Иван Нейков: Сребърният фонд се обезсмисля

/КРОСС/ - Г-н Нейков, като един от бащите на пенсионната система как посрещате направените промени в нея? В края на 2014 г. депутатите дадоха право на свободен избор на хората дали да се осигуряват в частен фонд.
- С тези промени беше постигнат един-единствен ефект - допълнителна загуба на доверие в системата. Никой не разбра какво всъщност се предлага, включително и самите предлагащи не бяха наясно, щом успяха за три седмици три пъти да променят предложението. Затова резултатът от всичко направено е само отрицателен.

- С какво си обяснявате този изненадващ ход - идеята за промяна се появи без предварителни обсъждания. Кой я роди и с каква цел?
- Много интересно е, че никой не се натиска за родителските права на незаконнородено дете. Това се прояви и тук - за първи път виждаме такава неистова активност от страна на министерството на финансите. Като следваща стъпка очаквам рязко увеличаване на активността на Министерството на земеделието по отношение на Семейния кодекс, да речем, или пък околната среда да започне да внася предложения за Наказателния кодекс. Те. виждаме някакъв управленски хаос, който или издава неумение за управление, или - което е по-вероятно, има скрит план, който не се обявява на публиката. За да има такава активна намеса на финансовия министър в осигурителната система, значи има проблем, който се спестява на обществото.

- Казвате, че финансов министър няма място в осигурителната система, но в крайна сметка всичко е пари - дефицитът в общественото осигуряване е катастрофален.
- Не казвам, че няма място, а че решенията не може да ги взема той. Една от страните в тристранния диалог е правителството и следователно винаги ще има място и за мнението на финансовия министър, но в рамките на общата позиция, а не по начина, по който се предлага сега. Видя се, че обществото вече не приема подобен вариант - някъде зад кулисите да вървят договорки. Връщането към традиционните начини на социален диалог с широка публичност и участие на всички партньори, с изслушване на всички мнения и търсене на допирни точки - това е правилният път.

- Какъв би бил този скрит план, за да гласува парламентът промените в Кодекса за социално осигуряване на 19 декември 2014 г.?
- Експертите нямаме отговор на въпроса, имаме само предположения. Не може и да има отговор, защото виждаме, че след един месец самият вносител се отказва от предложенията си. Пораженията върху доверието на обществото в системата вече са нанесени. Има отговорни за пораженията, но няма отговор на много философския въпрос „Оти ги ручахме жабетата?"

- Финансовото министерство предложи ремонт на текстовете - изборът да не е еднократен, парите да отиват в Сребърния фонд и т.н.
- Онова, което най-много ме тревожи, е, че няма никакво намерение порочният начин на едностранно решаване на въпросите да спре. Отново виждаме някакви предложения, които въобще не са били коментирани. Според мен един от най-изненаданите отново би трябвало да бъде социалният министър. Както му сервираха зад гърба решение за минималната заплата, както го изненадаха с първите предложения на осигурителна тема, така и сега. Диалог от типа „аз обявявам моето мнение и оттук нататък вие се оправяйте" не води доникъде. Продължаваме да сме свидетели на диаметрално противоположни становища между финансовото и социалното министерство по фундаментален въпрос какъвто е размерът на осигурителните вноски, да речем. Те си говорят през медиите. Смятам, че нещо сериозно скърца в правителството по отношение на осигурителната система, и това е много тревожно. Колкото до конкретните предложения - могат да бъдат характеризирани като незащитени.

- В смисъл?
- Няма разчети. Просто изумяващо е, че министърът на финансите говори с морални или политически категории, но не и с числа, с финансови параметри. Относно предложението парите да отиват в Сребърния фонд, няма нито икономически, нито социални анализи до какво ще доведе това. По закон само след няколко години този фонд ще трябва да започне да налива пари в НОИ, за да го стабилизира, защото приближаваме най-тежките години за осигурителната система от демографска гледна точка. За това не мислим. Няма отговор.

- А това, че изборът на осигурените ще бъде многократен, стъпка в правилната посока ли е?
- Това е поведението на слона в стъкларския магазин - след като веднъж си направил кашата, сега се чудиш как да излезеш от нея, в резултат на което правиш следващи грешни стъпки. Какво въобще ще означава един човек непрекъснато да може да си движи парите в Сребърния фонд и извън него. Какво е този фонд? Имам чувството, че сякаш е торба пари, сложена на площада, и всеки ще може да иде да сложи нещо в нея когато поиска, а после - да отиде и да си го извади. Това ще обезсмисли идеята за Сребърния фонд, а тя беше разумна идея, обърната към следващите 20-25 г. - да се натрупа постепенно, без сътресения значителен ресурс, който ще бъде използван тогава, когато ще бъде в най-тежко финансово състояние НОИ. А сега с всяка стъпка генерираме непрогнозируемост на Сребърния фонд. Ако чисто теоретично приемем, че утре голяма част от хората насочат парите си към него, след което той започне да ги налива в НОИ, защото това е неговото предназначение, това ще означава, че тези хора ще бъдат в правото си да кажат - чакай малко, ние не сме казали да ни давате парите в НОИ, а да ни ги пазите тук, защото можем да си ги вземем обратно. И тогава кой ще ги вземе - хората или НОИ? Нямаме отговор на този въпрос. Имам чувството, че се реагира малко като тъпан - като удари една група по-силно, и се чува ехото... Министерството на финансите казва тогава - добре, добре, няма да е това, нещо друго ще е. Тази тактика на замазване на гафовете ще доведе до това, че ще се омажем съвсем.

