В Русия празнуват Деня на семейството, любовта и верността

/КРОСС/ Днес християните в Русия честват св. Петър и Феврония, чийто ден през последните години се отбелязва като общоруски ден на семейството, любовта и верността.

Двамата светци се считат за покровители на семейството – най-голямата ценност както за отделния човек, тъй като в него човешката личност се разкрива в пълнота, така и за цялото общество.

Празникът напомня, че любовта е основата на семейството, а тя самата е дар Божи. Но в делото на любовта хората са сътворци на Бога и затова истинските чувства не са мимолетно привличане към любимия, а изграждане на отношения между двамата съпрузи, основани на взаимното уважение, нежната преданост, жертвеността, търпението и самоотрицанието. Тези идеи носи и повестта за княжеския син Петър и обикновената селянка Феврония, станали светци именно заради подвига на любовта.

Тази романтична история е била приемана от руския народ в продължение на векове като вдъхновение за семейния живот. Затова и преписите на тази повест били многобройни.

Всъщност за живота на св. Петър и Феврония се знае изключително малко – със сигурност е известно, че са живели в град Муром през 12 век, а останалите сведения са почерпени от “Повест за Петър и Феврония Муромски”, написана през 16 век от църковния писател Ермолай с монашеско име Еразъм.

В началото на управлението на цар Иван Грозни Московският митр. Макарий решил да събере жизнеописанията на всички руски светци. Така се появили “Великите чети-минеи”. Сред привлечените за работа автори бил и Ермолай, комуто възложили да събере сведения за Муромския княз Петър и неговата жена Феврония. Сред народа те били почитани като чудотворци и на техния гроб идвали много хора, за да изпросят благословение за щастлив брак. Но дали защото строгите рамки на житието били тесни за талантливия писател, или самият духовен подвиг на тези светци – тяхната взаимна любов – е вдъхновил Еразъм, в крайна сметка се получило не канонично по форма житие, а повест, изпълнена с приказни приключения и любов.

В Чети-минеите повестта на Ермолай-Еразъм не била включена, но руската литература се обогатила с един шедьовър. Вече е трудно да се възстанови реалният облик на техния живот, но в същото време тяхната святост никога не е била оспорвана. По тази причина и днес тяхната история, макар и през призмата на художествената измислица, продължава да разказва за подвига на любовта, която е над всички социални различия, интереси и дори над смъртта.

На края на живота си Петър и Феврония приели монашество и завещали да ги положат в един и също двоен каменен гроб с преграда. Техните съграждани отказали да изпълнят волята им, тъй като били монаси и ги погребали в различни църкви. На следващия ден двамата били открити заедно в каменния гроб. След това никой повече не посмял да ги раздели.

Техните мощи се съхраняват в една ракла в Свето-Троицкия манастир в град Муром.

На 8 юли по традиция тържествената литургия се извършва на открито, пред манастирските стени, поради множеството поклонници, а след нея пред мощите се отслужва молебен и се прави литийно шествие.