Абсурди и корупция в Съюза на българските писатели

/КРОСС/Уж става дума за творческа организация, уж става дума за хора на духа, на изящното слово, на интелектуалните хоризонти... Но не! От години Съюзът на българските писатели се е превърнал в гнездо на интриганти, графомани, псевдописатели и корумпирани администратори, проявяващи безхаберие или може би - тарикатска наглост. Десет години СБП беше управляван от литературния критик Николай Петев (вече покоен) и клика негови послушници, чиито пътеводни звезди бяха указанията от „Позитано" 20, пише във "Факел" Анжела Димчева.

Печатният орган „Словото днес" беше по-скоро „Словото вчера", бидейки юбилеен стенвестник на партийни фигури от близкото минало и архаичен хроникьор на скудоумни премиери; без почти никаква актуална публицистика, без използването на уебтехнологии, без разпространение. На страниците му липсваха новите, нашумели имена в българската литература. 700 души членове на тази стогодишна организация мълчаха на общите събрания и послушно избираха Управителен съвет, спуснат от любимия Председател. Издателство „Български писател" едва креташе, въпреки че взимаше от авторите по 1000-2000 лв., за да им издаде книжле, което никъде не се продаваше, защото издателството няма разпространение, нито официален сайт.
И ето сега дойде моментът (на 7 юни), когато членската маса трябва да заяви, че не е „маса", нито „мъртва зона", а общност от мислещи интелектуалци, които на поредното си Общо събрание би трябвало да изберат за председател писателска фигура, автор, доказан с творчеството си, преведен на основните европейски езици, а не просто пишещ събрат. Но едва ли това ще стане... Защото „кралят е мъртъв", но послушниците около него са живи и вече 7 месеца продължават да се облагодетелстват от завещаната им власт. Оказва се, че СБП е, видите ли, монархическа организация, защото покойният Н. Петев „определил приживе за свой наследник Боян Ангелов". Така твърди „академичката" Благовеста Касабова (дясна ръка на Петев и председател на Контролната комисия през цялото негово управление). Както повечето членове на СБП подозират, това е именно неин ход, за да се избере един пореден кадър на БСП (Б. Ангелов, неизвестен на широката аудитория поет, но затова пък е председател на писателите-социалисти на „Позитано" 20!) и да може спокойно в общата им договорка да се прикрият следите на окраденото имущество и далаверите през последните 10 години.
Намериха се обаче достойни писатели - Никола Инджов, Георги Константинов, Антон Дончев, Милена Цанева, Юлиан Вучков, Петър Анастасов, Павлина Павлова, Атанас Капралов, Деян Енев, Здравка Евтимова, Елена Алекова и др., които предизвикаха ревизия, направена от компетентна фирма - одиторско предприятие „Ивас Консулт" ООД. Докладът на тази фирма е само за последните пет години и съдържа потресаващи факти:
1. От 2009 г. до средата на 2012 г. не са били изготвени и не са одобрени от ръководството предвидените в счетоводната нормативна уредба задължителни за приложение нормативни документи: „Индивидуален сметкоплан", „Счетоводна политика" и „План за документооборота". Това е изпълнено едва след 2012 г."
2. До 2012 г. няма изготвени амортизационни планове.
3. Никога не са провеждани годишни инвентаризации на активите и пасивите към 31 дек. на съответните години. Няма информация за тиражите на книгите, за наличните книги, нито за коричните цени.
4. През целия период не са извършвани годишни инвентаризации на касата.
5. На практика Упр. съвет никога не е приемал годишни бюджети на сдружението. И не е ясно имало ли е бюджет на представителните разходи.
6. Контролната комисия не е водила протоколи. Ако има такива, тя не ги предоставя за нуждите на одита. Въобще, оказва се, че няма отделни Правила за работа на Контролната комисия.
7. СБП е собственик на 12 сгради - 7 апартамента, триетажна сграда в София, ресторант, терен в Асеновград и почивни бази в Созопол, Хисаря и Варна, които са управлявани в ущърб на организацията - с огромни загуби, отдавани под наем на безпрецедентно ниски цени: напр. ресторантът на СБП (ул. „6-ти септември" 35) се дава под наем на един и същи наемател повече от 15 г. за смешната сума от 500 лв. на месец. Дори и децата знаят, че наемите в центъра на София за магазин от 15 кв. м. започват от 2000 лв. А тук говорим за ресторант с градина и подземни складове... Същият наемател държи за смешна сума под наем и станцията на СБП във Варна.
8. Прави впечатление, че в активите на дружеството не се водят или пък се водят на символични цени от по 10 лв. редица произведения на изкуството: картини, гоблени, портрети на писатели, статуетки. Няма опис на произведенията на изкуството през отделните периоди, нито документи за липсващи десетки картини.
9. Без търгове е давано под наем цялото имущество на СБП, както и ремонтът на почивните бази е извършван на завишени цени.
Фирмата-одитор заключава:
Отчетната стойност на сградите не съответства на справедливата пазарна цена на имотите. Не е налице вярно и честно представяне на имущественото състояние на СБП.
Няма издадени заповеди за годишни инвентаризации и такива не са извършени. Това е нарушение на Закона за счетоводството и подлежи на санкция. Реално за първи път годишна инвентаризация е извършена през януари-февруари 2014 г. Няма истински годишни финансови отчети за нито една година през проверявания период 2009 - 2013 г. Това нарушение подлежи на санкция в размер 2000 - 3000 лв.

