Киссе: Българският език в Украйна ще се загуби, ако изучаването му не е задължително

Антон Киссе, председател на Асоциацията на българите в Украйна и депутатът в украинския парламент 

- Украинският парламент е приел промени в законодателство, свързани с изучаването на майчин език. В какво точно се изразяват тези промени, г-н Киссе и как те засягат българската общност в Украйна?
- Да, действително миналата седмица имаше заседание в парламента и беше приет съответния закон, който е много важен, защото той регулира законодателно образованието. Има много позитивни моменти, свързани с увеличени заплати на персонала, на преподавателите. Има стратегически въпроси, свързани с образованието с много позитиви, но има един въпрос, който силно притеснява националните малцинства в Украйна, включително и българите, това е въпросът за обучаване и преподаване на майчин език. Безусловно тук имаме големи достижения за последните години. Искам да отбележа, че българският език като предмет задължително изучават 11 хиляди деца в Бесарабия, в 39 учебни заведения, с тях работят повече от 80 преподаватели. По новия закон има безпокойство, че този темп, тези успехи, които имаме в изучаването на български език, на литература и история, ще имаме проблеми, защото в закона е ясно записано - майчините езици се изучават в детската градина, в началното училище - от 1-ви до 4-ти клас. А след това задължително изучаване на националния език и чужди езици, разбирайте английски, френски, немски. Разбира се, може да се избира и български език. Няма да имаме финансова подкрепа от държавата, от държавните власти за изучаване на майчин език след 4-ти клас. Това е най-големият проблем, който ни притеснява. Законът все още не е публикуван, защото не е подписан от президента. Има големи дебати по обсъждането му, много поправки. Чакаме да видим готовия вариант, да видим 7 член в закона как е трактуван. Но предварително имаше десетина срещи - мои изказвания, изказвания на моите колеги, които изразиха тази опасност, този проблем. Разбира се, български език може да се учи, но той може да се учи не като майчин език, а като чужд език, това не трябва да е така. Може да се учи и във факултативно, но това има отново големи загуби, тъй като възможностите, които имаме до сега, в новия закон няма да ги имаме.

- Ако тези промени станат окончателен факт, това ще повлияе ли на възможността на бесарабските българи да продължат да учат след средно образование в България? По-малко ли ще знаят български език?
- Законът няма да влезе в сила веднага. Има преходен период. Той ще встъпи в сила 2021 година. Ясно е, че ще има такъв период. Тези, които учат, те трябва да завършат, няма да прекъснат веднага, когато бъде публикуван законът. Това е ясно. Разбира се, тази подготовка,
която имат децата, които кандидатстват в България, тази голяма подготовка - тази година 300 деца ще учат в България, 300. И разбира се, тази подготовка няма да я има. Това ни притеснява. И заради това възниква и напрежение. Неспециалисти, а и специалистите още не могат да се
разберат какви промени ще има, докато окончателният вариант на закона не излезе. Поправките, които внасяхме, за съжаление парламентът не ги прие.

- Какви са аргументите за тази промяна в законодателството? Как украинската страна обосновава промените?
- Украинската страна и парламентът - мнозинството, които гласуваха, обясняват с главната цел - максимално да учат националния език. И това е разбираемо, нашите деца знаят националния език, няма никакви проблеми, но също така намаляват изучаването на майчиния език. В тези поправки, които бяха приети в 7 член на закона за образованието ясно е написано - да се учи майчиния език имат право от детската градина и от 1-ви до 4-ти клас включително. От следващите класове се учи националния език и разбира се, се учат чужди езици, но за майчиния език вече не се говори.

- Появи се информация, че тези промени противоречат на Конституцията на Украйна, която признава наличието на етнически малцинства.
- Да, в Конституция на Украйна има членове, в които ясно пише, че се гарантира на етническите малцинства изучаването на родния език, независимо българи, гагаузи, албанци, руснаци, унгарци, поляци, румънци, молдовци - няма разлика, гарантира се. За съжаление, това го
има в Конституцията, но законът е подготвен и приет по друг начин.

- Какви са очакванията ви за реакции от страна на България по тези промени? Имате ли очаквания?
- Не знам за отношението на България. Само ми бяха казали, че г-н Каракачанов е изказал своята позиция. Повече никаква информация нямаме. И ми звъняха от генералното консулство, от посолството, но освен позвъняванията, няма никаква информация. Нищо не мога да кажа. И още, активен в тази ситуация за закона е евродепутатът г-н Станишев - той ми звъня десетина пъти. Знам, че е изпратено писмо до г-н Порошенко - президентът на Украйна, молба да наложи вето на приетия закон, като се приемат съответните изменения. Като народен представител, и моите колеги също, написахме обръщение към г-н Порошенко да наложи вето на закона, защото считаме, че в този му вид, в който е приет, за майчините езици за етническите малцинства в Украйна, в частност българчета ще им се намали подготовката, която те днес имат. Тоест, ще загубим изучаването на родните езици, подготовката на децата на това ниво на знание, което те имат сега в Украйна - подготвени са, знаят, достойно кандидатстват в България.

