НЕК продължава да крие дълговете

София /КРОСС/ Няколко седмици след като икономическата комисия в парламента изиска от ръководството на Националната електрическа компания (НЕК) да представи данни за състоянието на дружеството към края на 2013 г., от компанията продължават да крият колко са задълженията и дали се увеличава загубата. Вместо това в последния работен ден преди празниците Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) свика пресконференция по "актуални проблеми в сектор енергетика", на която бяха обявени данни към средата на миналата година.

Това приблизително съвпада със смяната на правителството, но не дава представа какво се е случило през месеците, след като БСП и ДПС поеха властта. Най-конкретният отговор за сегашното състояние на НЕК, даден от изпълнителния директор на дружеството Екатерина Истаткова, беше, че ако електроразпределителните предприятия не си били задържали 347 млн. лв., задълженията на НЕК към март тази година щели да бъдат 624 млн. лв.

Отчетът на НЕК обаче, който беше отказан на депутатите, но с който "Капитал" разполага, показва, че към края на 2013 г. общите задължения на държавното дружество нарастват с 24% на годишна база и достигат 3.2 млрд. лв. Само през второто тримесечие търговските задължения се увеличават с около 200 млн. лв. до 817.5 млн. лв. Загубата за цялата година пък е 3.5 пъти по-голяма, отколкото за 2012 г. - общо 334.2 млн. лв.

Лошите от ГЕРБ

Пресконференцията беше провокирана от опита на депутати от ГЕРБ в началото на миналата седмица да получат справка за състоянието на НЕК. Видимо подразнен от посещението на групата, министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев представи данни от проверката на инспектората към Министерския съвет за периода 1 януари 2011 г. - 30 юни 2013 г., когато на власт беше правителството на Бойко Борисов, според които през този период има тенденция за увеличаване задълженията на НЕК. Цитираните числа показват, че дълговете нарастват от 2.237 млрд. лв. към 31 декември 2011 г. до 2.551 млрд. лв. в края на 2012 г. (с 12.3%). В средата на миналата година размерът им е бил около 2.7 млрд. лв., уточни министърът, но не представи по-актуални данни.

Според Стойнев ГЕРБ са виновни за въвеждането в системата на прекалено много възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). "През 2012 г. те позволиха да бъдат присъединени мощности, равни на един ядрен блок, което доведе до сегашното състояние на НЕК", за пореден път изложи тезата си министърът. Едно от заключенията на проверката е, че нарастването през следващите години на присъединените ВЕИ при висока цена на произвежданата от тях електрическа енергия и задължението тя да бъде изкупувана от обществения доставчик ще доведе НЕК до "ликвидна криза, граничеща с несъстоятелност".

Сериозна критика понесе и разработената по времето на ГЕРБ бизнес програма на НЕК за 2012 - 2014, в която е отразена прогнозата за влошаване на ликвидното състояние на дружеството. "Същата бизнес програма е приета от Българския енергиен холдинг (БЕХ), но не са последвали действия нито от НЕК, нито от БЕХ за оздравителни действия", каза Стойнев. И изчисли, че ако сегашното правителство било продължило да изпълнява тази бизнес програма, финансовият резултат на НЕК за 2013 г. щял да е приблизително 500 млн. лв. загуба, а за 2014 г. отрицателният резултат щял да достигне 700 млн. лв. Това означава, че загубата от над 330 млн. лв., които НЕК реално отчита за миналата година, трябва да се тълкува като успех, който се дължи на предприетите мерки за стабилизиране на дружеството.

Мерки

Като стъпки, които сегашното правителство е предприело и които са оказали положителен финансов ефект върху НЕК, Истаткова определи намаляването на цената за пренос от 34.26 лв./мегават на 6.91 лв./мегават. По думите й това е увеличило износа до 1300 мегавата и е възстановило нормалната натовареност на централите и мините. Не стана ясно как това се отразява на НЕК, тъй като големият износ на ток през мандата на ГЕРБ беше определен като "вандалски" от зам.-министър Иван Айолов. Причината за това е, че от цялото количество тогава НЕК е изнесла не повече от 15%. "Това означава, че НЕК не придобива приходи от този износ и същевременно трупа задължения към централите", обясни Айолов и добави, че сега се създавали предпоставки НЕК също да стане износител.
Промените в Закона за енергетиката, с които се ограничава продажбата на ток от централи с комбиниран цикъл, ще спестят около 60 млн. лв. годишно на НЕК, каза още Истаткова. Още 150 млн. лв. годишно ще са положителните ефекти от промените в Закона за ВЕИ, които целят да се постигне оптимална часова използваемост на зелените централи. Надежди се залагат и на въвеждането на балансиращ пазар, което трябва да намали компенсирането на част от разходите за ПАВЕЦ с около 35 млн. лв. и освен това да донесе допълнително по 100 млн. лв. приходи на НЕК годишно от балансираща енергия от ВЕЦ. Балансиращият пазар и енергийната борса се очаква да заработят от средата на годината, каза Айолов. Това трябва да помогне да се преодолее дисбалансът в системата, пише "Капитал".