Весела Казакова: На българина му куца ентусиазмът

/КРОСС/ - Весела, тази година ти получи няколко награди от международни филмови фестивали, коя те зарадва най-много?

- Страхотни са и четирите награди, които получихме от февруари до сега. Първата е за най-добра режисура от фестивала за независимо кино в Берлин - за филма ни „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС", режисьори на който сме Мина Милева и аз. Филмът е копродукция на БНТ и „Нова филм", с копродуцент Деси Тенекеджиева. След това получихме „Кралска лента" от Международния филмов фестивал в Канада за най-добър филм. Взехме и „Бронзова палма" за най-добър чуждестранен документален филм на Международния филмов фестивал в Мексико, а преди три дена спечелихме второ място за най-добър документален филм на Международния филмов фестивал във Флорида.

- „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС", в който разказвате за съдбата на аниматора Антоний Траянов, работил заедно с Доньо Донев, предизвика много полемики. Успокоиха ли се нещата около него?
- Ами, за нас всичко вече е зад гърба ни, но дали са се успокоили нещата не знам. Никога не знаеш откъде какво ще ти дойде, но нищо не може да ни навреди, след като всички документи са изрядни. Ние не мислим, че филмът обижда с нещо наследниците на Доньо Донев, а както каза филмовия критик Джей Уейсберг във „Варайъти" и без скандала филмът заслужава достойно фестивално внимание. Ние не сме искали този скандал и той не беше предизвикан от нас. „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС" трябваше да излезе, за да се реабилитира огромния труд на Антони Траянов.

- Какво работиш в момента?
- Проектът се казва „Звяр" и е авторски на Мина Милева и мен, но засега няма да издавам за какво е. При представянето му в Прага тази година спечели награда на проектно ниво от най-големия документален фестивал в света в Амстердам за смелост на темата. Това е филм, подкрепен от програма МЕДИА - Брюксел, НФЦ и копродукция с БНТ.

- Имала си възможност да си партнираш с повечето от най-известните ни актьори, кой те впечатли най-много и с какво?
- Имах щастието да си партнирам с Джоко Росич в унгарския филм „Прима Примавера". Това, което най-силно ме впечатли в него, е достойнството и откровеността. Никога нямаше как да видиш Джоко да се подмазва или да сервилничи. Изключителна среща беше. Но също така съм си партнирала и с Асен Блатечки, Валери Йорданов, а с Иван Бърнев работихме заедно още в първия ми филм „Лист обрулен". Те и тримата са много добри актьори и силни личности и се радвам, че ми се случи да играем заедно.

- Със сестра ти актрисата Биляна Казакова сте близначки. По какво си приличате и по какво се различавате?
- Приличаме си по маниерите - и двете носим финес. Много пъти съм забелязвала, когато се гледам отстрани на екран, че имаме еднакви жестове, дори по начина ни на говорене си приличаме. Иначе темпераментите ни са различни - аз съм по-буйна и експресивна, а тя е по-прибрана.

- Случвало ли ви се е да си разменяте местата в училище, или в по-късните години?
- Да, грях ми на душата, но се сменихме на един изпит в Икономическия. Тогава снимах „Мила от Марс" и бях много заета и не ми се четеше, така Биби отиде вместо мен на изпит по социология и изкара петица. Аз пък я заместих по висша математика, но изкарах тройка за нея. По принцип ми върви математиката, помислих, че задачата може да се реши по един начин и написах 10 страници - все тръгвам по сложния път, и свърши времето, а в математиката трябва да намериш най-прекия път. Аз обичам цифрите, а Биляна е по-хуманитарно настроена. С нея бяхме приети и следвахме едновременно и във ВИТИЗ, и икономика.

- Вие сте единствените близначки, които едновременно печелят награда за дебют, как се получи така?
- Това беше ангелска история. Мисля, че мама (актрисата Снежина Казакова - основател на арт студио „Камбана" - б.а.) има пръст в това. Ние с Биби бяхме в първи курс, когато тя почина. Веднъж мама ни посъветва: „Като започнете да снимате, не почвайте с епизодична роля. Психологията на хората е такава, че ако започнеш с епизодична роля, по-трудно ще ви дадат голяма. Не мислете, че животът е пред вас, вие сега, ако не изиграете голяма роля, няма да стане и след 20 години, трябва чудо да се случи, за да стане." Това е доста трудно, защото за да ти дадат главна роля, първо трябва да са те гледали някъде, но с моя ентусиазъм бях убедена, че ще се случи. Явно мама го е пожелала отгоре, за да се осъществи, защото точно като завършвахме, театрите станаха отворена сцена - и ние двете бяхме без работа. Един ден обаче ми се обади Светослав Овчаров и ми каза, че има нещо за мен и трябва да го прочета. Трябваше да играя глухоняма и той ми каза: „Виж, това е главна роля, нали все пак ти нямаш опит пред камера, как ти се вижда?" Веднага му отговорих, че много ми харесва и ще я изиграя. Той направо се хвана за главата от моята смелост.