- Има ли опасност пенсионен фонд да фалира и имат ли основания сравненията с кризата в КТБ?
- Видяхме в последните месеци нов сериал на популярна българска поредица, която започва от Алеко Константинов „Всичките са маскари". Има целенасочен опит да се оплюят много сериозни финансови институции. И то по начин, който подсказва, че оплюващите ги нямат представа какво представлява пенсионен фонд. Опитите да се казва - е, нали видяхте, че гръмна една банка, сега ще гръмнат и фондовете - показват целта всички да бъдат изкарани един дол дренки. В случая се използва липсата на информация в обществото за това, че няма нищо общо от правна и управленска гледна точка между една банка и един пенсионен фонд.

- Каква е разликата?
- фундаменталната разлика е, че парите на хората и управлението в банката са едно и също нещо
- т.е. това е банката. Докато при т.нар. капиталови схеми имаме пенсионен фонд, в който са парите и имаме управление на тези пари, което е отделно пенсионно-осигурително дружество. Може, да, и има такива случаи по света пенсионно дружество да фалира. Но това не означава фалит на фонда, който това дружество управлява. Лошото управление на банка може да доведе до сериозни проблеми, включително и на вложителите. Лошото управление на пенсионен фонд може да доведе до проблеми на пенсионното дружество, до по-ниска доходност на парите на осигурените, но не и до фалит. Парите не могат да бъдат извадени от фонда, натоварени и закарани някъде. Това не е възможно, няма такава техническа опция. Да, знам тезата - то и банките имаха надзор, ама нали видяхте какво стана. Пак казвам, при банките и сиренето, и ножът са в едни и същи ръце. Такъв е моделът, така съществува банковата система. Докато в другия случай - при пенсионните дружества - парите и управлението са разделени. И затова сигурността, гаранцията за хората е много по-голяма.

- Много шум се вдигна за таксите, които пенсионните дружества събират.
- Да, има сериозни въпроси, които трябва да бъдат решавани. И най-странното е, че и КФН, и самите дружества, и експертите в един глас казват: трябва да
бъдат направени няколко важни неща - да бъдат минимизирани таксите, да се създаде допълнителна възможност хората да могат да участват директно в управлението на парите си чрез мултифондовете, много точно да бъде формулирана процедурата, по която ще се изплащат пенсиите от универсалните фондове. Всички знаят какво трябва да се прави, а в същото време парламентът и правителството упорито си стискат очите и предлагат неща, които нямат нищо общо с истинските въпроси, които трябва да бъдат решавани. Разбирам, ако има съпротива от самия бизнес - от пенсионните дружества, срещу тези промени, свързани с таксите, с управлението и т.н., а в случая самите те, които ще бъдат потърпевши от промените, те предлагат да станат тези промени, а те не се правят. Това показва, че наистина има кръг в управлението, които или не разбира въобще принципите на българския осигурителен модел, или пак казвам - има някакъв заден план. - Вицепремиерът Ивайло Калфин предложи повишение на осигуровките. Това ще закрепи ли финансовото здраве на осигуряването?

- За съжаление няма едно решение, което, ако бъде взето, всичко да цъфне и да върже. Анализите, които преди години Консултативният съвет по пенсионната реформа направи, посочиха няколко сериозни причини да се стигне до това дередже. Едната е рязкото и продължително намаляване на осигуровките. Тезата беше, че така се помага на бизнеса - да създаде нови работни места, да има ръст на заплатите. В крайна сметка дупката в НОИ сега е най-голямата, откакто от 2000 г. почна реформата. Вторият проблем е, че непрекъснато се създаваха условия за ранно пенсиониране. Това продължава и до днес, а то означава допълнително натоварване на осигурителната система. Има сериозна причина да седнат всички заинтересовани страни на масата. Всъщност сега не виждаме целта, и хората не я виждат. Никой не ни казва какви ще бъдат пенсиите след време. Казват ни само - увеличаваме осигуровките и вдигаме възрастта. Ама каква ще е пенсията? - Е, на неудобни въпроси сега не отговаряме. Мисля, че трябва да започнем обратно -да кажем каква пенсия искаме да получават хората след 20 г. и как тя може да бъде постигната, т.е. да видим ефекта от тази цел върху параметрите - осигуровки, възраст, стаж и т.н.

Мария Костова

„Преса”

Иван Нейков е роден на 17 април 1955 г. в Хасково. Завършва право в Юридическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски". Зам.-председател на КНСБ от 1992 до 1997 година. През февруари 1997 г. е назначен от президента Петър Стоянов за министър на труда и социалните грижи в служебния кабинет на Стефан Софиянски. От май 1997 до юни 2001 г. е социален министър в правителството на Иван Костов. Председател на Балканския институт по труда и социалната политика.