Филчев: Решението за освобождаването на Полфрийман е необосновано

/КРОСС/ Проф. Никола Филчев, бивш главен прокурор, в ефира на БНТ по актуални теми

Водещ: Нов гост в студиото, авторитетен университетски преподавател, професор, бивш главен прокурор - Никола Филчев. Да започнем от горещ казус - Джок Полфрийман, превърнал се в политическа буря в страната и в огромно обществено недоволство. Защо обществото негодува, защо? И какво мислите, всъщност, за целия казус „Джок Полфрийман"?
Никола Филчев: Всички въпроси сега не можем да ги обсъдим. Хората негодуват по две причини. Това решение е постановено от незаконен състав, който е предубеден, заинтересуван от изхода на делото. И второ, защото по своето съдържание, решението противоречи на закона. И казах, подробни юридически аргументи сега не бих искал да изтъквам. Но, за да стане ясно на широкия кръг от хора, ще посоча само следните факти. Вижте, каква сценка разиграват пред нас. Единият от участниците, съдията Калпакчиев е лауреат на този Хелзинкски комитет и е обявен за „Човек на годината". Другият участник в сценката, подсъдимият, осъденият за убийство Джок, е също номиниран за лауреат за „Човек на годината" от същия комитет. Единият гледа делото на другия. И го освобождава, опрощава му, условно предсрочно, освобождава го за 7 години. Има и още: Същият затворник е поканен от катастрофиралия министър Христо Иванов, на правосъдието, в Министерство на правосъдието, да пише наказателния закон. И там, моля Ви се, той предложил ей тази промяна, от която след време се възползвал лично той, като председател на някакво сдружение. И кой му създал това сдружение? Този същият Хелзинкски комитет. И тази грозна сцена искат да ни убедят, че представлява справедливо решение на независим съд. И, ако някой от гражданите се обади да протестира, да каже: Какво става, какво правите, тогава се нахвърля една група кресливи соросоиди срещу него, с упреците, че не зачита съдиите, не ги уважава достатъчно, че не зачита съдийската независимост и какво е това правосъдие на улицата, и т. н.

Водещ: Добре, нима, професоре, решението не е юридическо, нали има аргументи за предсрочно освобождаване? Съдебният състав ги е видял, изпълнил е Джок Полфрийман, той се е поправил, казва адвокатът му, вчера беше в нашето студио, следователно има аргументи да бъде пуснат. Практиката за предсрочно освобождаване нали не е измислена от Калпакчиев?
Никола Филчев: Това е проблемът, че неговият извод, че осъденият Джок се е поправил, е необоснован, не почива на представените доказателства. Администрацията на затвора, която има непосредствено впечатление от поведението на осъдения, дава обратното заключение. И онзи ден зам.-министърът на правосъдието - Проданов, който говореше по телевизията съобщи, има опит за бягство. Навлизаме в подробности и сега с адвокати аз не искам да дискутирам. Те, все пак, защитавайки закона, го правят срещу пари и с това се и прехранват. Така че, в дискусия с адвокати няма да влизам.

Водещ: А познавате ли съдия Калпакчиев, познавате ли Калин Калпакчиев?
Никола Филчев: А бе, Калпакчиев, и за него имам голяма вина. Защото през 2005 г. тогавашният председател на Апелативния съд Евгени Стайков направи предложение за повишаване на Калпакчиев от районен съдия в апелативен съдия, т. е. да прескочи едно стъпало - окръжен съд, за София ролята на окръжен съд играе Софийският градски съд. Такова нещо не е правено за никого и аз категорично възразих. Моят заместник Христо Манчев, който също като Калпакчиев е от Стара Загора, много упорито и настоятелно ме молеше - един път, втори път, трети път, включиха и още една друга прокурорка, на която сина й съм го изпитвал днес, върховен съдия, важна клечка във Висшия съдебен съвет. Настоява, настоява, че много кадърен този Калпакчиев... Ама, всички спазват правилата и се движат по стълбицата, а той иска да прескочи едно стъпало... И тогава склоних.

