може да гарантира съвместно съществуване на база различия в духа на нашата демокрация. Днес сме принудени да се сблъскаме с една самоубийствена логика, която е свързана с масовото приемане на имигранти в името на свободата и демокрацията. Всъщност, тя представлява двойна заплаха именно за тези ценности. Първо, в Европа се ширят и развиват силно обособени религиозни и културни общности, което противоречи на идеята за гражданско общество. Второ, ултрадесните се възползват от ситуацията, за да прокарат собствените си тези и да наложат своя начин на възприемане на обществото.

„Атлантико": Подобен натиск от страна на имигрантите разклаща социалното равновесие. Докога обществото ще може да го удържи?

Гилен Шеврие: Хората започват постепенно да осъзнават какво става. Те вече виждат последиците от масовия имиграционен поток за последните 30 години, който доведе до оформянето на гета и разцвет на комунитаризма[1]. Но, на първо място, трябва да обърнем внимание на един подценяван фактор: характерното за имиграцията - страните, от които имигрантите предимно произхождат, са арабско-мюсюлмански държави, обхванати от политическа криза. Не можем да отхвърлим възможността, че имигрантите могат да пренесат нерешените проблеми в родината си в страната, която ги приема.
Стана известен случаят, при който на един от корабите мюсюлмани скочили срещу християни, за да ги изхвърлят през борда - така, както постъпвали с тях в родината им. Този пример, както и екзекуциите на копти от ислямисти (коптите също са християни), показва, че имиграционният въпрос съдържа в себе си крайно взривоопасни елементи и непредсказуеми последствия. Това не се разбира във Франция, където всички, искащи убежище, се описват като хора, стремящи се към свобода и демокрация.
В случая не можем да предполагаме, че става дума за естествен, саморазбиращ се стремеж. Спомняте ли си колко наши съграждани имигранти отказаха да подкрепят „Аз съм Шарли" след януарските атаки? Има сериозни опасения, че в нашите демократични общества равновесието може да рухне, и без това подкопавано от дълбоката социално-икономическа криза с политически подтекст, която мощно прокарва разломни линии.

Давид Анжелс: Ние постепенно се приближаваме до точката, от която връщане назад няма. Днес доверието към политическия елит е толкова силно разклатено, че една искра може да взриви цялата система. За разлика от мнозина популисти, аз не казвам, че за всичко са виновни имигрантите. Тъкмо обратното - те първи стават жертва на системата, изградена от политическия и интелектуалния елит, а всекидневно повтарящите се ужасни катастрофи по европейските граници само потвърждават това.
Но независимо от този факт, трябва да си даваме сметка, че в ултралибералната система, която изцяло се базира на „конкурентоспособността", ръководните елити имат интерес да затворят устата на гражданската опозиция, използвайки имигрантите, готови на всичко, за да се спасят от мизерията. Това води до дъмпинг на заплатите, при това не само при сравнение между богатите и бедни континенти, но и в т. нар. „богати" държави в отделните групи, обособени въз основа на своята религия и култура.
И колкото и да е парадоксално, имайки предвид, че европейският гражданин е склонен да изневери на собственото си културно минало и на идеята за свободния човек, то тъкмо гражданите с чуждестранен произход - в по-голямата си част мюсюлмани, упорито настояват за спазване на правата им в актуалните условия. За съжаление, това, че те не приемат ултралибералната система, която в крайна сметка е изгодна само за „кастата" международни паразити, изсмукваща държавни сокове, погрешно се прехвърля на цялата ни западна култура. Подобна борба с грешен противник в крайна сметка ще доведе до масово противодействие от страна на коренното европейско население (и вече навсякъде се забелязват подобни процеси). Най-вероятно при оказаната съпротива ударът няма да бъде нанесен върху истинските виновници, а ще предизвика още по-големи разрушения в останалата ни стара Европа.

„Атлантико": Как Европа се справя с проблема и как може да се характеризира нейната позиция?

Гилен Шеврие: Европа не може повече да продължава да се занимава само с това явление и да забравя за причините, довели до кризата. Тя не може да продължава да си затваря очите за първоизточника на имиграционния процес, чието решаване изисква намеса на по-високо ниво от европейското. Необходимо е участието на ООН, която предпочита да стои настрана.

