Кан 2014: Блясък, авторско кино, професионалисти и медии

/КРОС/ „Кан се крепи на четири стълба - блясъка, авторите, професионалистите и медиите. Ако един не е на мястото си и всичките не са в равновесие, нещата не вървят така добре". Това са думи на артистичния директор на кинофестивала в Кан Тиери Фремо, цитирани от киноведа Боряна Матеева, която представя това филмово събитие специално за „въпреки.com".

Погрешна е масовата представата, че този фестивал е само витрина на звездите и светска суматоха. "Кан е колективно благо, което всеки, от своята позиция и по свой начин, съгражда камък по камък и година след година.... Солидно закотвен в историята си, Кан желае да приветства новото" - това е философията на най-голямата кинематографична среща в света според Тиери Фремо. Той е и главен селекционер и може да бъде наречен човекът-фестивал или кинематографичният Фигаро... Той е навсякъде, свръхкомпетентен, позитивен, неуморим и с френски хумор и лежерност направлява суперструктурата Кан, която ще се задвижи за 67-ми път от 14 до 25 май 2014.

Особеност на Кан и другите големи фестивали е най-вече откривателството - за да бъде в Кан,

филмът ти трябва да е чисто нов,

непоказван никъде другаде. Така битката за привличане на големите имена и оригиналните филми става свирепа. Броят им, предложен за селекция е чудовищен - тази година от представени 1800 заглавия са били избрани 49... И никой, освен организаторите, не ги е видял. Затова на този етап може само да се прогнозира посоката и нивото на вече утвърдените майстори и да се чакат изненади от младите и още неизвестните. Да се огледа опозицията стари-млади, пропорцията американско-друго кино, френската връзка, присъствието на жанровете...

За мен най-голямото очакване е съсредоточено в изненадващата поява на една култова фигура от историята - Жан-Люк Годар, който на 83 ще представи последния си филм „Сбогом на езика" направен на 3D! Лицето на френската „нова вълна" от началото на 60-те не спира да е модерен, яростно да експериментира и ще представи един „доста особен поетичен и кинематографичен жест", филм „невъзможен за резюмиране, един акт на киното, поема, вик, въздишка, който говори за нас, света, обществата, къде сме ние..." Така наречените „абонати" или по-мило - „обичайни заподозрени" и любимци на Кан са представени от белгийските Братя Жан-Пиер и Люк Дарден с „Два дни, една нощ" , филм който, се очаква да преформатира излъчването на международната звезда Марийон Котийар, вписвайки я в един строго реалистичен изчистен стил. Тази рискована художествена операция ще бъде със сигурност любопитна.

Другите от тежката артилерия са двамата британски режисьори Кен Лоуч и Майк Лий, които, верни на себе си, ще представят първият една политическа история по истински случай от Ирландия на 30-те „Салонът на Джими", а вторият - биографичен филм за английския пейзажист Търнър. Според очакванията, „Мистър Търнър" ще бъде своеобразен „автопортрет на режисьора като художник"... Редом с класиците,

мисията на Кан е да сложи на картата и нови имена.

Тази година селекционерите са поели риска да покажат два филма, които се очаква да предизвикат противоречиви реакции: „Диви разкази", дебют от новели на аржентинеца Дамиан Зифрон и втория филм на италианката Аличе Рорвачер „Чудесата". В режисурата на турския режисьор Нури Билге Джейлан „Зимен сън" няма да има изненада за тези, които ценят съзерцателния му и проникновен стил. Познавачите се стягат за уникално кинопътуване в страната на авторското кино, запазената марка на Джейлан и Кан. Главният селекционер ни подготви за една „магистрална творба" от 3 часа и 16 минути, чието действие се развива сред снегове и изолация някъде в Анадола и е дълбинно вглеждане в самотата и безнадеждността на съвременния човек. Залозите на журналисти са, че това ще бъде „Златната палма" - Джейлан има вече Голямата награда на журито от 2011 и по неписаните закони режисьор, изкачил последователно стъпалата на успеха изкачва и последното. Но никога не се знае от кой храст ще изскочи заекът...Затова и всичките 18 филма са номинирани за „Златната палма". Накрая думата има височайшето жури, а критиците много обичат да уточняват при кой председател даден филм е взел „Палма". Но за журито след малко.

На другия полюс, от друг ъгъл и в съвсем друг визуален стил психологическите травми и семейните разкъсвания ще бъдат огледани от 25-годишното квебекско дете-чудо Ксавие Долан, който се представя с „Мама" - историята на овдовяла майка, трудно справяща се с необуздания си син. Ударният, клипов и силно експресивен киноезик на Долан беше впечатлил Кан през 2012 с „Лорънс всякак" и момчето си тръгна с награда от „Особен поглед". Сега се завръща още по амбициозно.

