Бъдещето на ЕС: Декомпозиране на националната държава и Европа на регионите с последваща манипулация

/КРОСС/ „Върви процес на декомпозиране на националната държава и превръщането на Европа в Европа на регионите с последваща манипулация". Този извод направи народният представител от гражданската квота на „БСП за България" проф. Иво Христов на среща с пловдивчани, поканен да коментира последните геополитически събития.

„Чии интереси обслужва референдумът в Каталуня? Кой има сметка Европа да е бъде фрагментаризирана? Защо сега? Кое е по-лесно да се манипулира - страна с 45-милионно население със самостоятелен икономически, финансов и военен ресурс или 5-милионна държава?". С тази поредица от риторични въпроси геополитическият анализатор даде възможност на аудитория сама да направи заключението кой е бенефициентът от ситуацията. Преди това обясни, че няма обективни предпоставки за отделянето на областта Каталуня от кралство Испания, но референдумът е логичен отговор и на този тип европейска интеграция.

„Европа като икономически и човешки потенциал е единственият континент, който е конкурент. Тя, разбира се, е в най-лошата си кондиция", изтъкна проф. Христов.

Той посочи, че процесът е опасен и на принципа на скачените съдове може да обхване цяла Европа. Франция трепери от ужас, защото има собствена каталунска област и много различни провинции. Белгия е в риск, а в Италия предстои икономически референдум в област Венето.

„Като разпаднаха Югославия, стана ли по-добре за бившите югославски народи? Като разпаднаха Чехословакия, да не би Чехия и Словакия да са по-мащабни и важни страни с по-просперираща икономика? Като разпаднаха Съветския съюз, най-голямата геополитическа трагедия на 20-и век с 20 млн. жертви, без да е имало война, какво по-добро се случи? Така че това, което става в Каталуня, е дипломна работа за това, което предстои.", каза професорът по социология на правото и насочи вниманието към Близкия Изток.

„Битката в тази част на света е битка за новия световен ред", акцентира той и поясни, че за първи път там Русия и нейните геостратегически партньори спряха механизма за демонтаж на националната държава. В контекста на последното посещение на Путин в Анкара, според него, върви „изсмукване" по много линии на най-важния съюзник на САЩ - Турция, която защитава собствените си интереси в един общ формат с Иран, Сирия и Русия.

„Кюрдската дъга ще бъде зона за нестабилност, а сирийските кюрди ще играят ролята на ИДИЛ", прогнозира проф. Христов и даде пример с убития в Сирия руски генерал-лейтенант Валерий Асапов. Има сериозни данни, че кюрдски сили, насочени от американски спътник, са предприели атаката край Деир ез Зор.

„В Украйна върви пълзящ преврат за смяна на Петро Порошенко, защото той не изпълни най-важната задача - да направи голяма война с Русия", смята анализаторът. Идеята да бъде вкарана Русия в „блатото" Украйна и да бъде удавена там, не се случи, затова той не изключи нов Майдан чрез лицето Саакашвили. Целта е да дойде по-агресивен истеблишмънт, който да започне тази война с Руската федерация, стана ясно.

На Балканите тече цялостно изтласкване на руското икономическо, културно и геополитичеко влияние. Затова се приема Черна гора в НАТО, затова е този бърз договор с Македония, която се изважда силово от сръбската зона. Сърбия е последният стратегически съюзник на Русия в района. На Белград е обещано членство в ЕС, НАТО е невъзможен вариант, поради пресните спомени от бомбандировките. „Така че битката е наполовина спечелена, предвид кой е министър-председател в Белград", каза проф. Христов.

Той бе категоричен, че реформите в ЕС след Брекзит ще оставят България в сивата зона, а европейският проект ще се трансформира в Европа на старите страни-членки. В тази ситуация страната ни е в най-лошата си кондиция - демографски обезкървена, с обслужваща икономика и усъвършенствана система за „претакане" на обществен ресурс. „България в сегашния й вид не може да създаде висок политически проект с висока идеология", заяви проф. Иво Христов в отговор на въпрос за българската политическа система и завърши:

„Икономически, социална и политически дефицити се поправят, но на културно ниво са с дълготрайни последици".