Защо ГЕРБ бави топката за кабинета?

/КРОСС/Служебното правителство явно има да върши още мръсна работа - да обере негативите от неблагоприятната развръзка за КТБ, да предложи вземането на милиарден заем и т.н., пише Галя Горанова в коментара си за в. "Сега"

Като се почнаха едни консултации за кабинет, та цял месец! Вече трета седмица след изборите партии и коалиции се събират на сгледи, мерят си програмите, сходствата и различията, сякаш няма спешна работа за вършене в държавата. Сякаш апокалипсисът, за който Борисов ни проглуши ушите, е бил отменен с постановление свише. Първият кръг от преговорите за съставяне на правителство протече по толкова абсурден начин, че затвърди усещането за читалищно театро, предназначено за развлечение на тълпите. След като стана ясно, че БСП не е нито желан, нито желаещ партньор за коалиционен кабинет, Борисов най-изненадващо реши да й даде втори шанс 

да преосмисли позицията си на опозиция 

Не стана ясно защо. Още повече че офертата към социалистите не бе подобрена. 

С реформаторите драматургията се разви от трагедия до комедия в рамките на три дни. Първо ГЕРБ ги отпрати да му изнамерят гаранции за стабилност, понеже нямали съдебна регистрация като едно цяло и не можело всеки път да се преговаря с петте партии в блока поотделно. Лично Борисов върна на поправителен посестримите си по линия на ЕНП с аргумента, че не били добре подготвени. Те пък изпаднаха в комичната ситуация да му се молят коленопреклонно да ги вземе, след като миг преди това му се заканваха с чупене на пръсти. От напъни да влязат във властта дори получиха внезапна амнезия, че някога са били против Борисов - премиер. На фона на читалищното изпълнение и двете страни не престанаха да тръбят колко са им големи сходствата в програмите и клишето за "естествените партньори". Само дотук имаме няколко обрата. В един момент изглеждаше, че почти сигурната коалиция между ГЕРБ и РБ е на път да се разсъхне. Феновете затаиха дъх. Нервите на наблюдателите се опънаха. Журналистите се втурнаха да изчисляват другите възможни комбинации. Класика в съспенса. Но ето че изгря нов ден над Банкя и след часове тревожно напрежение ситуацията се обърна. Завчера стана ясно, че Борисов не чака никакви гаранции от реформаторите, даже много ги харесва в насипен вид, че програмите им съвпадат на 90%, а каква по-голяма гаранция за успешно съвместно управление. Даже прословутата им съдебна реформа заобича, заради която щяха да му чупят костите. Формулата "ГЕРБ+РБ" отново излезе на мода, сервирана с лакардии за "принципи" и "морал". Какво се случи в тия три дни на обрати - така и не стана ясно. Някакво задкулисие ще да е.

Според кръчмарските сметки на Борисов 123 депутати, колкото ГЕРБ би имала с БСП, не са стабилно мнозинство, но 107 - колкото имат с реформаторите - са достатъчни.

Три други формации се простиха с борческия си облик 

покрай т.нар. преговори. Патриотичният фронт се показа една конформистка конфигурация от представители на бизнеса плюс неколцина съмнителни патриоти, готови да подкрепят без особени условия. АБВ и ГЕРБ се оказаха почти роднини по идейните си сходства, което дискредитира хората на Първанов като лява алтернатива. А ББЦ просто изу гащи до степен, че дори Цецка Цачева се засрами от подобна отдаденост. 

Сега се чака второто раздаване на картите в този политически покер, наречен преговори. Нищо по-различно няма да излезе и от тази партия, накрая реформатори и гербери ще се прегърнат, както бе ясно още преди месец, но процесът по съставяне на кабинет ще се проточи с още една седмица. Защо ГЕРБ загуби две седмици в ялови преговори, за да се върне в изходно положение - коалиция с РБ? 

