Марчела Абрашева: Няма да има категоричен победител на изборите

/КРОСС/ Марчела Абрашева е родена в София. Завършила е социология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Занимава се със социологически, електорални и пазарни проучвания в България, Румъния , Сърбия и други страни от Западните Балкани. Регионален директор за Югоизточна Европа на една от най-големите глобални изследователски компании - "Кантар ТНС". Омъжена, с едно дете.

--------

- Г-жо Абрашева, само за 2-3 месеца електоралната разлика между ГЕРБ и БСП в социологическите наблюдения се сви от 10% до 1-2%. Има ли предпоставки тенденцията да продължи и на изборите левицата да е преди ГЕРБ?

- Струва си да се вгледаме дали тази промяна се дължи на спад на подкрепата за ГЕРБ, или на покачване на тази за БСП. Не мисля, че има съществен спад на процентите при ГЕРБ. От много месеци насам ГЕРБ е в рамките на 21-23% от пълнолетните граждани у нас, които социолозите изследват в проучванията си. Говорим за същите около милион българи, плюс-минус, които подкрепиха ГЕРБ на предните избори, и които, към момента поне, изглежда, имат намерение отново да гласуват за тази партия независимо от загубата на президентския пост. Разликата в намеренията за гласуване се стопява не защото ГЕРБ се разпада или нещо подобно, а защото БСП успя да излезе от много ниска мъртва точка. Към началото/средата на миналата година процентите на БСП в социологическите проучвания бяха около 11-13. С други думи, БСП успя да прибави подкрепа и да се върне към проценти, които помним от по-добри за нея времена. Не бих казала обаче, че БСП е разширила трайно кръга на привържениците си в радикално нова за нея посока - млади хора, средна градска класа и други слоеве, които по принцип са резистентни към нейните послания и лидери. По-скоро БСП върна базата си, окуражи свои традиционни привърженици, които не бяха сигурни, че тя е жива и има сили да побеждава. Без да подценяваме постигнатото от БСП на президентските избори и новото позитивно излъчване на Корнелия Нинова и екипа й, но е малко рано да предричаме гарантирана победа. Изборите ще бъдат спечелени от партията, която успее да се разшири достатъчно отвъд традиционните си привърженици в идващите месеци.

- С какви послания и стратегия БСП би могла да се разшири?

- БСП се опитва да реши този въпрос поне от 10-15 години без особен успех. Колкото и да е условно като понятие, в България има градска средна класа и тя се отнася с недоверие към БСП. Партията очевидно изпитва проблем да общува с това мълчаливо мнозинство от работещите в частния сектор, със собствен дребен бизнес, хора, които си вадят хляба в масови сектори като търговия, услуги и т.н . По-младите от тях отдавна не са изкушени да разсъждават какво е било при социализма, пък какво е станало на 10 ноември и т.н. Тези хора впрочем не са представени само от една политическа формация, напротив, те гласуват и за ГЕРБ, и за патриотите, и за различните формирования на старата десница. По-рядко и в особени случаи част от тях гласуват и в червено. Изглежда, БСП продължава да има проблем с тези хора поради представата им, че тя е традиционна лява партия, а те са свръхчувствителни към теми като увеличение на данъци, преразпределение на доходи и разходи, намеса на държавата в икономиката, изземване от едни и даване на други и т.н. В България има трайно и силно усещане за дефицит на справедливост, немалка част от икономически активните хора просто се опасяват от връщане към някакви свръхлеви политики, които ще удушат и без това трудното и колебливо развитие на икономиката ни като пазарна и свободна. Значителна чест от тези хора нямат никаква биографична или друга причина да подкрепят лява партия. У нас има много определения какво е дясно и дясна политика, но представата за лява политика е сведена най-често до преразпределение на доходи и данъци във вреда на работещите, които издържат с данъците си всичко и всички.

- Може ли с първите си действия като президент Румен Радев да повлияе положително или отрицателно на представянето на БСП на изборите?

- Общото очакване за всеки президент на България след избирането му е да бъде достатъчно независим от всички партии. Румен Радев не прави изключение, напротив. В този смисъл ген. Радев и БСП, която го лансира, ще си помогнат повече един на друг, ако останат достатъчно отдалечени в действията и посланията си. Колкото и да са широки представите за ролята на президента като институция у нас, без съмнение той се възприема като равноотдалечен, символ на обединение, последна инстанция за туширане на различия, противопоставяния, за стабилизиране при остри политически кризи. Той е "над", той не може да е "част от". Ако генерал Радев наистина е и остане достатъчно независим, ще помогне на себе си и на червените поддръжници, които гласуваха за него. БСП в момента няма нужда от подкрепата на президента, за да убеждава собствените си избиратели, че е в по-добра кондиция. То се вижда и с победата на изборите, и в общественото мнение.

