• 17 Окт 2017 |
  •  USD / BGN 1.6633
  •  GBP / BGN 2.1939
  •  CHF / BGN 1.7001
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София 20°C

По 215 нови думи в българския език на година

По 215 нови думи в българския език на година

/КРОСС/ Бумът на IT сектора, развитието на новите технологии и английският език вкарват в родния речник по около 215 думи на година. Родният език само за 20 г. се е обогатил с 4300 нови думи, повечето от които за заети от чуждици, а други са създадени на родна почва. Например фейсбук, CV, SMS и производни глаголи като „чатя", „даунлоудвам", „сърфирам". Политическият живот е наложил думи като „импийчмънт", „лобирам" и „лустрация". Данните са на проф. Сия Колковска от Института за български език към БАН. Справката е към 2010 г. и оттогава не е правено ново изследване, пише "Монитор".
700 са новите значения на стари думи, а 750 са новите фразеоло-гични съчетания, отново от съществуващи вече думи.
"Ще се прави и ново изследване, но не мога да кажа точно кога ще стане това", поясни и Ванина Сум-рова от секция Българска лексикология и лексикография към Института за български език към БАН. Според тях са необходими най-малко 10 години, за да се разбере дали дадена нова дума ще се „засели" в езика за постоянно. Едва тогава тези думи могат да бъдат включени в актуализиран тълковен речник на българския език.
Причините за новите думи в езика ни са няколко.
Според езиковедите най-много думи влизат в речника заради развитието на компютърните и комуникационните технологии. Така в езика ни вече се използват акаунт, аватар, баркод, браузър, блог, интерфейс, кол-център, нетбук, праймтайм, токшоу, смартфон, кибер-пространство, таблет, даунлоудвам, сърфирам, саундтрак, онлайн. „Освен това има процеси на образуване на нови думи и разширяване значението на отдавна установени думи, напр. сателит, вирус, мрежа, червей", обясни пред „Монитор" доц. д-р Татяна Александрова. Финансовите пазари пък наложиха франчайзинг, офшорен и шоурум. Освен това в езика ни са навлезли и нови словосъчетания, като зелена енергия, изтичане на мозъци гласова поща, мръсни пари и др.
Английският език диктува и нови правила в граматиката. „Езикови образувания от две съществителни, първото от които пояснява второто, като офис мебели, маркетинг проучване, които могат да се пишат и слято", обясни доц. Александрова. Тя даде за пример и хибридни езикови образувания, едната част от които е на кирилица, а другата - на латиница като- PR агенция, GPS сигнал.
Чуждите езици са повлияли и на словообразуването, така през последните години у нас са навлезли съставки като анти-, био-, евро-, еко-, нео-, хипер-, ре-.Смартфоните и тиней-джърите също налагат нови правила в жаргона. Съкращаването е един от активните процеси, мотивиран от стремежа да се предаде максимум информация с минимум езикови средства чрез кратки съобщения през мобилни устройства, обясняват езиковедите. „Стилът на писане през смартфони, типичен за младото поколение, се характеризира с абсолютно отхвърляне на приетите норми за писмена комуникация и интересна графична комбинаторика", казва доц. Александрова.
„От 1947 година насам правилата се опростяват, не може да се говори за някаква промяна в езика, по-скоро за редакция и допълване. Целта е да са разбираеми за хората", коментира и проф. Владко Мурдаров. Така според него през последните години в езика ни са се появили думи като „е-прави-телство", които преди не съществуваха.

Доц. Александрова: Българският ще се съхрани

Езикът ни не е загубил своята идентичност, здравата славянска основа се пази както в лексиката, така и в граматиката, категорична е езиковедът доц. д-р Татяна Александрова от секция за съвременен български език при Института за български език към БАН. Той притежава механизми за приспособяване на чуждите елементи към собствената си система и продължава да обслужва успешно, комуникацията. Променяйки се, езикът ни всъщност се приспособява към новите условия, обясни тя. Според езиковеда граматичните и звуковите норми се променят по-бавно и незабележимо, а други се отличават с по-голяма динамика, каквито са лексикалните норми. Промените, които в последното десетилетие са особено бързи, се оценяват
От някои по-консервативно настроени хора като разруха, упадък или криза. „Не са рядкост мрачните прогнози, че българският език це изчезне в морето от чужди влияния. Тези прогнози поне засега са неоснователни", мята доц. Александрова. Заемането на думи от други езици е един »т механизмите на обогатяване на българския. „Този процес е естествен и характерен sa всички периоди от развитието на езика ш", категорична е доц. Александрова. Класическите гръцки и латински са основни източници на заемане през по-ранните перили, докато през Възраждането и след Освобождението френският и руският език са оказали осезателно влияние върху лексиката ни. Осезателно е било и влиянието на турския език, по-старите речници бяха пълни с думи като бетер, бекяр, бохчалък, би люк, но днес почти не се използват в официалното публично общуване, обясни езиковедът. Според нея днес английският език е основен източник на нови думи. Някои хора обаче се чувстват некомфортно от факта, че не разбират новата лексика, която ги залива отвсякъде. „Нормално е да не разбираш значението на думите, когато не познаваш нещата, които те назовават", поясни езиковедът. Тя обясни, че става дума за професионален език и терминологична лексика.