Причините са поне две. Имитацията на мъчителен диалог и търсене на консенсус има за цел, от една страна, 

да убеди публиката, че политиците сами решават всичко, 

че е в тяхна власт да преценят как да изглежда следващият кабинет. Поддържа се илюзията, че политическата ни класа е независима, че спазва принципите на демокрацията, че се ръководи само и единствено от гласа народен. Което съвсем не е така. В стремежа си да прикрият невидимите сили, които ги движат, политическите марионетки от разни партии започнаха силно да преиграват, да се преструват на отговорни, принципни, да настояват, утвърждават, търсят изход и пр. До степен, че дори речта им стана неразбираема. В опита си да придадат приличен вид на тежките си морални компромиси, те започнаха да изричат къде енигматични, къде откровени глупости. "Не подкрепяме никого, настояваме за изпълнението на една програма", съобщи баш патриотът Валери Симеонов, сякаш едното може без другото. Или да вземем Петър Москов: "Никога не сме поставяли под съмнение правото на първата политическа сила да излъчи министър-председател"! И най-вече Борисов, който изговори в рамките на броени часове две взаимноизключващи се твърдения: "РБ показа, че е нестабилен организационен партньор" и " Не, не изпитвам съмнения, че РБ са нестабилни". После - симулацията на безизходица улеснява срамното съжителство. Пред заплахата от нови избори с неизвестен резултат, допълнителни харчове, хаос в администрацията, компромисът за общо управление на ГЕРБ и РБ с подкрепата на ДПС изглежда някак по-приемлив. 

Второто предположение за излишното протакане е, че ГЕРБ нарочно се бави с кабинета. За умисъл говори и поведението на президента, който свиква Народното събрание чак идната седмица, при положение че сам оценява ситуацията в страната като тревожна, а проблемите - неотложни. 

Очевидно става въпрос за организирано изчакване 

Защо? Ами защото с наближаването на датата 20 ноември се задава страховита криза с КТБ. Тогава изтича срокът, в който банката трябва да излезе от особения надзор и да се види реалното й състояние. Очертава се трус от порядъка на 7 по Рихтер, за който ще те търсят виновници. Ако отговорността бъде тропосана на ГЕРБ, ще е много лош старт на новото управление. Остава вариантът да се поеме от служебното правителство, което вече се нагърби с чистка в администрацията вместо ГЕРБ, предложи актуализация на бюджета със заробващи заеми, пак вместо ГЕРБ, нищо чудно и да я предложи за гласуване на новия парламент в междувремието. Какво му пречи да се жертва и за КТБ? Още повече че банковата криза предшества служебните назначенци на Плевнелиев, така че ще избегнат по-лесно гнева на ужилените вложители. Ако ли пък бомбата КТБ избухне в междувластието при смяната на двата кабинета, най-добре! Виновни няма да има! А новият кабинет ще си надене ореола на спасител.

По всичко личи, че БНБ работи за сценария "ликвидация" на КТБ, какъвто бе първоначалният замисъл на тъмните сили, предизвикали банковата криза. Колкото повече се бави решението за КТБ, толкова по-вероятен става този сценарий. Макар и косвено, ГЕРБ спомага за това. Ликвидацията на КТБ пък се чака с нетърпение от определени "обръчи", петимни да си разпределят плячката от печеливши предприятия, влизащи в активите на банката. Влошаването на състоянието на КТБ има и още един страничен ефект - ще мотивира взимането на голям външен заем, с който да се погаси банковия пожар за сметка на данъкоплатците. Заем, за който Бойко Борисов усърдно заговори след последното си посещение в САЩ, след като месеци преди това напълно отричаше подобна възможност, и за който най-вероятно вече е поет ангажимент пред международни кредитори. Задлъжняването на държавата ни с още 4.5 млрд. лв., както предвижда проектът за бюджетна актуализация на служебния кабинет, ще зароби допълнително държавата и ще стесни още повече полето за провеждане на самостоятелна политика. В този смисъл взимането на милиарден заем е равнозначно на държавна измяна, затова властта - настояща и бъдеща, ще търси трескаво оправдание за подобна стъпка. 

Бавенето на новия кабинет носи и допълнителен бонус на ГЕРБ. В края на октомври навлизаме в последната година от мандата на кметовете, в която те не могат да бъдат подменяни чрез частичен вот. Т.е. ако кметове на ГЕРБ се озоват в изпълнителната власт - като Димитър Николов на Бургас, например - за мястото му няма да се провеждат избори, а постът ще поеме някой от заместниците му. Така партията ще запази контрола си върху общинските дела в навечерието на редовния местен вот догодина. 

Ето как с едно само тупане на топката се удовлетворяват толкова много интереси!