В Италия кандидатстващите за убежище са 87 хиляди, а все повече граждани са против приемането им в страната, където и без това нещата не вървят много добре. Демонстранти превзеха с щурм няколко центрове за настаняване на имигранти и поискаха от властите да ги преместят. Подобно поведение може да „зарази" цяла Европа, ако позволим хуманитарният натиск да бъде единственото решение на този сериозен проблем. Предупреждение за това е случилото се в Германия, където хиляди граждани, мълчали си до този момент, излязоха на улицата с ксенофобски лозунги. И ако през 2011 г. на въпрос дали чужденците, живеещи постоянно в страната, да имат право на глас, с „да" отговаряха 60% от французите, то сега те са 40%.

Давид Анжелс: Както винаги, Европейският съюз (без обаче да поставям знак за равенство между него и Европа като духовно и културно формирование) е потънал в обичайното си бездействие (или мълчаливо одобрение?!) - нещо, което красноречиво се потвърждава от двойствената реторика на агенцията за външните граници на ЕС - „Фронтекс". Тя трябва с всички сили да работи, за да не допуска каквито и да било нелегални имигранти в Европа, но когато корабите им претърпяват корабокрушение, тя живи и здрави ги доставя на континента. Така огромните имиграционни потоци, с които Европа всеки ден си има работа, са свързани най-вече с провала й във външната политика. След края на Студената война европейските държави, вместо да се намесят дипломатически или дори военно в стабилизирането на африканските или азиатските си съседи, те позволиха на САЩ и Израел постоянно да дестабилизират мюсюлманския свят. Освен това, те с ентусиазъм посрещнаха „Арабската пролет", предизвикала политически хаос от Тунис до Афганистан, който, от своя страна, породи тероризъм и мизерия, а в резултат на това - желание за имиграция. После, вместо реален контрол по европейските граници, вместо „филтриране" на новопристигналите и разделянето им на бежанци и на потенциални нови граждани; вместо създаване на условия за интеграция и асимилация, ни заливат с празни приказки, от които интерес имат само две групи. Първата са международните корпорации, които имат нужда от евтина работна ръка, включително и в Европа. Втората са политиците, които се опитват да си спечелят подкрепа сред новодошлите и сред онези, които се обявяват за „търпимост" и „мултикултурализъм", без обаче това да се отразява по някакъв начин на всекидневния им живот.
„Атлантико": По какъв начин радикални групи, като Ислямска държава (ИД) и „Боко Харам", се възползват от създалата се ситуация?

Ален Родие: Тревожно е, че ИД, която обявяваше намерението си „да завоюва Рим" (тоест Европа), днес използва имигрантите за стратегически цели. Извършените убийства на християни в Етиопия и Египет са в изпълнение на тактическа задача, целяща да настрои мюсюлмани срещу християни и юдеи. Крайната цел е очевидна - да се провокира недоверие между различните слоеве на населението в Европа, за да бъдат предизвикани въоръжени сблъсъци, които да подхранят разгръщането на най-различни форми на екстремизъм. Освен това, отслабването на икономиката на Европа заради новите стотици хиляди несретници също е изгодно за ИД, която, както всички прекрасно помнят, възприема борбата си в дългосрочна перспектива. И най-накрая, ИД контролира централната част на либийското крайбрежие. Не е изключено тя да се възползва от това, като съдейства или дори организира изпращането на имигранти в Европа. Ислямска държава, „Боко Харам" и други повече или по-малко бунтовнически движения не си поставяха за цел (поне досега) да увеличат имиграционния поток от Африка към Европа. Но независимо от това, техните действия още повече влошиха положението, в което се намират милиони хора. Европа привлича с благосъстоянието и сигурността си. В нея бежанците се надяват на благополучие и мир, все неща, от които много страни на африканския континент в момента са лишени. Разпространението на тероризма нанесе най-жесток удар в Сомалия, Кения, Етиопия, Нигерия и на територията на пустинята Сахара и граничната зона Сахел. Еритрея, Судан и Централноафриканската република винаги са били сред страните, от които пристигат най-много имигранти, и те и до днес не отстъпват от тези си позиции. Това нямаше да бъде така без участието на организираната престъпност, която печалбата от емигрантите прибавя към приходите си от контрабанда. Най-добре са организирани нигерийските престъпни групи. Те си сътрудничат с местния криминален контингент и „превозвачите". Интерес предизвиква въпросът за достигането до крайната точка в „пътешествието" на имигрантите, но ролята на италианската, албанската и турската мафия почти или изобщо не се коментира. Либия се превърна в същински контрабанден разпределителен център, включително и за превоз на нелегални имигранти (60% от тях тръгват от тази страна), тъй като в нея реално държавна власт липсва.

„Атлантико": Европа сблъсквала ли се е и преди с подобно явление?

