Коалиция на договорените различия

/КРОСС/ Майчиният език ще накара управляващите да си кажат и майчиното мляко. Едни искрено се надяват на това, други, пак толкова искрено, злорадстват, след като БСП и ДПС стигнаха до невиждан раздор за Изборния кодекс.

Цяла вечер в четвъртък и цяла сутрин в петък депутатите спориха на живот и смърт за изборната агитация на майчин език. Тя бе отхвърлена с гласовете на ГЕРБ, "Атака" и... БСП. Огромната част от социалистите се въздържаха, цели 11 бяха против и едва 3-ма подкрепиха коалиционния партньор ДПС.

Дали обаче наистина има развод, или това са само предварително договорени различия?

Разделенията и обединенията за използването на майчин език открай време са изключително удобни. Защото от това "право" на практика не следва нищо. Със или без него ДПС пак ще си агитира на турски, ще плаща по някоя не особено солена глоба и дори ще се грижи за правото на българските малцинства в страните от ЕС да правят изборни кампании на български. А "Атака" и умерено патриотичните християндемократи и социалисти ще имат чудесни поводи за отстояване на "българщината".

Практически безсмислен е и въпросът дали конституционният статут на българския като официален език в държавата трябва да бъде официализиран и в един изборен кодекс.
От една страна, според препоръките на ОССЕ и Венецианската комисия, използването на майчин език в предизборни кампании осигурява на малцинствата (длъжни по конституция да изучават официалния български, но не длъжни да го владеят) пълноправно участие в политическия живот. От друга, обаче, тъкмо това е един от инструментите за закрепостяването им към определена партия, както това се случва вече близо четвърт век с българските турци.

Така благодарение на майчиния език всеки може да го играе себе си - ДПС си е ДПС, а БСП е все пак "българска" партия, която не може да преглътне всичко от коалиционния си партньор.

Логиката на договорените различия БСП и ДПС очевидно ще следват и при другия вододел за управляващите в Изборния кодекс - правилото за уседналост. ДПС вече пробва да заобиколи изискването хора, които не живеят у нас, да могат да гласуват на европейски и местни избори с бележка от кмета в деня на вота. Мая Манолова пък контра финтира с предложение ЦИК да сезира прокуратурата за незаконни заличавания от забранителните списъци. При гласуването в пленарна зала най-вероятно всички ще са срещу ДПС, защото отпадането на уседналостта помага най-вече на автобусите с избиратели от Турция.

По третия въпрос, който прави кодекса "Манолова" нещо по-различно от кодекса "Фидосова" - преференциалното гласуване, или възможността избирателите да преподреждат листата, договорените различия могат да са още по-незначителни. Понеже никоя партия не обича гражданите да се месят в апаратно-партийните дела, всички са заинтересовани да приемат, колкото за измиване на очите, някаква неработеща система, с висока летва за преференциален вот, от поне 7%. А понеже ДПС няма никакво намерение да отмени крепостничеството за своя електорат, поставя още една бариера и предлага преференция да има само ако повече от половината избиратели са се възползвали от нея.

Така за преференциалното гласуване различията са само в рамките на един ограничен плурализъм на мненията.
Разбира се, противоречията между БСП и ДПС не са от вчера. Двете партии сериозно се разминаха за АЕЦ "Белене", мораториума върху продажбата на земя на чужденци, отмяната на забраната за пушене на закрито, отмяната на плоския данък, законите за хазарта и за вероизповеданията. От една страна, тези противоречия са нормални, доколкото между двете партии няма коалиционно споразумение. От друга обаче, тъкмо поради това всички различия трябва да са предварително и задкулисно договорени, за да може изобщо БСП и ДПС да са на власт.
С приближаването на евроизборите всяка от тях все повече ще демонстрира самостоятелна игра по своята си писта, за да не загуби от електората си. А коалиционният камък тежи най-вече на шията на БСП. Затова битките около Изборния кодекс трябва да осигурят поне привидност за изплуване.

Изплуването може да е и реално усилие, ако отсега БСП е предприела стратегически маньовър за смяна на коалиционния партньор след евроизборите. И то обаче трябва да е предварително договорено с ДПС, защото дотогава никоя от двете партии няма интерес да се разделя с другата. Не майчиното мляко, а хлябът и властта ги сбират. А те не се изхвърлят преди дълъг път.

Автор: Веселин Стойнев, Труд