Водещ: Ами, значи, грях имате на душата.
Никола Филчев: Ето го резултата. Еtо го резултата от този компромис, който е направен 2005-а, преди 15 години. Казах, предложението дойде от председателя на Апелативния съд Евгени Стайков, който, освен с друго, се прочу и с това, че през 2000 г. неговият съд, в петък, в 6 часа, пусна един известен руски мафиот, който го искаха от Америка, от САЩ, с мотива, че той тук имал постоянен адрес. Оказа се, че пуснатият, след 2 часа пресече границата на България и напусна, и така приключи. Тук идва един уважаван дипломат, зам.-държавният секретар на САЩ Ричърд Шифтър, човек от старата школа, той е авторът на плана „Шифтър", за умиротворяване на Балканите, Сърбия, Косово. Идва и с голямо неудобство попита: Ние го искаме, Вие го пуснахте да избяга... Червил съм се заради Стайков. Та, той направи предложението Калпакчиев да прескочи едно стъпало. Това не е правено за никой съдия.

Водещ: Вижте какъв тумор в съдебната система, професоре, що за извод можем да си направим? Значи, тъй като, ако приемем, че съдии, които принадлежат към либералния кръг, към либералното лоби, отсъждат едно, ако не пренадлежат на него, отсъждат друго. Вчера адвокатът на Джок Полфрийман - Калин Ангелов каза - няма съдии и либерали, има смели и страхливи. Калпакчиев е смел съдия.
Никола Филчев: Той може да си говори, каквото иска. Сега е демокрация. Изобщо, като говорим за съдии, налага се да кажа, че преди 50 години почти съм започнал като районен съдия във Варна и имам 25 години, съм работил, като съдия, от които 7 години във Върховния съд. Така че, знам какво е съдия, знам какво уважение дължим на съдията, знам разликата между прокурора и съдията - прокурорът иска, съдията дава. Но в същото време, знам, че съдията трябва да спазва закона. Знам и разликата между съдийски произвол и прилагане на закона. В случая, това решение е дълбоко необосновано и постановено от незаконен състав.

Водещ: Понеже и гилдията се намеси, съдийската колегия на Висшия съдебен съвет говори за дисбаланс между правото и справедливостта, в същото време, Съюзът на съдиите, чийто председател е г-н Калпакчиев и го защитава. Каква е ролята на Съюза на съдиите?
Никола Филчев: Този съюз беше създаден по времето, когато отдавна бях главен прокурор. И няколко думи искам да Ви кажа. Това е един съюз от сравнително малко хора. Техните ръководители са комплексирани хора и те имат една важна задача, да провеждат идеите на Сорос тук, срещу разбира се, справедливо възнаграждение. За целта искат да овладеят съдебната система, служат на олигарсите, злословят по отношение на прокуратурата, разпространяват клевети и наричат всичко това „борба за евроатлантическите ценности". Това, първо. Второ, този съюз е част от една брънка, от една мрежа от подобни организации, неправителствени организации, съюзи, сдружения, комитети, всичките се хранят в последна сметка от парите на Сорос. Но то е направено така, че да не се вижда на пръв поглед. Това е една сложна система от неправителствени организации, които провеждат неговите идеи.

Водещ: Е, не е ли това сериозно обвинение от Ваша страна? Как Съюзът на съдиите прокарва политиката на Сорос?
Никола Филчев: Е, ето, това е най-яркият пример.

Водещ: ...а съдийската колегия на ВСС не прокарва Сорос? Едните съдии са добри, другите са лоши?
Никола Филчев: Не съм запознат точно с тези и онези. Аз Ви казвам за явления, които се развиват в България от 20-ина години насам. Това е ролята, както на този Съюз на съдиите, така и на цялата мрежа от неправителствени организации, в т. ч. и Хелзинкски комитет, в т. ч. и Сдружението на затворници, ръководено от убиеца Джок и други подобни. И по-нататък, те, казах, прокарват неговите идеи, служат на олигархията и евродепутатът Николай Бареков ясно каза, кръгът на олигарха Прокопиев си има свои съдии, които го обслужват и свои медии. Това не е мое изобретение. Също, що се отнася до... пак по този въпрос...