- А при сестра ти как се получиха нещата?
- Необикновеното е, че на Биби по същото време й се обажда друг режисьор и предлага да отиде на кастинг за лице, което прилича на актрисата Светлана Янчева и така и тя получи шанс за главна роля. Двата филма с наше участие излязоха по едно и също време. Това ни бяха първите роли и дотогава никой не ни е познавал. След това чухме много положителни отзиви: „Появили са се две момичета, близначки - много хубаво играят." За мен това наистина е абсолютно ангелска история. Така мама даде своя отпечатък и ни помогна - смятам, че починалите роднини ти стават ангели. Те отварят врати - ти вървиш, почукваш на някаква врата и ангелът ти я отваря.

- Кой филм те развълнува най-силно напоследък?
- „Образът на мълчанието" на режисьора и носител на „Оскар" Джошу Опенхаймер, който гостува тази година на „София филм фест. Той е прекарал пет години работа в Индонезия сред убийци, които дори се гордеят с това и още са на свобода. Те са убивали милиони хора с комунистически възгледи, а в момента същите хора са на власт, точно като у нас. Само дето комунистите в България убиваха в лагерите, когато бяха на власт. Същите хора, които колеха и бесеха, още са на власт и не можем да се отървем от тях и затова всички млади хора са навън.

- Май се интересуваш от политика...
- Така е, аз бях почти всеки ден на протестите срещу правителството, даже ми се случи да припадна - викаха линейка. И в крайна сметка какво стана? В един момент всичко се потули.

- Дразни ли те нещо в психологията на българина?
- Ние не си казваме открито мнението, мълчим, а после зад гърба с часове се говори. Нашата компания затова се казва „Активист 38" и ние поставяме всички карти на масата. Също така някъде към 60 процента от населението ни се чуди какво да прави, а човек трябва да има много ясна цел, която да ти определи живота. Ентусиазъм е много важен за случването на нещата. При мен веднъж дойде един режисьор - българин, който живее в Швейцария, и ми каза: „Казакова, виж каква идея имам -за една страхотна пиеса, която е топ в Швейцария, с разкошен женски образ, за който актрисата там е взела много награди." Представлението трябваше да се играе в мазе, което би разколебало друг, но аз приех веднага. После разбрах, че той се е обаждал и на други две момичета да играят, обаче те започнали да се двоумят: „Ама, то кой ще дойде, ама каква е тази пиеса...", и той им казал: ,А Весела веднага каза - да, супер!", и избра мен. Важно е да имаш ентусиазъм.

- Във филма „Мила от Марс" се засяга и темата за наркотиците. Какво е твоето отношение към дрогата?
- Не съм пробвала никога, мен ме е шубе от такива неща. Веднъж бях с приятели на парти на фестивала „Сонар" в Барселона с електронна музика. Около нас беше пълно с наркотици и аз сигурно бях единствената от 24 хиляди души, която не взе, убедена съм. Същевременно мога да кажа, че Барселона ми е любим град, сърцето ми остана там. Нямах възможност да остана по-дълго, защото трябваше да отида на концерт на Бьорк във Виена и приятелите вече ме чакаха. В самолета за Виена плаках с глас и човекът до мен сигурно си помисли, че съм луда. Такъв живот кипи в Барселона, много е яко. Сърцето ми направо се раздираше. Кацнах във Виена и направо се разболях, три дена бях болна.

- Вярваш ли в чудеса?
- Аз съм силно вярваща. Ставала съм свидетел как мои познати са се излекували с вяра, молитва и пост. Какво е светената вода - на нея й се пеят молитви и тя променя структурата си. Аз съм била кръстница на едно дете и попът ми каза, че всъщност кръщението работи върху аурата ти и те изчиства с църковното пеене. Тогава трябваше да прочета молитвата на бебето и цялата станах вир-вода. Докато я четях, въздухът започна да вибрира и цялото ми тяло се загря от самото четене, аз по принцип не съм от тези актьори, които се пънат, докато говорят, а тогава направо вода ми течеше.

- Мислиш ли, че има прераждане?
- Да, не е тайна, че от Библията е махната частта с прераждането. Не са искали да подведат хората и те да си кажат - този живот мога да го живея така, обаче в другият ще бъда праведен, ще служа на Бог и затова са направили така. Целенасочено църквата е махнала местата, в които се говори за прераждането, за да насочи хората да бъдат активни сега, а не да отлагат.

- Любим цитат?
- „Ако правиш филм и мислиш за това дали няма да обидиш някого, по добре не го прави". Дейвид Линч.

Актрисата Весела Казакова стана популярно име с ролята си във филма на режисьорката Зорница София „Мила от Марс". Със следващите си изяви в продукции като „Откраднати очи", „Патриархат", „Прима Примавера" и „Самотни сърца", Весела затвърди името си сред най-успешните ни млади актриси и завоюва няколко награди. На Московския филмов фестивал, където тя спечели златен „Свети Георги" за най-добра женска роля във филма „Откраднати очи", актрисата получи признание за таланта си и лично от големият режисьор Никита Михалков. За амбициозната дама актьорската професия явно не е достатъчна и в последните години тя се е заела и с режисура. Впечатляващо е, че и в новото за нея амплоа Весела предизвика не по-малък интерес и вече спечели няколко награди от престижни фестивали в чужбина.

Светла Йорданова
„Труд"