• 23 Окт 2017 |
  •  USD / BGN 1.6550
  •  GBP / BGN 2.1823
  •  CHF / BGN 1.6865
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София 10°C

Готова ли е България да се присъедини към Еврозоната

Готова ли е България да се присъедини към Еврозоната

/КРОСС/ На фона на напрежението в Испания и трудните преговори около излизането на Великобритания от Европейския съюз, все по-често европейските лидери говорят за по-силна и обединена Европа. Председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер дори отвори вратата към еврозоната за страните, които не членуват във валутния съюз. Докато повечето икономисти в 17-те държави, въвели еврото, са по-скоро скептични към разширяването на еврозоната, страните извън нея са разделени в мнението си - да направят ли постъпки за членство или да останат извън обхвата на общата европейска валута.

В предаването „Събота 150" по „Хоризонт" бяха представени аргументите „за" и „против" разширяването на Еврозоната, този път - от гледната точка на страните извън нея. Репортажът е на Марта Младенова.

Извън опасенията за покачването на цените при евентуалното приемане на еврото, част от държавите извън валутния съюз имат още аргументи против въвеждането на общата валута. Пример за такива държави са Швеция и Полша. Макар и икономиките на двете страни да са различно развити, и в двата случая се развиват успешно извън Еврозоната, заяви пред „Хоризонт" главният икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие Сергей Гуриев.

„Най-общо, аргументите за присъединяване към еврозоната, са удържането на нивото на инфлацията, постигането на определени макроикономически показатели и достъп до инвестиции в единния европейски пазар, както и влизането в банковия съюз. Мисля, че България е успяла да постигне макроикономическа стабилност без да е член на Еврозоната. Общият надзор над определени системи работи по-добре, особено, когато има толкова сериозна трудова миграция. Това е нещо, което се вижда в България. По принцип, държавата е в позиция да се присъедини към валутния съюз. Отново обаче ще подчертая, че има и рискове и те се крият в макроикономическите шокове. Тогава асиметричното развитие на икономиката може да се окаже проблем. Без членство в Еврозоната, при сериозна дефлация, може да се играе с валутния курс, като се съобразят доходите в дадената държава и ситуацията в основните ѝ търговски партньори. Освен това има държави, които са извън Еврозоната, а икономиките им растат по-бързо. Ето защо членството във валутния съюз е нещо, което трябва да бъде обсъдено във всяка отделна държава".

„Тъй като курсът на българския лев е фиксиран към еврото, България практически го е приела", допълва Гуриев.

По думите му, след като има обществен и политически консенсус за влизането в Еврозоната, усилията на нашата държава трябва да продължат. Защо обаче други държави се колебаят, ако Еврозоната носи повече стабилност? Първата причина - гръцкият опит на държава, която е приела еврото без да е готова затова.

„Гръцкият опит беше изключително болезнен за Еврозоната. Всъщност, той продължава да бъде болезнен, въпреки че Гърция успя да обърне тенденцията и вече върви в правилната посока. Мерките за лишения и ограничаването на бюджетните разходи дадоха своя резултат и сега нещата се стабилизираха. Също така бяха направени редица реформи, но те имаха своята социална и политическа цена. Разбира се, всеки все още се тревожи, когато чуе за Гърция.

Разбира се, гръцкият опит носи много негативи и за страните от Еврозоната, което ги прави предпазливи", допълва Гуриев.

„При България нещата са съвсем различни. Вие вече сте постигнали макроикономическа стабилност. Опасенията, че България може да повтори гръцкия опит, са много по-малки. Въпреки това трябва да погледнем основния въпрос - трудовата миграция във валутния съюз. Тя може да се окаже проблем за България. Знаете, че хората в Централна и Източна Европа са доста мобилни, когато става дума за намиране на по-добра работа. В ситуация на рецесия те отиват да работят на друго място. Гърците не са толкова мобилни, колкото гражданите на част от другите държави от региона".