Кан често е обвиняван, че е политически ангажиран. „Не ние сме политизирани или ангажирани - каза Тиери Фремо. - Такива са творците. Пикасо е нарисувал „Герника"... А Абдерахман Сисако отива с камера в Тимбукту. Той гледа малийското общество с поглед на артист". Един друг режисьор също се впуска в рисковано начинание и неговият филм „The Search" със сигурност е очакван с голям интерес. След „Артистът" - прелестно черно-бяло обяснение в любов на киното през неговата история Мишел Азанависиус се обръща рязко към военния филм и предлага „една голяма мелодрама". Това е гигантски риск, който ще събуди много реакции, още повече, че прави римейк на филма на холивудския режисьор Фред Зинеман от 1948.

Но в Кан именно експериментите са на почит.

Действието е пренесено във военновременна Чечня и героите нe говорят на английски (нещо необичайно за военен филм). Засега знаем само тези няколко детайла и че жената на Азанависиус, Беренис Бежо, ще е в главната роля... Селекцията в Кан винаги обръща особено внимание на френското кино, а когато има „изключителна година", с над 30 избираеми филма, положението е сложно и сърдитите са много. Щастливците, освен Азанависиус, са още двама: Оливие Асаяс със „Sils Маria", представящ Жюлиет Бинош и Кристен Стюарт, и Бертран Бонело със „Сен Лоран", биографичен разказ за живота на прочутия моделиер визиращ самотата на човека на изкуството.

Няколко думи и за американското независимо кино - само две заглавия тази година. Актьорът Томи Лий Джоунс се изявява като режисьор с "Тhe Homesman", а Бенет Милър - с криминално-психологическата драма „Ловец на лисици" из живота на шампионите по борба, доколкото можем да съдим от предварителните анонси. Не може да изредим всички селектирани, но може да отчетем няколко големи липси: Кустурица, който още не е завършил последния си филм, Терънс Малик, който също не е готов, Иняриту, който има проблеми с политиката на американското студио-продуцент, прицелващо се директно в „Оскарите"...

Но какво е конкурс без жури - тази година то е също така бляскаво, интелигентно и интригуващо както и миналата. Мястото на Спилбърг е заето от първата и единствена жена, носителка на „Златна палма" Джейн Кемпиън, новозеландката, получила отличието за „Пианото" през 1993. В компанията са още режисьорите Николас Уиндинг Рефн (Дания) , Джия Зангке (Китай), Гаел Гарсия Бернал (актьор и режисьор, Мексико), София Копола и актьорите Уилем Дефо, Карол Буке (Бунюелова актриса), Лейла Хатами (Иран, „Раздялата") и Жеон До-иеон (Южна Корея).

И малко извънестетическа информация. Финансирането на фестивал от такъв ранг е внушително -

изливат се 20 милиона евро,

половината от които идват от публични фондове с посредничеството на Министерство на Културата (Националният филмов център), град Кан и други териториални общности. То се допълва от приноса на определен брой професионални групи, институционални партньори и частни дружества, официални партньори на фестивала. Медийното покритие е сравнявано само с това на Олимпийските игри и Световното по футбол. От 1966, когато започва статистика, броят на журналистите е скочил 5 пъти. През 1994 филмите, представени на Пазара са 435, а през 2013 вече са 1420, докато в официалната селекция организаторите удържат един и същи брой на филмите.

Разбира се, Кан не е само конкурса и „Особен поглед". В ерата на дигитализацията фестивалът активно помага в опазването на културното наследство като прави реставрация на стари филми и шедьоври. Специалната програма „Кан Класик" е в ход от 10 години. Така световната кинообщност се покланя на великите си имена.

Почетен гост на „Кан Класик" тази година е София Лорен,

която се завръща във филм на сина си Едоардо Понти по пиесата на Кокто „Човешкият глас" и ще изнесе майсторски клас. Ще бъде показано реставрирано копие на „Париж, Тексас" по случай 30 години от премиерата му (като процесът е бил наглеждан лично от Вендерс в лаборатория в Ню Йорк) и още 22 пълнометражни и 2 документални филма, всичките на DCP 2K и 4К. За първи път, за добро или за зло, няма да бъде прожектирано нито едно копие на 35 мм лента. Времената и технологиите се менят. Една епоха си е отишла... С най-изострен интерес, макар и извън конкурса, се чака „Принцесата на Монако" (реж. Оливие Даан) с Никол Кидман като митичната Грейс Кели. Въпреки, че е смятан за „перфектният филм" за откриване на кинофестивала, той вече разбуни духовете с негативната реакция на аристократичната фамилия. Предстои да узнаем дали ще даде фалстарт или като локомотив мощно ще задвижи фестивала.

Боряна Матеева, „въпреки.com"