Давид Анжелс: Не. Естествено, в историята на Европа е имало движения на големи групи заселници и смесване на култури. Но напоследък на Европа не й се бе случвало да бъде залята от такива гигантски имиграционни вълни, надигащи се от места с толкова различна от нашата култура.

Гилен Шеврие: Сега всички разсъждения по темата се опитват да внушат, че основният проблем е приемането на имигрантите в Европа. Но въпросът е, че много повече хора остават извън нея, защото не могат да си позволят подобно пътуване. Говорим за стотици хиляди, дори за милиони хора, които никога няма да бъдат приети на нашия континент (защото това е физически невъзможно). И тези хора се нуждаят от решаване проблемите в собствените им страни с участието на международни организации.
В последно време САЩ, Германия, Франция, Великобритания, Италия и Испания неведнъж се изказваха за „политическо решаване на конфликта" в Либия, отказвайки да забележат, че нещата са се променили. Малко преди последната трагедия, на фона на изострената ситуация в Либия и притока на имигранти, италианският външен министър Паоло Джентилони предупреди, че времето за взимане на политическо решение изтича: „Заради влошаването на ситуацията в Либия се налага международната общност да стане по-активна. Докато не е станало твърде късно."

„Атлантико": Студената война свърши, защото надделяха западните ценности - идеята за свобода. Но нима сега същите тези ценности не подриват основите ни?

Гилен Шеврие: Европа бе залята от хора, прииждащи отвсякъде заради разпадането на собствените им държави и заради войната на ислямистите срещу свободата им. Именно затова Европа трябва да изиграе ролята си, да покаже, че защитава провъзгласените от нея ценности и че е готова да ги пренесе на вражеска земя, давайки пример какво трябва да се направи. За да пресъхнат имиграционните потоци, Европа трябва да се намеси там, откъдето те извират.
Новата посока, в която трябва да се развива нашият свят, е свързана с ценностите на стара Европа, с нейните демократични корени и с универсализма. Трябва да престанем да се съмняваме в тях, за да можем по-ефективно да ги защитаваме, и трябва да се обединим около тях заедно със страдащите народи. Идеята е да защитим нашите ценности от свързаните с имиграцията рискове и същевременно да ги превърнем в опора при разрешаването на конфликтите, които разклащат света ни и тласкат милиони в имиграционни авантюри, които често имат фатален край.

Давид Анжелс: Аз, като историк, не бих използвал думата „свобода", слагайки знак на равенство между нея и култивираната в живота ни ценност. Най-напред трябва да се даде определение на понятието и да се разбере към каква част от населението, към каква територия и към кой времеви период се отнася... Какво е значението й, след като тя е част и от фашистката, и от комунистическата, и от либералната реторика? Във всеки случай, Западна Европа победи в Студената война не заради „ценностите" си, а преди всичко заради по-ефективната икономическа (и военна) система, която се базираше на конкурентоспособността и, следователно, на частните, а не на общите интереси. Поражението на Източна Европа не бе нравствено, а икономическо. При това, не можем да отречем, че „американският начин на живот" (който се асоциираше със свободата, индивидуализма и демокрацията) бе много силен магнит за народите от Източния блок, които вярваха, че икономическият подем и личната свобода са неразривно свързани помежду си. Колко тъжно бе по-късно да видим, че реалността е съвсем различна. През 90-те години в Европа, след изчезването на комунистическата заплаха, социалните програми за трудещите се бяха постепенно орязани в интерес на пренеслия се от XIX век капитализъм, прикриващ се зад двулични заявления в подкрепа на универсалните човешки ценности и космополитизма. С други думи, не „ценностите" разклащат съвременния свят, а тяхното прилагане, както и циничното развращаване на мисленето, при което „свободата" става синоним на „либерализъм", „парламентарната демокрация" - заглушител на волята на мнозинството, „търпимостта" - потискане на гордостта от собствената култура и исторически мазохизъм.

Atlantico, май 2015
Превод Виржиния Томова
„Култура"

Гилен Шеврие е доктор на историческите науки, преподавател и консултант по въпросите на интеграцията.
Давид Анжелс е белгийски историк, преподавател в Брюкселския свободен университет.
Ален Родие е старши научен сътрудник във Френския център за разузнавателни изследвания, специалист по ислямски тероризъм и организирана престъпност.

[1]Комунитаризмът е съвременна идея, при която личността се приема за уникална и едновременно с това тя е лоялна на своята общност. Проблемното при комунитаризма е, че неговото усилване води до параноя, масови истерии и граждански войни.