265 години от рождението на Франсиско Гоя

Благодарение на тази си работа, художникът усвоява основите на офортната техника.
На 5 юли 1780 Франсиско Гоя е приет за член на кралската академия „Сан Фернандо".През 1792 г. художникът заболява тежко. Странната му болест го довежда до парализа, придружена със звукови и визуални халюцинации. Причините за нея не са изяснени. Предлагани са всевъзможни хипотези, от мозъчен сифилис до натравяне с бои. Последното предположение се основава на факта, че през 18 век художниците са използвали бяла маслена боя, съдържаща олово и поради това, силно токсична. Гоя успява да се възстанови, макар и с тежко увреден слух и депресии, които го спохождат периодично до края на живота му.
От 1794 г. Франсиско Гоя започва работа по гравюрите от „Капричос", първият му голям графичен цикъл.
На 4 ноември 1795 г. умира Франсиско Байеу. На негово място, за директор на кралската академия е избран Франсиско Гоя. Поради недоброто си здравословно състояние, художникът не бърза да встъпи в длъжността си а в 1797 г. се отказва напълно от нея.
През 1798 г. Гоя рисува стенописите в купола на църквата „Сан Антонио де ла Флорида". Фреските, които му отнемат 4 месеца са посветени на едно от чудесата на свети Антоний.
В 1800 г. художникът създава едно от най-известните си произведения, груповият портрет „Семейството на Карлос IV".
Когато през 1808 г. Карлос IV е принуден от Наполеон I да абдикира, на испанския трон се възкачва Фернандо VII. Франсиско Гоя, като кралски художник, рисува конен портрет на новия владетел. Два месеца по-късно, Жозеф Бонапарт заменя Фернандо VII и Гоя се заема и с неговия портрет. Отношението на художника към Франция на Наполеон I е сложно и противоречиво. Идеите на Френската революция не са му чужди, но той е свидетел и на унищожаването суверенитета на Испания и зверствата на френските войски над сънародниците му. Кървава война, бунтовете в Мадрид и последвалите разстрели намират отзвук в картините „Атаката на мемелюците" („2 май 1808 г.") и „Разстрел" („3 май 1808 г.") , както и в графичната серия „Бедствията на войната".
В 1814 г. Фернандо VII се връща на власт. Франсиско Гоя отново е утвърден за кралски художник, но на него се гледа с известно подозрение заради службата му при Жозеф Бонапарт.
През 1819 г. Гоя се оттегля от официална кариера. Той се заселва в къща в околностите на Мадрид, която става известна под името „Къщата на глухия" (Quinta del Sordo). Стените на този дом, художникът украсява с мрачни картини, породени от собствените му кошмари. Гоя ги рисува с маслени бои, направо върху мазилката. Изображения наречени „Черните картини" , са запазени благодарение на банкера Емил д′Ерланже, който през 1873 г. купува „Къщата на глухия" и ги сваля от стените. Днес те се съхраняват в музея Прадо.
Наред с „Черните картини", Гоя работи и по последния си голям графичен цикъл, който озаглавява „Диспаратес" (безсмислици).
През 1823 в Испания избухват размирици, породени от опитите на Франция да свали Фернандо VII от власт. Гоя, който минава в очите на абсолютната монархия и Инквизицията за профренски настроен, счита за разумно да напусне родината си, под предлог, че отива на минерални бани в Пломбиер - 1824 г.
Във Франция художникът посещава Париж, но предпочита да се засели в Бордо, където живеят множество испански емигранти. Живописните и графични произведения, които създава тук са в по-светъл колорит и носят повече спокойствие в сравнение с последните испански творби.
През 1826 г. Гоя се завръща за кратко в Мадрид. Посрещнат е благосклонно от Фернандо VII, на когото, поне на думи, е все още придворен художник. Скоро се връща в Бордо. Тук на 16 април 1828 Франсиско Гоя умира.