Водещ: Кой въпрос?
Никола Филчев: По същия въпрос, да. Байрактаров, журналистът, ясно каза, ако искате главен прокурор, който да освобождава убийците, не избирайте Иван Гешев. За съжаление ръководителите, лидерите на този съюз, увличат и млади съдии с думите: Елате при нас, тук ще бъдете независими, ние ще се борим, държавата..., те какво си мислят, ние ще ги изпратим... И това до голяма степен е вярно. Защото правителствата се сменят, съдиите остават. Докато се измени Конституцията, евентуално. Нали така? Второ, младите съдии не знаят кой ги ръководи. Аз, като по-стар човек, си спомням, една от лидерките на този съюз, преди 90-а година беше партиен секретар на комунистическата организация в Софийския районен съд и решаваше всички кадрови въпроси на съдиите. От нея зависеше кого да издигне според предаността към комунистическата идея. След 90-а година, промените, същата госпожа стана виден деец на антикомунистическата партия СДС и даже кандидатства и за президент. Не успя. Когато СДС загуби и отиде в небитието, тя се записа в една партия, която никога не губи, партията на парите, от Сорос, тя никога не губи. Получават грантове от тези проекти, онези проекти, а бе, изобщо там добре хранят.

Водещ: Споменахте името на единствената номинация за главен прокурор - г-н Иван Гешев. Смятате ли, че ще успее той? Автентични ли са уличните протести „за" и „против"?
Никола Филчев: Хората трябва да могат да си изразят мнението. Едни смятат така, други смятат иначе. Има обаче един безпрецедентен факт. Гешев е предложен от всички прокурори, членове на Висшия съдебен съвет. Нещо повече, Гешев е предложен от повечето прокуратури в страната, прокурорите са се подписали. Те познават качествата му, те са работили с него и смятат, че той ще бъде успешен главен прокурор.

Водещ: Т. е., какво казвате, г-н Филчев? Досега главен прокурор не е идвал от вътрешен... не е бил прокурор до сега, за да се издигне до главен? Вие казвате, че сте съдия, Цацаров също, мисля че беше пловидвски съдия?
Никола Филчев: Да.

Водещ: Т. е. за първи път прокурор е прокурор, така ли?
Никола Филчев: Да, това е така.

Водещ: Е, като е единствен, извинявайте, ама какво е това сътезание с единствен кандидат?
Никола Филчев: Във връзка с това, аз една иронична шега ще направя със себе си. Когато Висшият съдебен съвет избра мен, преди 20 години, за главен прокурор и ме избираше, имаше 7 кандидати. Избраха мен. Обаче, както виждате, много са недоволни. Следователно, големият брой кандидати не е гаранция, че изборът на главния прокурор ще бъде успешен. Така че, този аргумент, един или много... тогава имаше много. Твърди се в медиите, че съм посочен от Костов. Обаче, мога да Ви кажа, че вечерта, преди избора на Висшия съдебен съвет, неговият най-важен министър тогава, в неговото правителство, се обаждаше, един по един, на членовете на Висшия съдебен съвет, да ходатайства за друг от кандидатите.

Водещ: Да. Критиците на г-н Гешев, г-н Филчев, виждат в негово лице, те казват: Ако изберат Гешев, идва „ерата Филчев", казват критиците му. Това какво е, гняв ли е срещу Вас, комплимент ли е? Какво значи „идва ерата Филчев"?
Никола Филчев: Това е резултат от успешната клеветническа кампания на Костов, костовисти, соросоиди, включително и този Съюз на съдиите, срещу мен. Тогава имаше предложение на този Висш съдебен съвет. Там, членове пак се доминираха от тези представители на Съюза на съдиите, Филчев да си даде оставката. Защо? Защото администрацията му, на главния прокурор, имала неправилни назначения. Фактите са следните. При Татарчев, администрацията на главния прокурор беше 17 души, при мен 15. След това при Борис Велчев - 150 души. Днес не знам колко е. 150 души, от които приятели, приятелки, любовници, синове, дъщери и т. н. Не негови, де, на неговите приятели.

Водещ: Г-н професоре, какво мислите за Сотир Цацаров? 7 години начело на Главната прокуратура. Каква е оценката Ви за г-н Цацаров?
Никола Филчев: Аз не съм толкова... моята оценка не е меродавна, но имам, разбира се, мнение. Смятам, че той работи успешно през този мандат. Отличен юрист, с познаване на законодателството, отстояваше интересите на закона и остави едно име сериозно, на отговорен човек, в историята на прокуратурата.

