Медиана: БСП води с 1,5% пред ГЕРБ за евроизборите

/КРОСС/ Дистанцията между двете основни конкуриращи се партии - ГЕРБ и БСП - се е увеличила с 1.5 % спрямо месец април и към момента (8 май 2019 г.) е вече 2 % в полза на БСП. Не се наблюдава значимо увеличаване на електоралната тежест на БСП (прилив на нови избиратели), а отлив на избиратели от ГЕРБ (изчезва т.нар. „мека периферия").

 Същевременно твърдото ядро на ГЕРБ-избирателите е силно мотивирано да защити своята партия и да участва на изборите. Преди месец те бяха значително по-разколебани от симпатизантите на БСП. Сега мобилизацията и в двете групи е практически еднаква. Вероятно това бележи края на ерозията на доверието в ГЕРБ (разбира се, при липса на скандали, „гейт-ове" и други извънредни събития). ГЕРБ частично е възстановил доверието (или търпението) към себе си, което беше силно ударено от „Апартамент-гейт".

 Две седмици преди евро-изборите двете партии се изправят една срещу друга с практически изравнени позиции и силно мотивирани избиратели. Доминацията на едната или другата на изборите може да се реши от „дреболии", в това число и от натрупването на празнични дни в деня на изборите.

 Третата партия която може да бъде сигурна, че ще успее да премине изборната бариера (5.89 %) е ДПС. Влиянието на ДОСТ е видимо преодоляно. Доколкото има напрежение, то е в подреждането на лицата в листата на партията и голяма вероятност за използване на преференции (с цел преподреждане или изразяване на несъгласие).
 Две партии се намират близо до изборната бариера за евро-избори - ВМРО (4,7 %) и „Воля" (4,9 %). Следват ги НФСБ (3,9 %); „Коалиция за България (3,8 %); „Демократична България (3,4 %) и „Атака" (2,6 %). Като цяло нито една от тези партии не може да бъде изключена от шансовете за преминаване на бариерата. Причината за това е, че към момента (8 май 2019 г.) близо един милион избиратели заявяват, че ще гласуват, но все още се колебаят за кого (а вероятно се колебаят и дали въобще да гласуват). „Люшването" на тази огромна маса избиратели в една или друга посока може да изстреля практически всяка партия над изборната бариера.

 С напредването на кампанията (и отшумяването на имотните скандали около властта) изглежда намалява и желанието да се гласува. Само за един месец хората определящи тези избори като важни за България са намалели с 13 % ( от 51 % на 38 %). Изглежда се наблюдава умора ( и отвращение) от скандалите и политическата пропаганда съчетано с липса на ясна визия за промяна.

 Декларираната изборна активност продължава да е висока (около 70 %), но посоченото по-горе поставя съмнения дали тя ще се реализира. Вероятно пред изборните урни ще отидат около 2.5 млн. избиратели (Разбира се, при липса на скандали, „гейт-ове" и други извънредни събития. Всяко едно такова събитие обаче, може да взриви това относително спокойствие).

 Данните показват слабо желание за използването на преференциите при гласуване (8.5 % заявяват, че ще ги използват). Вероятно няма да има пренареждане на листите в резултат от преференциално гласуване.