Съветът на Европа обсъди свикването на четвърта среща на високо равнище

/КРОСС/ Необходимостта от свикване на четвърта среща на високо равнище на Съвета на Европа обсъдиха на конференция в София председателите на комисиите по външна политика на парламентите на държавите-членки на Съвета на Европа.

На 9 февруари 2016 г. Народното събрание беше домакин на конференция на тема „Демократична сигурност, основана на европейското единство и сътрудничество". Форумът беше открит от председателя на Народното събрание Цецка Цачева и председателя на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Педро Аграмунт.
В декларация за ценностите и принципите на европейското единство и сътрудничество, приета на заседанието на Постоянната комисия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) на 27 ноември 2015 г. в София, парламентаристите от държавите-членки на Съвета на Европа призоваха за свикване на четвърта среща на ръководителите на държавите-членки на организацията. Предложоението за приемане на декларация беше направено от председателя на Комисията по външна политика на Народното събрание и ръководител на българската делегация в ПАСЕ Джема Грозданова.
Пред участниците във форума Джема Грозданова отбеляза, че подкрепата за четвъртата среща на високо равнище на държавите-членки на Съвета на Европа е добре да дойде първо от парламентаристите, а след това от външните министри, участници в заседанията на Комитета на министрите.
Председателят на ПАСЕ Педро Аграмунт подчерта, че многобройните предизвикателства, пред които е изправена Европа, призовават парламентаристите към общ отговор чрез диалог, доверие и солидарност. Трябва да потвърдим нашия политически ангажимент към това, което ни обединява, и да актуализираме и допълнително да развием стратегическите насоки за действие на нашата организация, посочи той. Педро Аграмунт добави, че подкрепя предложението за свикване на среща на високо равнище на Съвета на Европа, но решението за провеждането на такъв форум ще бъде взето от Комитета на министрите. Ние сме готови да допринесем за подготовката на това важно събитие, добави той.
Идеята за събирането на държавните глави е отлична, коментира председателят на Групата на социалистите в ПАСЕ Микеле Николети. Този форум е една от възможните инициативи, с която да се опитаме да дадем отговор на предизвикателствата, пред които е изправена Европа днес, допълни той.
Председателят на Комитета на министрите на Съвета на Европа и министър на външните работи на България Даниел Митов посочи пред участниците във форума, че емигрантската и бежанска криза, пред която е изправена Европа, е сред най-големите предизвикателства пред континента от началото на 21 век. Последствията от тази криза са дългосрочни, а ефектите засягат не просто нашите политически системи, но и икономики, общества, култура, а и системи за сигурност, подчерта той и добави, че кризата изисква колективни решения. Даниел Митов отбеляза особената важност и принос на ПАСЕ в търсенето на общи европейски решения и подчерта, че Съветът на Европа има важна роля в търсенето на така важния баланс между защитата и подкрепата на преследваните и сигурността на нашите общества.
„Демократичната сигурност в Европа днес" беше темата на изказването на заместник-генералния секретар на Съвета на Европа Габриела Батаини-Драгони пред участниците в конференцията. Наличието на ефективни и независими съдебни власти, правото на събиране и на свобода на словото, функционирането на демократичните институции, борбата срещу основните заплахи - корупция, терор, финансови престъпления, трафик на хора, киберпрестъпленията и т.н., са основните компоненти на понятието демократична сигурност, отбеляза тя. Заместник-генералният секретар на Съвета на Европа изрази благодарност за открояването и поставянето на дневен ред на тези проблеми по време на българското председателство на Комитета на министрите.
Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова отбеляза на форума, че кризата е сложна като конструкция и трябва да бъде решавана на различни нива. Трябва да търсим решения за защита на външните граници на ЕС, за съдбата на тези, които вече са в Европа, за това как ще продължим да живеем с тези хора, без това да предизвиква допълнителни проблеми, каза тя. Представителите на различните етнически, културни и религиозни групи, идващи в Европа, са мини-общества, които носят собствените си проблеми, заяви Румяна Бъчварова и уточни, че в последните шест месеца структурата на мигрантските вълни, които преминават през България, се е променила съществено. Сега основната част от тях са идващите от Ирак - 52 процента, Афганистан - 30 процента, и едва 15 процента - от Сирия.
На форума изказвания направиха съпредседателят на Световния обществен форум - диалог на цивилизациите и бивш Генерален секретар на Съвета на Европа д-р Валтер Швимер, генералният директор на Международен център за развитие на миграционната политика Михаел Шпинделегер, съветникът на министъра на външните работи на България Владимир Шопов и програмният директор на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) Весела Чернева.
Форумът е в рамките българското председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа, което ще продължи до май 2016 г.