Водещ: Толкова, с коментара, 7 години в едно изречение.
Никола Филчев: Е, приказки ще има много. Ние сега не можем да анализираме всички постъпки. Пък и аз не съм и подготвен, за да изброя тук, да направя пълен списък на редицата представители и управляващи, и министри, депутати, на които той повдигна обвинения. За това е нужен много кураж. Защото обвиниш ли човек от властта, ти концентрираш върху себе си всичката омраза и неговата мощ и финансова, и политическа, и медийна мощ.

Водещ: Хубаво си дойдохме на думата, г-н Филчев. Азбучна истина е, че има конституционна разделение на властите в България. Как беше по Ваше време? Пак ли политиците искаха да кадруват, пак ли беше същото?
Никола Филчев: Вижте, големият въпрос за принципа за разделение на властите, създаден от Монтескьо, ние сега не можем да го обсъдим. Но, на Вашия въпрос, е отговоря само с един факт. Прокуратурата извика за разпит в рамките на една предварителна проверка, подчертавам, предварителна проверка, един деятел на управляващата тогава СДС - Никола Николов, известен като ръководител на кръга „Агнешките главички" от Разград. В отговор на това, управляващите вдигнаха шум до Бога. Костов, като лидер на управляващата партия, министър-председател, свика ръководството на СДС и излязоха с декларация. Той я прочете по телевизията. Тя гласи: СДС застава зад приватизацията и зад всеки един от нашите приватизатори. Прокуратурата час по-скоро да си свърши проверката, защото иначе тя се нарежда до нашите политически врагове, до БСП. Това е в публичен план, което той направи. А в личен план, ми каза: Не се занимавайте с приватизацията, има толкова джебчийски кражби, ако продължавате, аз ще Ви превърна в една агенция към Министерския съвет. И той можеше да го направи, защото имаше и конституционно мнозинство в парламента, към 180 души, да измени Конституцията и, разбира се, с цялата мощ, която един министър-председател притежава, в т. ч. и финансова...

Водещ: Това ли са клещите на изпълнителната власт?
Никола Филчев: Е, как ще превърне прокуратурата в агенция към Министерския съвет? Това ми каза той. А какво аз му казах, не ми е удобно пред публиката тук да го говоря, но съм сигурен, че го помня. И тогава се принудих, да подам искане до Конституционния съд, който излезе с тълкуване на Конституцията и каза, конституционният модел на държавата, в т. ч. и относно съдебната власт, не може да се изменя от обикновено Народно събрание, трябва Велико народно събрание, за да промени баланса между различните държавни органи и да промени конституционния модел, нужно е Велико народно събрание. Затова е нужно, това събрание да вземе решение за Велико народно събрание, да се разпусне, да има избори на 400 души, да изберат Конституцията, отново да се разпусне и отново да има избори за обикновено Народно събрание. нещо, на което политиците няма да се съгласят. Защото, изпуска ли се такъв кокал? И после, иди гони дивото, изпусни питомното... Да не говорим, че това е и въпрос на конституционен принцип.

Водещ: Точно, още малко искам на тази тема да останем. Вие, като представител на съдебната власт, тогава, как работехте с изпълнителната? Генерал Бойко Борисов, не Бойко Борисов, генерал Бойко Борисов, главен секретар на МВР тогава, по Ваше време? Моля Ви да коментирате генерал Борисов.
Никола Филчев: Преди да кажа това, ще Ви кажа друго. Започнахме с това, как се провеждаше, осъществяваше разделението на властите и как го разбираха преди 20 години, по времето на управлението на Костов? Прокуратурата вика един за разпит, в рамките на предварителна проверка. Излиза се веднага с декларация и ти казват - тази проверка да завърши. По-късно, сега в момента, по времето на главния прокурор Цацаров, прокуратурата извика много деятели на управляващата партия - народни представители, министри. Някои ги разпита в рамките на една предварителна проверка, на други им повдигна обвинения, разпита ги като свидетели, на трети внесе обвинителни актове в съда, четвърти са осъдени от съда. Каква е реакцията на управляващите и на министър-председателя Бойко Борисов в този случай? Те не четоха декларации срещу прокуратурата, защото ако днес го направят ще загубят властта. Това беше невъзможно по времето на Костов. Но тук, ще видите, сравнението само се налага, между онова управление, на Костов и това управление, на Борисов. Онова не даваше и дума да се каже, и веднага притесняваха и заплашваха. Не съм чул изпълнителната власт и лично мннистър-председателят Борисов да размахва пръст на прокуратурата, да заплашва прокуратурата. А що се отнася до другия въпрос, който ме питате, дай оценка за началника. Сега, тази работа, ако кажеш хубаво, ти се подмазваш. Аз лично, няма за какво, не очаквам увеличение на пенсията. Ако пък кажеш лошо, тогава става още по-лошо. Вие знаете, Сенека, мъдрецът, философът, е учител на Нерон, тиранинът Нерон, римският император. Когато всички говорели срещу тиранина питат и Сенека - ти защо не кажеш и дума срещу тиранина? Той отвърнал: Вие какво искате от мен, да говоря срещу човека, който може да ме впише в списъците ли? А списъците, наречени проскрипциите, са едни списъци на хора, врагове на народа, които всеки може да убие и да им вземе имуществото. За да се мотивира да ги убие, му обещава държавата имущество.

