Парламентът вероятно пак няма да успее да избере главен съдебен инспектор

София /КРОСС/ ГЕРБ, БСП и ДПС отново няма да могат да се обединят и да изберат главен съдебен инспектор, научи "Дневник". Точката дори има вероятност да не бъде вкарана за гласуване в парламента в четвъртък, въпреки че в процедурните правила беше записана датата 19 юни за избор на новия главен инспектол към Инспектората на Висшия съдебен съвет. Новите правила парламентът прие в началото на годината, след поредния провал на избора на главен съдебен инспектор. В тях беше предвидено номинациите да бъдат внесени в парламента до 2 април, а изборът да се проведе в пленарната зала на 19 юни.
Това означава, че кризата около Инспектората към ВСС, чийто титуляр трябваше да бъде избран още през 2013 година, ще продължи неясно докога. Най-ранo поредната процедура ще може да започне след края на октомври.
На 19 юни депутатите трябваше да гласуват двете номинации, излъчени от най-голямата магистратска организация Съюза на съдиите в България (ССБ) - на съдията от Софийския градски съд Вера Чочкова и на председателя на Хасковския административен съд Теодора Точкова. Двете кандидатури бяха внесени в парламента от БСП, след като ГЕРБ отказа да застане зад някоя от номинациите.
За избор на главен съдебен инспектор е необходимо квалифицирано мнозинство от 2/3 от народните представители - т.е. за да бъде избран, трябва да гласуват 160 депутати. Това означава, че до избор може да се стигне, ако ГЕРБ гласува с мнозинството.
По информация на "Дневник" това няма да се случи, което е демотивирало БСП и ДПС въобще да внасят точката.
Когато ССБ обяви намерението си да излъчи и предложи на парламента свои номинации, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви публично, че те ще бъдат внесени в парламента от неговата парламентарна група. Когато обаче номинациите станаха факт и дойде ред да се внесат, Борисов витиевато коментира, че не бил поемал точно такъв ангажимент.
Тогава той дори постави нелепо условие за подкрепа - двете кандидатки да се срещнат с парламентарната група на ГЕРБ, защото били направили това и с депутатите на левицата.
Институцията Инспекторат към ВСС беше създадена по настояване на Европейската комисия (ЕК) през 2007 година, като основната й цел е да следи за движението на делата, за сроковете, в които те се изписват, както и за противоречива практика.

Година и половина криза

При изслушването на двете кандидатури преди две седмици в парламентарната правна комисия, председателят й Четин Казак (ДПС) пожела конструктивност за "приключване на тази сага". Очевидно депутатите не могат да се обединят около една от двете номинации - всяка от тях издигната след дълго продължили вътрешни консултации сред съдийската общност и след публично обсъждане, при което кандидатите отговориха на над 100 въпроса от магистрати и неправителствени организации.
В последния мониторингов доклад на Европейската комисия беше напомнено за необходимостта от прозрачност на избора, който предстои за две важни длъжности в съдебната система - на главен съдебен инспектор и председател на Въховния касационен съд, основан на високи професионални и нравствени качества.
Въпреки че мандатът на сегашния главен инспектор Ана Караиванова беше изтекъл още през януари 2013, тя подаде оставка през октомври м.г., а изборът се отлага за трети път. Най-напред това се случи, след като правителството на ГЕРБ подаде оставка и парламентът беше разпуснат.
Караиванова напусна с реч от парламентарната трибуна, след като министърът на правосъдието Зинаида Златанова обяви: "Народното събрание (НС) трябваше да събере конституционно мнозинство за избора на главен съдебен инспектор, а не за да приема нов мораториум на продажбата на земя на чужденци, който се оценява доста негативно от европейските ни партньори", заяви Златанова в упрек, че вече повече от половин година няма процедура за избор на нов главен инспектор.
В края на декември 2013 г. управляващите приеха процедура, но се отказаха, след като стана ясно, че номинираната съдия от Върховния административен съд (ВАС) Веселина Тенева няма да събере необходимата подкрепа. Тогава управляващите се "издадоха", че изборът е бил предопределен чрез предлагжането на абсурдно кратък срок за номинации - само четири работни дни, част от които бяха между Коледа и Нова година.