Политическата интрига на празния стомах

/КРОСС/ Проблемът с недояждащия си гражданин

Проблемът е трудно видим от работеща София, която е достигнала средни нива на доходи, сравними с европейските. Но проблемът е голям, колкото Еверест - има два милиона и петстотин хиляди български граждани, които не могат да си позволят поне 4 от тези 9 неща:

Да си плащат сметките
Да поддържат дома си топъл
Да посрещнат неочаквани разходи
Да ядат редовно месо
Да си позволят седмица почивка извън дома
Да имат: кола, пералня, цветен телевизор, телефон.

Тези дни излязоха последните данни на Евростат, че 34% - всеки трети български гражданин, живеят в една друга епоха, защото и да искат, не могат да си позволят благата на модерното време. Да не говорим за стандарта на живот на средната класа в столицата и още 2-3 големи града.

Да кажем, че проблемът стои така - ако си позволиш да запалиш 20-годишния опел, трябва да отгладуваш бензина. Ако искаш да купиш на децата нови дрехи, трябва заедно да ги отгладувате. Ако купиш на ученика що-годе сносен смартфон... Хм, забрави.

Преди 10 години, когато страната ни влезе в евроклуба на богатите, размерите на тази България, която не си дояжда, са били чудовищни - 4,4 милиона, 57,6% от населението. После спада до 41-42%, но то може да е и заради вълните емиграция и гурбет. В икономическата криза през 2010 г., когато се затягаха коланите, българите в лишения са се увеличили до 46%. Така погледнато, сегашните 34% са си голямо намаление.

Голямо, голямо, но да вземем една Испания, където отиват на гурбет част от недояждащите си в търсене на по-високи доходи.

Колко са там на ръба на мизерията? 6,4%.

В Гърция, преминала през свирепа криза и рязане на разходи, едва свързващите двата края са се увеличили за 10 години двойно - от 11 на 22%. Една пета от гърците са достигнали дотам да си броят евроцентовете.

Изборът на недояждащия си гражданин

Едно е да се правят политика и реформи, когато има 5% хора в лишения, съвсем друго - ако са 30%. Как мислите им звучат на два милиона и половина, които не могат да си плащат сметките и да посрещат неочаквани разходи, обясненията колко много пазарна логика има в увеличените цени на газ, парно, вода?

Високите нива на бедност винаги водят нестабилност в политиката. Бедността си е една икономическа зависимост. Обедняването след икономическата криза в Европа има много общо с изборните стресове в Европейския съюз. А какво остава за връзката бедност - политика в най-бедната страна на Евросъюза?

Партиите знаят за този проблем най-малкото защото преди избори ходят из страната и се срещат с всякакви хора. Изключение правят едни градски партии, които седят в големите градове и разсъждават как да не бъдат "фреймвани в чужда адженда".

Стари и млади

Данните на НСИ дават представа за състава на тази България, която е на принудителна диета. Хора над 65 години - да, това са пенсионерите. Но и всеки трети от работещите българи. И 40% от младите до 17 години. Разбира се, че много от тях мислят за бъдеще в страна, където житейските перспективи са по-розови.

Какво да се прави?

Ясно е, че трябва да се увеличават доходи, да се синхронизират образователната система и пазарът на труда и т.н. Старата либертарианска рецепта е: по-важно е да научим гладния да лови риба, отколкото да го нахраним с риба. Но ако човек е гладен, все пак първо трябва да засити глада си преди дългосрочните решения.

Автор: Юри Велев, в-к "24 часа"