ГЕРБ и БСП с изравнени сили, Бареков влиза в НС

София /КРОСС/ Пет формации влизат в парламента, ако изборите бяха днес. Това става ясно от социологическо проучване на политическите нагласи, проведено през месец ноември от Института за модерна политика.
Равенство между БСП и ГЕРБ, и общо пет формации в парламента при 60.6% гласуващи. Така изглежда парламентарната конфигурация според декларираните политически предпочитания на респондентите към момента на проучването. На базата на тази избирателна активност (преизчислени през 60,6% гласуващи), нагласите регистрирани от електоралния въпрос „За кого бихте гласували, ако изборите са днес?", показват, че пет политически сили биха получили парламентарно представителство - БСП - 26.2 %; ГЕРБ - 26.2 %; Реформаторски блок - 8.2% ; ДПС -8.1 % ; „България без цензура", ВМРО - 6.1 %. В последните изследвания неизменно беше регистрирана малка преднина на БСП пред бившите управляващи от ГЕРБ.
Данните от настоящето изследване обаче сочат на практика изравнени позиции между двете водещи политически сили. Това се дължи не толкова на ръст на ГЕРБ, колкото на лек спад в доверието към БСП.
Факторите, обуславящи този спад, вероятно са свързани с разразилия се по време на провеждане на изследването корупционен скандал с Христо Бисеров, хвърлил сянка върху управляващата конфигурация, както и цялостното обществено напрежение и ескалацията на антиправителствените протести.
Във всички случаи трябва да се има предвид, че „моментната снимка", която представлява изследването, и силната поляризация на общественото мнение, на този етап не могат да бъдат основание да се твърди, че има устойчиви тенденции на спад или растеж в подкрепата за БСП и ГЕРБ.
Резултатите от проучването сочат, че две от формациите, които понастоящем не са представени в парламента, биха получили депутатски места, ако изборите се провеждаха към момента на изследването. Това са Реформаторският блок и новосъздаденото движение на Николай Бареков „България без цензура" заедно с ВМРО (двете формации публично заявиха общи позиции и единодействие). От сегашните парламентарни партии под границата на парламентарното представителство към момента на провеждане на изследването остава „Атака" - 1.3% от респондентите.Извънпарламентарната НФСБ пък получава подкрепата на 1.9 % от респондентите. И двете националистически формации обаче запазват шансове да преодолеят изборната бариера.
От останалите политически формации, които се явиха в последните парламентарни избори, изследването регистрира наличието на електорална подкрепа за непартийното Движение „Модерна България" - 0.9 % и партията на Светльо Витков „Глас народен" - 0.8 % от анкетираните.
Като цяло наблюдаваме ерозия на партийния модел на прехода и липсата все още на ясна алтернатива на статуквото.
Повече от половината от анкетираните - 51.2% смятат, че президентът на републиката Росен Плевнелиев не изпълнява отредената му от Конституцията роля на обединител на нацията. На обратното мнение са 42,8%, а 6 на сто не могат да преценят. В условията на подчертано обществено разделение по основни политически въпроси на деня, хипотезата е, че активната съпричастност на държавния глава към антиправителствените протести и липсата на достатъчно знаци за еманципирането му от партията, която го номинира за президентския пост - ГЕРБ, са факторите, които определят доминиращите нагласи, че Росен Плевнелиев не съумява да изпълни със съдържание основната конституционна функция на държавния глава да олицетворява единството на нацията, т.е. да бъде надпартиен институционален фактор, който е в състояние да генерира търсене на национално съгласие по основните проблеми на нацията.
Повече от половината анкетирани - 54.1%, посочват, че одобряват действията на протестиращите студенти. А 35,5% е делът на респондентите, които заемат
противоположната позиция, тоест не одобряват окупацията на университета.
Данните свидетелстват, от една страна, за наличието на висока обществена подкрепа за крайните протестни форми, предприети от част от студентите, окупирали Ректората на СУ. От друга страна те показват, че окупацията се е превърнала в един от въпросите, които разделят и поляризират общественото мнение.
Друг съществен въпрос, който се дискутира и полага разделителна линия спрямо подкрепящите протеста на студентите и хората, които не са съгласни с него, е въпросът дали протестът е режисиран. На твърдението: „ Протестите на студентите са режисирани" 37.9 % от анкетираните смятат, че окупацията е дирижирана от външни за студентската общност фактори, докато 48 % смятат действията на студентите, включили се в окупацията, за самостойни и неповлияни от външни сили и среди.
Висок е процентът на колебаещите се между тези две крайни позиции - 14.1 % от анкетираните не могат да преценят какво стои зад действията на студентите.