- Защо ГЕРБ се разбърза с въвеждането на мажоритарна избирателна система?

- Изглежда, ГЕРБ се надява чрез промяна на избирателната система да търси решение на въпроса с мнозинството като база за управление. Някак, ако може, на първата политическа сила да не й се налага да формира коалиции и да зависи от тях. Самостоятелното мнозинство, за да може една партия да управлява относително комфортно, все не се случва при последните поне три избора на НС, дори и на ГЕРБ. И за следващия парламент, който ще избираме пропорционално, пак не се очертава категоричен предизвестен победител с мнозинство. Отново ще има 4 или 5 партии, които ще трябва да търсят някаква коалиционна формула помежду си, за да управляват. Боя се, че не само ГЕРБ, но и част от останалите партии се надяват, че като рестартират избирателната система по други правила, ще се промени моделът гражданите да излъчват парламент с по-големи или по-малки партии на малцинството. Мажоритарната система би могла да постигне ново мнозинство или формиране на мнозинство по друг начин. ГЕРБ имат силни позиции в местната власт и вероятно си представят, че и парламентарните избори биха могли да бъдат сведени до серия от кметски избори по места, които да донесат желания резултат. Нека не забравяме, че прекрояването на избирателната система ще се прави от същите тези партии, които голяма част от гражданите толкова мечтаят да видят радикално реформирани чрез мажоритарния вот - поради което и гласуваха на референдума. Да се надяваме, че в крайна сметка ще се стигне до промяна, а не до подмяна на избирателната система.

- Какви разлики ще има в състава на 44-тото НС, ако изборите се проведат по старата или по новата система?

- Времето за въвеждане на нова система няма да стигне и слава богу. При нея основна роля за изборния резултат ще има районирането, което партиите още не са договорили, да не кажем, спазарили. Във все още действащото НС има осем партии и коалиции, като предположенията са, че част от тях няма да могат да повторят своя успех. Данните показват гарантирано влизане за ГЕРБ, БСП, "Обединени патриоти", ако се запазят в този си вид, и за ДПС. При по-малките вероятно ще има нови формации. Около част от политическите сили все още има прекалено много въпросителни, за да може да се прави прогноза. Не е ясно какво ще се случи с Реформаторския блок, дали той ще се яви с този, или с друг лейбъл. Част от хората в този блок вече имат други проекти. Не е съвсем ясно какво ще прави ДБГ на Меглена Кунева, каква самостоятелна критична маса ще има тази формация. Причислявам към въпросителните и това, което евентуално ще предприеме Слави Трифонов. Има очаквания каква заявка ще направи бъдещата партия на Марешки и така нататък. Множество въпроси.

- При каква конфигурация на формациите т.нар. автентично дясно има най-голям шанс да влезе в 44-тото НС?

- Това е много труден въпрос. Хората, определящи се като не-леви, имат доста възможности за избор, включително нови. Появи се "Да, България", която се позиционира като партия, желаеща да възстанови институционалността в България и да се бори с корупцията. Десните привърженици могат да изберат и ГЕРБ, и Реформаторския блок. Някои ще припознаят "Обединени патриоти", които се борят държавата да бъде изчистена от мигранти, да се възстанови справедливостта, или пък битката с монополите ще ги заведе до Марешки. Не е възможно да отчетем тежестта на всички тези възможности в момента.

- Каква ще е съдбата на АБВ при заявеното оттегляне на Георги Първанов от ръководството?

- Не е съвсем ясно дали АБВ още е разпознавана като алтернатива на БСП, каквато бе доминиращата представа при създаването й. В момента изглежда така, сякаш виси между два стола. Ако новият лидер, който ще оглави АБВ, успее в достатъчна степен да формира ясна посока на развитие, както и кои ще бъдат съюзниците и опонентите на партията, симпатизантите ще могат да се определят, а и публиката ще разбере за какво ще се бори АБВ след оттеглянето на сегашния лидер Първанов.

Автор: Светослав Спасов (вестник "Сега")