Български жестов език и Теоретично описание на Граматиката на Български жестов език вече са факт

/КРОСС/ Преди да разкажем за състоялата се презентация, трябва да поясним, че тя бе крайният резултат от проведеното в рамките на една година научно изследване на българския жестовия език, информират от PRofile international. То е първото и единствено по рода си, възложено с обществена поръчка от Министерството на образованието на нашата фондация „Глухи без граници". Осъществяването му стана с проекта „BG05M2OP001-3.003-0001 - Подкрепа за равен достъп и личностно развитие" по оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж" 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския съюз.

В това национално изследване се включиха всички глухи членове на управителния съвет на фондацията. Цветан Кунчев беше определен за ръководител на проекта; експерт към научния екип беше Валентина Христова; графичният дизайн бе възложен на Снежи Асенова, а по-късно включихме и Дамян Калчев. Консултанти бяха председателят на фондацията Митко Якимов, Янка Трачук и Силвия Бозева - всички глухи. Петър Ганев, който също е глух, разработи оригинален сървър, на който се събираше информацията от заснетите материали. На него се работеше със заснетите жестове от седем градове в страната - София, Пловдив, Плевен, Търговище, Лом, Бургас и Благоевград. В работата бяха включени близо 300 души, като 136 от тях бяха изпълнители-информатори. Те ни даваха данни за жестовете и отделните думи.

С това научно изследване постигнахме целта си - доказахме, че съществува български жестов език, който идва от самите глухи хора и той не е никак примитивен и елементарен, както се мислеше и твърдеше. Освен това, в хода на изследването беше потвърдено, че има диалектни форми на жестовия в различните региони в страната. Възрастните глухи хора, които бяха изпълнители-информатори, при заснемането ни показаха, че българският жестов език е истински и съществува (през годините е имало опити той да бъде изместен, но те са си го запазили и си комуникират с него). Спазихме препоръката на професорския екип и в речника въведохме първи и втори вариант, за да уважим запазените и използвани жестове.

Надявам се, че Речника на българския жестов език, в който са включени 5840 жестови знаци, най-после ще имаме онази свобода на достъп до информация; ще може да се започне обучението на колкото се може повече преводачи, които да са в полза на глухите. Децата чрез него също ще могат да получат качествено образование и да обогатят речниковия си запас.

Успоредно с лексиката бе направено и научно описание на граматиката на българския жестов език - по него работиха професорите лингвисти от Софийски университет „Св. Климент Охридски": Ръководител на научния колектив - проф. Йовка Тишева, проф. Гергана Дачева, проф. Красимира Алексиева, проф. Владимир Жобов, проф. Юлияна Стоянова; а също и проф. Цанка Попзлатева. Съвместно с тях като глухи експерти работиха Валя Христова и Петя Керчева. Неоценима помощ оказа и доктор Бояна Алексов, старши експерт и координатор, за което сме й благодарни. С близо едногодишния си труд те доказаха, че българският жестов език е достигнал равнище на пълноценна езикова система и се различава от устната реч в лексиката и начина на построяване на изреченията. Бяха структурирани три важни за изпълнението и значението на жестовете категории - артикулация, конфигурация на ръката при отделните жестове и тип на изпълняваното движение. Бяха открити и потвърдени различия при използване на жестовите знаци за синоними, омоними и антоними. Най-после беше направено нещо, което го има отдавна в света - в тази книга професорите доказаха, че глухите хора говорят на език, за който се твърдеше, че е аграматичен. Това, както беше изяснено научно, е така наречената „глуха граматика", в която няма предлози и съюзи като „от", „на", „във", „със" и т. н. Граматиката показва, че глухите хора имат особена свобода и комфорт да общуват, без езикът им да има нещо общо с утвърдените и познати граматически правила на вербалния език.

На 23 март тази година, в конферентния център „Венус", Министерството на науката и образованието, в партньорство с фондация "Глухи без граници - България", представихме резултатите от националното научно изследване.

Заместник-министър Деница Сачева откри събитието. В краткото си слово тя подчерта, че „българският жестов език може да бъде признат като самостоятелен. България е сред малкото държави, провели проучване с такава цел. То ще позволи да се въведат законови разпоредби за равностойното прилагане на жестовия език в образованието и в други области на обществения живот.В момента жестовите знаци се използват като помощно средство и средство за комуникация при обучението на децата и учениците с увреден слух в детските градини и училищата. Изследването е основа и за създаване на методически пособия, които да помогнат в комуникацията и съвместното обучение на глухите и чуващите деца и ученици в цялата страна. Ако жестовият език бъде узаконен, ще можем да го въведем като специален учебен предмет в специалните училища и като избираем в останалите."

След нея г-жа Грета Ганчева, директор на дирекция „Достъп до образование и подкрепа на развитието" към МОН каза, че „предстои разработването на методики за прилагането на този език, а също и обучение на учители и ученици, да се въведе като избираем предмет в общообразователното училище, така, че да може да се осъществи комуникацията между чуващите и глухите хора от една страна и от друга - да се развива този език. Предстои също и обучение на служителите, работещи в различните администрации, за да бъдат посрещнати нуждите на глухите хора."

От името на фондацията председателят Митко Якимов изказа задоволството си от успешното приключване на обществената поръчка за национално научно изследване на българския жестов език. Благодари на Министерството на образованието и науката за методическата подкрепа по време на реализация на изследването, както и на всички глухи, взели участие. Председателят Митко Якимов подчерта, че остава само една крачка до крайната цел - конституционното признаване на българския жестов език за официален език на републиката.

Презентацията на двете книги преставиха ръководителя на екипа - Цветан Кунчев, Валентина Христова - експерт от научния екип и Снежанка Асенова - консултант лексика, консултант и дизайн на Речника. Разказа за извършената работа и етапите, през които преминаха, за неуморната работа, лишавайки се от сън и почивки, от свободно време, за да спазят сроковете по проекта.

Вярваме, че с този речник и граматиката най-после ще постигнем свободата на глухите хора да общуват. Вярваме също, че узаконяването на българския жестов език в най-скоро време ще стане безспорен факт - за да могат наистина глухите хора да се почувстват равноправни граждани на Република България,допълват още от PRofile international.