Отбелязва се 100-годишнина от Арменския геноцид

/КРОСС/Навършват се сто години от Арменския геноцид, който се характеризира с масови кланета и насилствена депортация на над 1 млн. арменци от страна на тогавашната Османска империя, в периода 1915 и 1916 г. Всяка година арменците по света отбелязват с факелни шествия и манифестации деня на геноцида и призовават Турция да го признае.

През 2004 г. Канада първа приема и прилага закон, според който отричането на Арменския геноцид е наказуемо. До момента повече от 20 държави са признали убийствата на арменците за геноцид. По повод годишнината, тази вечер от 18.30 ч. в София ще се проведе автошествие, организирано от Координационния съвет на арменския народ. В страната също ще отдадат почит на жертвите от арменския холокост.

През 1890 г. в Османската империя живеят 2,5 млн. арменци. Руската империя подкрепя арменската общност и техните опити за автономия, тъй като по този начин Русия цели да отслаби османската държава. Репресиите срещу арменското население започват още в края на 19 в. Жертвите през този период са около 300 000 души. Между 1895 и 1921 г. са избити над 1 500 000 мъже, жени и деца, а други са изселени.

Споровете между Армения и Турция за събитията около арменския геноцид все още не са приключили. Армения твърди, че събитията довели до погрома над арменците, са много добре планирани от страна на турската власт и това дава право те да бъдат класифицирани като геноцид. Това твърдение на арменската държава от 1985 и 1986 г. е прието и от международната общност в лицето на ООН, година по-късно и от Европейския парламент.

От друга страна Турция все още твърди, че събитията от Първата световна война не са геноцид, а че просто някои турски военни са „отишли малко по-далече в действията си". През втората половина на 20 в. някои арменски организации неуспешно се опитват, чрез терористични нападения, да принудят Турция да промени становището си относно арменския геноцид.

Канада е първата страна, която официално признава геноцида над арменския народ. По-късно над 20 други държави по света също осъждат насилието.

В Турция лауреата на Нобелова награда за литература Орхан Памук заявява в печата, че: „Никой не смее да го каже, но аз го казвам - турците са избили 1 000 000 арменци и 30 000 кюрди", а през 2008 г. 200 турски интелектуалци подписват петиция с която се извиняват за етническото прочистване на арменците в Първата световна война, подписана за кратко време от още 29 000 души.

Вече стана ясно, че Германия и Русия ще признаят арменския геноцид. А само преди седмица папа Франциск също определи действията на османската империя като геноцид, предизвиквайки гнева на Турция.

Американският държавен глава Барак Обама осъди случилото се преди век, но отказа да го определи с тази дума.

Позицията Русия винаги е била и си остава обективна и последователна - масовото унищожение по национален признак не може да бъде оправдание. Международната общност трябва да направи всичко възможно, за да не се повторят подобни злодеяния никога. Новото поколение арменци и други народи в региона трябва да живеят в мир и съгласие и никога да не стават свидетели на ужаса, до който водят религиозните вражди, агресивният национализъм и ксенофобията - заяви руският президент Владимир Путин в рамките на приветствие към участниците във възпоменателната вечер „Свят без геноцид".

Избиването на арменците от Османската империя е едно от най-страшните и драматични събития в историята на човечеството, подчерта Путин.

100 години след тези събития ние скланяме глава пред паметта на всички жертви на тази трагедия, която в нашата страна винаги се е споменавала като собствена болка и беда, увери той.

Путин ще участва днес в церемониите по случай 100 г. от арменския геноцид, които ще се проведат в Ереван.

След като през 2008 г. българският парламентът не успя да приеме декларация за осъждането на арменския геноцид, общинските съвети на няколко български града гласуват за признаване и осъждане на геноцида, а сред тях са Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора, Пазарджик, Шумен.

Днес НС ще направи втори опит за признае арменския холокост.

След тридневни спорове парламентът прие предложението на партия "Атака" проекторешението за признаване на арменския геноцид в Османската империя да бъде разгледано днес.

С процедурни хватки парламентът вчера отказа да включи в работата си в петък проекторешението за признаване на арменския геноцид, направено от "Атака", с което в сряда мнозинството се съгласи. В началото на заседанието в четвъртък обаче по предложение на народни представители беше направена промяна в дневния ред на петъчното заседание и проекторешението, което бе записано като точка първа, остана трета.

Заради това представителите на "Атака" предположиха, че няма да може да се стигне до разглеждане на тяхното предложение и заподозряха в това натиск от страна на Турция.

Чуколов заяви, че "Атака" е предлагала от 2006 г. досега осем пъти решението за признаване на арменския геноцид, но през годините то е отхвърляно.

Депутатите все пак решиха да разгледат днес решението за признаване на арменския геноцид.

Всяка година арменците по света и в Армения отбелязват деня на геноцида с факелни шествия и манифестации. През 2005-а година хиляди хора се събират пред мемориала в Ереван, построен през 1965-а година и символизиращ прераждането на арменците. Тази вечер в столицата ще се проведе автошествие с начален час 18.30 ч. шествието ще тръгне от бул. „Тодор Александров" през центъра на София до Централните гробища.

„Галъп интернешънъл болкан" проведе проучване, в периода от 30 януари до 5 февруари 2015 г. по поръчка на Посолството на Република Армения в България. Проучването е представително е за пълнолетното население на страната и обхваща 1011 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%, а 1% от извадката се равнява приблизително на 55 хил. души.

На въпроса „Вие лично чували ли сте или не сте чували за Арменския геноцид в Османската империя?" 61% декларират, че не са чували, а 39% са запознати. Това означава, че, най-общо, сред пълнолетните, около 2 милиона от българските граждани, които към момента се намират у нас, са чували за темата. В изчисленията е отчетен и т.нар. „престижен елемент" при отговарянето на подобни въпроси.

На въпроса „А според Вас лично трябва ли или не трябва българският парламент официално да признае Арменския геноцид в Османската империя?" мнозинството (60%)заявява, че не знае или не може да прецени. За сметка на това под 10% от всички респонденти са на мнение, че българският парламент не трябва официално да признава арменския геноцид. 31% са на обратното мнение.

Ако за база се вземат само отговорилите, че са чували за арменския геноцид,66% са на мнение, че българският парламент трябва да го признае, а 6% - че не трябва. При всичките условности и отчитане на сравнително ниската запознатост, това означава, че около 1 - 1.3 млн. са онези пълнолетни българи, за които може да се смята, че знаят за темата и са общо взето положително настроени по въпроса с официалното признаване.