Научната фантастика ли е религията на 21 век?

/КРОСС/Откакто човечеството започва да брои, неизброимите звезди са ни изпълвали с благоговение. Но величието на гледката в безоблачна нощ разкрива само част от истинския мащаб на величието на Вселената. Телескопът „Хъбъл" показа едно малко петно като съзвездието Андромеда, което може да е галактика, по-голяма от нашата, и където греят един трилион звезди. Това е една от сто милиона други галактики в космоса, пише „Гардиън".

Науката днес ни показва много по-различна вселена от модела на часовников механизъм, който си е представял Исак Нютон в описанието си за гравитацията. Жул Верн успял да си представи изстрелване на ракета от Земята до Луната през 1865 г., но не могъл да си представи необятността дори на Пояса на Кайпер в нашата Слънчева система. Едва когато Едуин Хъбъл идентифицирал първата звезда извън Млечния път и когато телескопът, който носи неговото име, разкри 3000 галактики в „пустото" пространство, чак тогава човешкото око си даде представа за безкрайните дълбини на Космоса.

Работата на най-амбициозните научнофантастични автори като Йън Банкс, Върнър Виндж и Дейвид Брин успява да улови мащаба на вселената във фантастиката. Научната фантастика може да детайлизира подробно малка част от Космоса на около 93 милиона светлинни години, силата на гравитацията, точките, където се създават елементите на живота чрез експлозии на свръхнови и унищожаване в черните дупки. Научният модел на Вселената започва да изглежда зловещо, както са я представяли индуистките астрономи преди повече от 3000 години, в които циклите на Вселената се измерват в еони, реалността се поддържа от силата на Вишну, а всички неща са създадени от Брахма и унищожени от Шива.

Може би на това се дължат тези митични резонанси, които виждаме в научната фантастика. Тенденцията през последната година е към вкарване на все повече религоизно-мистични сюжети. Авторите на научна фантастика Деймиън Бродерик и Чарли Строс пишат за точка в близко бъдеще, когато технологията се развива толкова бързо, че позволява на живота да бъде издигнат над всички физически граници.

Няма доказателства, които предполагат, че хората някога ще могат да свалят съзнанието си в компютъра на един робот, така че да можем да обитаваме психически слънчев часовник, тостер или всяко друго механично устройство. Един ден ще погледнем назад към този научно-фантастичен мит със същия скептицизъм, с които гледаме на идеята, че душите ще се преродят във времето. И двете неща задават основни въпроси на човешкото съществуване - какво се случва след като умрем? Дали нашето съзнание е самостоятелно създадено от безсмъртна душа, или плод на познавателна илюзия? Има ли шанс да намерим отново хората, които обичаме, и след смъртта?

Събираме се в тъмните катедрали на мултиплексите, за да почетем нашите супергерои богове. Всички религии имат своите свещени истории, затова голямо уважение печелят научнофантастични романи като „1984″ и „Аз, роботът", защото техните фенове са близо до вярата. Ако бъдещото общество се базира на ексцентричното мислене на научнофантастични писатели, това изглежда скандално. Но техните истории не са по-странни от книгите в Библията - Битие, Изход и Откровения.