- Кога ще стане ясно дали президентът Порошенко ще наложи вето върху приетите промени?
- Законът все още не е подписан от говорителя на нашето Народно събрание, от парламента на Украйна. Той още се доработва - всички тези поправки, допълнения, изменения, които бяха внесени, когато се разглеждаше законът. Надявам се, че в понеделник вече ще го подпише говорителят на парламента и ще го предаде на администрацията на президента Порошенко. В течение на 2 седмици той ще има възможност да го разглежда и да вземе решение. Тогава вече ще знаем. Време има, но очакваме това решение, защото това е важен закон. Мога да ви кажа, че тук Украйна има своя атмосфера, свои въпроси. Естествено, ние казваме, че законът в този вид, в който го приеха, не може да ни устройва. Националистите в Украйна също не ги устройва. Те са твърдо на позицията, че тази възможност да се учи на роден език в детската градина и от първи до четвърти клас, те считат, че това трябва да се махне, да бъде само украински език, това също го има. Тоест има разни позиции, различни мнения. Моето мнение вие го знаете, аз го казах. 134 народности има в Украйна и трябва да приемем такива закони, които могат да удовлетворят както основната нация, така и националностите, които живеят. Още повече такива като унгарци, българи, румънци, които имат компактни маси, които имат големи диаспори. За тях е важно да създадем условия да се съхранят.

- Може ли обаче, ако една такава промяна бъде утвърдена в украинското законодателство, това да й попречи по пътя към Европейския съюз?
- Аз само мога да констатирам публичната информация, която съм чел и чул. Позицията на Унгария е твърда. Именно в тия посоки тя твърди, че е категоричен противник и безусловно заявява, че в случай, че бъде подписан законът, тя ще се въздържи да подкрепя Украйна на политическо ниво. Твърда е позицията на румънците. Също такива са изказванията на молдовците от публичните информации, които имаме. Ние, нашето поколение нямаше възможност да учи роден език, аз говоря на диалекти. Това е голям проблем. Защото ние си съхранихме езика, благодарение на това, че ние живяхме компактно и това ни даде възможност да се съхраним. Сега практически чрез образованието това се явява единственото сериозно влияние, където действително родният език, историята и културата се запазват. Задължително децата в училищата учат родния език, задължително, подчертавам. Занапред няма да има задължение. А пък това, което говорят за факултативни някакви допълнителни занятия... когато не е задължително, няма да има такова продуктивно влияние и няма да има този позитив, който имаше досега. Ние за тези 25 години в Украйна, в частност и българската общност, голяма подкрепа през тези години получихме, и с помощта на България, и с помощта на нашата държава Украйна, с нейните закони. Но сега е сложен исторически етап.

- Обикновените хора притесняват ли се от възможността да им бъде отнето правото да учат майчин език?
- Знаете ли, даже преподавателите по български език, директорите на училища те досега не могат да разберат, защото този закон, който е приет в окончателен вариант все още го няма. Разбирате ли? И те не могат да разберат докрай. Специалисти, които конкретно се занимават с темата, които имат по-големи познания в реализацията на закона, все повече и повече се интересуват как ще бъде, действително ли ще загубим. Защото има различни гледни точки. Има изказвания, че българите нищо няма да загубят. И аз го чувам в нашето генерално консулство. Има специалисти, които казват, нищо няма да изгубят. Аз казвам - прочетете внимателно същината на закона. Там ясно и твърдо е казано кога се учи задължително български. Искам да подчертая още веднъж, задължително, т.е. непременно. Езикът е основа на всичко. Няма език, няма нация. И който ще да ми казва, има език, има нация. Ще бъда на големи мероприятия в Болград, ще имам срещи. Вчера имах разговор с преподаватели. Те се интересуваха каква е моята гледна точка - как, г-н Киссе, ще бъде? Този въпрос ние го обсъждахме в парламента поне една година, имаше сериозни дебати. И тези поправки, които ние дадохме, те не минаха. Значи има проблем. Законът ще излезе, ще има подзаконови актове, ще има постановление на министерския съвет на Украйна, ще има заповед на министерството на образованието, която ще регулира реализацията на закона. Но аз вчера разговарях и в министерството, има съмнения, хората се съмняват, едно нещо е казаното в закона, друго нещо е как го регулират чиновниците. В тази посоки има големи въпроси. Но ние сме достойни граждани на Украйна, ние тук ще поставяме тези въпроси, ще настояваме за разяснения. Ние разчитаме на своите сили, защото ние сме граждани тук и трябва да си отстояваме правата.

Автор: Росица Ангелова, Радио „Фокус"