Трудовата миграция е сред основните проблеми, пред които са изправени икономиките в цяла Европа, но по различен начин. Макар и в Западна Европа поляците, българите и румънците да са свързвани повече с нискоквалифицирани професии и евтина работна ръка, то истината е, че и висококвалифицираните специалисти напускат тези държави и оставят огромна празнота на пазара на труда. Това е и един от проблемите, очертан от главния икономист на Европейската централна банка Питър Прат

„През последните години ние имаме много големи миграционни потоци. Често квалифицираните кадри напускат една държава и се преместват в друга. Говорим за милиони хора, които се преместват да живеят другаде. В България също се наблюдава този процес. Ако има нещо хубаво, това е, че те пращат пари. Лошото в ситуацията е, че за да получат добро образование останалите хора, трябва да се вложат много усилия. Също така трябва да има нещо, което да ги мотивира да останат. Голямото предизвикателство е пазарът на труда и човешкият капитал. Или казано по-друг начин, това са хората", коментира Прат.

„Има и друг проблем - икономиките на страните от Централна и Източна Европа започват да се забавят", предупреди Сергей Гуриев.

„Нашите икономики растяха с доста високи темпове преди 2008 година, догонвайки западните икономики. След кризата от 2008 - 2009 година икономиките в нашите държави се забавиха и сега растат с по-бавни темпове от тези с подобни нива на доходите. От тази гледна точка нашите държави не са застрашени просто от „трапа на средния доход". Те не просто се забавят сами по себе си, но и се забавят в сравнителен план - не само със страните с по-високи доходи, но и със страните с аналогично развитие. Ето защо това е най-голямото предизвикателство, пред което са изправени нашите страни, ако искаме да постигнем доходи, които са средни за Европейския съюз".

Същата зависимост отбелязва и Питър Прат от Европейската централна банка.

„Ние също можем да видим, че някои държави в сравнително еднаква ситуация се справят по-добре от други. Когато се опитаме да установим причината за това, виждаме, че тя се крие в различния начин на управление. Въпросът е как правителството управлява държавата и как се справят институциите".

„Именно това е причината, поради която все по-ясно се прави разлика между „номинално покриване на критерии" и реалното икономическо развитие", коментира Питър Прат
„Номиналните критерии, разбира се, трябва да бъдат уважавани, но големият въпрос е за постигането на „устойчиво сближаване". Именно затова провеждаме тази конференция. Когато се стигне до шокови ситуации, а те винаги се случват, колко устойчиво е обществото? Говоря и за политически и икономически шокове. Не е въпросът само за икономическата устойчивост, но и за социалния консенсус, който сте постигнали в страната си. Когато се членува в даден клуб, политическата и икономическата устойчивост са изключително важни. Затова толкова много говорим за „устойчиво сближаване".

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие също отбелязва структурните проблеми в икономиките на страните от региона на Централна и Източна Европа. На конференция във Франкфурт Мари Кивиниеми, която е зам.-главен секретар на организацията, отбеляза:

„Страните от Централна и Югоизточна Европа имат само една възможност да дадат нов старт на сближаването си към Запада и това е да ускорят реформите и да положат по-сериозни усилия за провеждането им. Основните сфери, в които трябва да бъдат проведени тези реформи, са образованието, трудовият пазар, осигуряването на конкурентна среда и борбата с корупцията".

„Когато говорим за икономика, трябва да обърнем внимание и на продуктивността", допълва Кивиниеми

„Увеличаването на продуктивността наистина ще бъде изключително важно за региона. Необходимите реформи варират от държава до държава, но има един общ показател - необходимостта от иновации и от инвестиции в човешкия капитал. В момента иновациите са на много ниско ниво, а при хората липсват определени умения. Проблемът се задълбочава от миграцията на квалифицираната работна ръка, фрагментирания пазар на труда и липсата на достатъчно финансиране".

Независимо дали всяка от страните извън Еврозоната иска да се присъедини към валутния съюз, или не, остава въпросът - готова ли е самата Еврозона да приеме нови членове. За разлика от скептичните настроения във Франкфурт, Сергей Гуриев от Европейската банка за възстановяване и развитие дава позитивен отговор

„Няма проблем с развитието на Еврозоната. Тя се справя по-добре от някои други развити икономики. Това отваря прозореца за завършване на валутния съюз. Тук говорим и за банковия съюз и за още няколко важни реформи, предложени от председателя на Европейската комисия и от някои от лидерите на страните - членки. В момента еврозоната е в добро състояние и тя е модел, който вдъхновява някои от съседните държави".

 

реклама
ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай
  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • реклама
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ


Copyright © 2002 - 2017 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.