Топенето на ледовете в Гренландия е повишило морското ниво с 11 мм

/КРОСС/ Топенето на леденото покритие на Гренландия е повишило нивото на моретата с 10,6 милиметра от 1992 година насам, предаде ДПА, като цитира проучване, публикувано в сп. "Нейчър". В разработката са били анализирани данни от 26 отделни изследвания на група от 96 учени от 50 международни организации.

Гренландия губи ледовете си седем пъти по-бързо, отколкото това е ставало през 90-те години на миналия век, се казва още в изводите от проучването, цитирани и от Би Би Си.

Оценката на учените е, че приносът на Гренландия за повишаване на морското равнище в момента достига песимистичната прогноза за бъдещето, правена през онези години.

Ако ледовете в Гренландия продължат да се топят със същата интензивност, нивата на моретата в световен мащаб може да се покачат с 20 сантиметра до 2100 година, предупреждават специалистите. Гренландия ще допринесе за това покачване на морското равнище в края на века със 7 сантиметра.

Международният екип от полярни учени са стигнали до тези изводи, като са прегледали всички спътникови наблюдения за 26-годишен период.

Сателитните данни са били събрани и анализирани от два научни колектива под ръководството на Андрю Шепърд от университета в Лийдс и от Ерик Айвинс от Лабораторията за ракетни двигатели в Пасадена, щата Калифорния. Двата екипа използвали три различни метода, за да изготвят най-подробната картина на топенето на ледовете в Гренландия. Учените измерили височината на ледниците, скоростта на придвижването им и гравитацията. Като се измерва гравитацията, може да се определи масата на леденото покритие на острова.

"Простото изчисление показва, че шест милиона души някъде по света са изправени пред ситуация на наводнение при всеки един сантиметър повишаване на морското равнище. Така че, когато чуете за вдигане със сантиметър, то това ще има въздействие", каза за Би Би Си Андрю Шепърд.

Свършва най-топлото засега десетилетие

2019 година бележи края на едно извънредно топло десетилетие, на топене на ледовете и на рекордно повишаване на нивото на моретата в глобален мащаб. Настоящата година, със своите горски пожари, засушаване, топлинни вълни и урагани се вписва сред трите най-топли години, регистрирани някога от 1850 година насам, съобщи преди седмица Франс прес, като се позова на доклад на ООН повод 25-ата конференция по изменение на климата в Мадрид.

Всички тези промени се дължат на парниковите газове, изпускани в атмосферата вследствие на човешката дейност, се казва в доклад на Световната метеорологична организация (СМО).

Глобалното затопляне беше придружено от екстремни климатични явления, като наводненията в Иран, сушата в Австралия и Централна Америка, топлинните вълни в Европа и Австралия, горските пожали в Сибир, Индонезия и Южна Америка.

Климатичните и метеорологични промени водят след себе си до тежки материални щети, подчерта Петери Талас, генерален секретар на СМО. По неговите думи броят на новите придвижили се хора, свързани с климатичните промени, може да достигне 22 милиона души в края на 2019 година.