Пълният и краткият член няма да отпаднат

Преди няколко години езиковеди от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски" предложиха използването на пълен и кратък член да отпадне с аргумента, че правилото било изкуствено. Тогава учените изразиха мнение, че би било разумно да се въведе само пълният член, за да може да се възстанови правилното произнасяне на звука „ъ" в устната реч. Това обаче не бе прието от останалите им колеги, тъй като според тях това ще поощри невежеството.
„Ако използването на пълен и кратък член бе отпаднало, както настояваха някои наши колеги, тогава вече можехме да говорим за промяна в езика. Но на този етап става дума само за редакция на правилата", коментира проф. Мурдаров.

Гурме кухнята забърква нова лексика

Кулинарното изкуство е една от причината у нас да се появят нови думи. Така готвачите са наложили през последните години - гурме, веган, суши, поширано,Освен това в речника влизат и думи, свързани с грижи за тялото и развлечения: винтидж, брънч, кастинг, чиклит, фентъзи, мол. От друга страна, налице е и процес на повишаването в ранг на чуждите думи, те са маркирани с по-голяма престижност при наличие на по-рано утвърдена дума, обясни доц. д-р Татяна Александрова от Секция за съвременен български език при Института за български език към БАН. Тя даде за пример думата стилист, която придава повече престижност в сравнение с фризьор.

Звънят в БАН заради басове и грешки в учебниците

Бдителни майки проверяват за сгрешени думи учебниците на хлапетата си на телефонната линия „Езикови справки" към Института за български език на БАН. Родителите се обаждат на учените от академията, за да разсеят съмненията си как се пише дадена дума. „Ние се превръщаме буквално в „горещ телефон" по време на приемни изпити матури и външни оценявания, за да бъдем обективен и компетентен арбитър при решаването на различни езикови проблеми", каза пред „Монитор" доц. д-р Татяна Александрова от секцията за съвременен български език при Института за български език към БАН. Най-често гражданите звънят, за да питат къде се пише запетая или дали думата е с пълен или кратък член. Чести са въпросите за слято и полуслято писане, за употреба на главни и малки букви, разказва още доц. Александрова. Хората се консултирали и как трябва да се офюрмят обръщенията и адресиране в делови писма. Препъникамък в езика ни е и бройната, и обикновената форма на множествено число (двайсет автобуса, но двайсет депутати). Преди дни на телецЪона позвънил и гражданин с въпроса: „Защо глаголът „женя" се използва и за мъже, и за жени?". „Участвах в изработването на експертиза на материали, с които персоналът на една фирма е бил обучаван да води делова кореспонденция. От фирмата бяха много възмутени от т.нар. езиков одитор, който ги е обучавал, защото материалите бяха пълни с грешки и сега въз основа и на нашето становище имат намерение да си поискат парите обратно", разказа доц. Александрова.
Езиковедът обясни, че на телефона звънят всякакви хора - учени, държавни служители, хора, работещи в рекламни агенции. „Най-често ни търсят хора, които професионално се занимават с оформяне на най-различни текстове- автори, редактори, коректори, журналисти офис сътрудници", каза още доц. Александрова. Тя обясни, че служителите дават консултации при оформяне текстовете на закони, за да се избегне двояко тълкуване. Редовен клиент на езикови справки се оказа и отделът за преводи и редакции към институциите на Европейския съюз. Служителите на БАН помагали и при съдебни дела за фалшификация на документи, плагиатство и обида. Освен това се произнасят и за регистрация на имена на търговски марки в патентното ведомство. Чиновниците в общината пък звънели, за да питат как да оформят табелите и надписите. Докато тези в паспортните служби - за да сравнят транскрипцията на имената. „Забавно е, когато хората се хващат на бас за нещо, свързано с езика и ни използват като арбитри", казва още езиковедът.
Компетентна информация по въпросите с правописа може да получи всеки български гражданин на тел. 0900 12 230. Телефонната линия е отворена през делничните дни от 9 до 17 ч. „Езикови справки" отговарят и във „Фейсбук" страница си.

реклама
ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай
  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • реклама
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ


Copyright © 2002 - 2017 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.