Само можем да предполагаме за подобни далавери в годините преди 2009 г. Както и за комисионните, които са били прибирани за тези така „симпатични" сделки. И в момента някои от наемателите на апартаментите дължат суми в хиляди левове за предишни години, но това на никого не прави впечатление. Защо ли?
И къде са били 10 години членовете на Управителния съвет и Контролната комисия, за да наложат спазване на законите?
Сега същите тези „писатели" (Хр. Ганов, Бл. Касабова, П. Андасаров, Сл. Георгиев, Г. Драмбозов, Др. Шопов и др.) настояват да продължат да управляват, лобирайки за своя избраник Боян Ангелов, който вече заема и поста директор на изд. „Български писател"! За да не прекъсва златната рекичка към техните джобове. А голяма част от писателите да мизерстват, да не получават и стотинка за публикациите си в „Словото днес", нито хонорари за книгите си. Но затова пък ние имаме право да се наречем членове на СБП и да пием кафе по 1 лв. в ресторант „Парнас" (една обетована земя, но само за наемателя).
Колеги писатели, нашата организация загива - средната възраст на членовете ни е над 70 години. Тенденциозно Н. Петев лансираше за приемане в нея възрастни, почти неизвестни провинциални автори, за да си осигури верни избиратели. Младите писатели (на възраст между 30 и 50 год.) са само 10%. Десет години не беше организирана от ръководството нито една публична дискусия за състоянието на българската литература по жанрове.
Питам аз: защо цели два мандата и половина предишният председател не си назначи екип от поне 4 млади, знаещи и можещи мениджъри - икономист, юрист, финансист и рекламен агент, за да му помагат да управлява това значително по обем и активи имущество? Да кандидатства по европейски програми, да привлича рекламодатели и да осигурява участия на творците ни в програмите на Министерство на културата и Столична община?
Ето точно това трябва да е първата стъпка на новия председател и бъдещия Управителен съвет. И още една важна стъпка: да се поканят официално за членове на СБП нашумели млади писатели като Калин Терзийски, Милен Русков, Мирослав Пенков, Захари Карабашлиев, Елин Рахнев, Стоил Рошкев, Иван Ланджев. Да се потърси обединение с писателското лоби вдясно, начело с проф. Михаил Неделчев. Естетическият критерий може да бъде основата на това толкова необходимо обединение, когато става дума за националната литература.
Ако СБП не се измъкне изпод сянката на „Позитано" 20 с едно съвършено ново ръководство, състоящо се от млади, необременени политически личности, които имат свежи идеи и енергия за изпълнението им, скоро ще осъмнем не само без имоти, но единственото ни „достойнство" ще остане членската карта. А може би ще ни греят и подигравките на колегите от другите писателски организации, които отдавна са завзели територии по всички медии, книгите им се превеждат, самоиздържат се от писателски труд, лауреати са на международни награди и представят България пред световната писателска общност.
Имаме ли фигури изобщо, които да са лицето на българската литература и да усещат в себе си мисията да ръководиш една толкова сложна по състав организация? Ето само няколко имена: Валери Петров, Анжел Вагенщайн, Антон Дончев, Никола Инджов, Евтим Евтимов, Георги Константинов, Калин Донков, Неда Антонова, Захари Иванов, Елка Няголова, Павлина Павлова, Маргарита Петкова, Здравка Евтимова, Атанас Капралов, Николай Милчев, Деян Енев, Ивайло Диманов, Бойко Ламбовски, Балчо Балчев. Доайени за престиж пред света и писатели от средното поколение, които да генерират Промяната.
Мислете бързо...