Водещ: Е, добре, не сте в тези списъци. Разбрах, разбрах какво казвате. Само в минутика, моля ви, г-н Филчев, представяхте ли си ,че ще дойде времето, в което ще има Цветанов без Борисов или Борисов без Цветанов?
Никола Филчев: Две думи за Борисов. Той уважаваше много закона. Той винаги, като главен секретар ще каже - борбата за законност, трябва да се води със законни средства, нямаме право да нарушаваме закона, за да притиснем престъпниците. Един само случай има, в който ми се стори, че иска да нарушим закона и ми ходатайства. Обади ми се и каза, един човек е дошъл, иска да го приемеш. Кой е? Обвиняем. Отказах. После се оказа, че съм сгрешил. Той искал да съобщи нещо, обвиняем, за подкупа, който прокурорът е взел по неговия случай. Що се отнася до Цветанов...

Водещ: Цветанов, моля Ви, кажете.
Никола Филчев: До Цветанов, ще започна с края. Цветанов не трябва да забравя, че ако не беше Бойко Борисов, той сега щеше да мести гиричките в някой физкултурен салон. Иначе, Цветанов се разви, израсна, има право да се развива, създал е Център за евроатлантически анализи. Някой смятат, че е по-подходащо да създаде център по физкултура. Други смятат, че е създал, отгледал редица активисти на партията, които обичат да крадат. И затова е освободен. Но той създаде този Евроатлантически център. Има обаче едно нещо, което хората няма да му простят. И това е, че докато беше министър на вътрешните работи всяка сутрин ставаше по телевизията и сочеше с пръст, кой е престъпникът и какви престъпления е извършил. Той съсипа много съдби, на много хора, здравето, имуществото им беше унищожено. И това не са работи, които се забравят.

Водещ: Г-н Филчев, страхувам се, че сме на финала, на предела на времето на това интервю. За да не ощетим пък и следващите гости, Ви моля, в 2 минути, накрая на интервюто, дължим може би разговор, няколко пъти споменахте името на Иван Костов, говорите за личности от прехода, които са много важни, в навечерието сме на 10 ноември, 30 години от прехода в България. Тази тема вълнува ли Ви? Какво става в обществото, какво става с нас, накъде върви светът? Това интересно ли Ви е?
Никола Филчев: По въпроса за прехода, думите са вече казани и то не веднъж, многократно. Но, ако говорим за идеологията на Костов, икономическия либерализъм, който се свежда до това, да оставим всичко на пазарната икономика, т. е. да няма правила, пазарната икономика, пазарната анархия, тя ще регулира всичко, това разбиране се провали. Днес вече стана ясно, че само държавата гарантира справедливостта в обществото. И, като че ли, това ще бъде основното положение, около което ще се развиват идеологиите в 21 в. Не толкова идеологията на класовото общество, на борбата между трудещи се и капиталистическа класа, която води до революция и това е двигателят на общественото развитие, а на справедливостта. А справедливост на обществото може да даде само държавата, силната държава, която има собственост. Само тя може да се грижи за гражданите си, само тя може да даде справедливост. Не Вътьо, Гатьо, Митьо, Кътьо и т. н., нашите олигарси. Ние не можем да чакаме, те да си продадат дворците на френската Ривиера, да ги подарят и да си вземат карта за почивния дом на профсъюзите на Нареченските бани. Само държавата. Държавата се грижи за гражданите си и осигурява справедливост.