Възнесение Господне (Спасовден)

/КРОСС/ Възнесение е един от дванадесетте големи празника и се празнува винаги 40 дни след Великден, в четвъртък - подвижна дата. През тези 40 дни Христос останал на земята и проповядвал учението си, подготвял учениците си за апостолската дейност, която им предстои, за разпространението на вярата в трудности и неволи по всичките посоки на света. На 40-ия ден ги събрал при себе си и пред очите на много свои последователи се въздигнал от Еле-онската планина към небето. „А след разговора с тях Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше" е записано в евангелието от Марка (16:19-20).

В „Дела на светите апостоли и св. апостол Лука" се разказва как Исус събрал апостолите си и им рекъл: „...да не напускат Йерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия дух не след много дни." (Деянията на апостолите, 1:4-5). Така обявил слизането на Светия дух и предсказал всичко, което ще се случи: „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият дух, и ще бъдете свидетели за Мен в Йерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята. И като рече това, и те Го гледаха, Той се възнесе и облак Го прие от погледа им. И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях; които и рекоха: Галилеяни, защо стоите, та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето." (Деянията на апостолите 1:8-11)

Мястото, от което Исус се възнесъл, мигом се превърнало в свещено. По него дълго се виждали отпечатъци от стъпките на Спасителя. Царица Елена заповядала на мястото да се изгради храм, който по-късно бил разрушен от сарацинците.

Народна митология

В народните представи празникът се преплита с образа на предхристиянското божество Спас, който спасил земята и хората от огнените светкавици и гръмотевици на бог Перун с житен клас в ръка. Затова и в песента се пее:
Свети Спасе, зелен класе! Свети Спас коня кове, Коня кове за полето, Да си иде у полето Да си види берекето Арен ли е, добър ли е...
Вярва се, че от Велики четвъртък до този ден душите са били на свобода, бродели са по земята ни, кацали са по цветята и дърветата. Вече им е време да се прибират, вратата към отвъдното, леко открехната, е на път да се затвори и границата отново да е ясна и непреодолима. С орехови клони се мамят душите, за да се приберат отново. На някои места до този ден не се ядат череши, чак като си отидат гостите, това вече е възможно. В съботата след празника се отбелязва голямата пролетна Черешова задушница.

Вярва се също, че 40 дни след Великден, или на последния Велики четвъртък, всеки страдащ от тежка болест има шанса да оздравее. В срядата преди Спасовден за нашите земи се стягат русалки, прекрачват невидимата граница на отвъдния свят и идват на земята ни, за да посеят роса над нивите, посятото да поникне и да даде плод.
Народът ни вярва, че в тези дни нивите сияят и празнуват бракосъчетанието си и магията на оплождането. Те са отворени за дивното русалско плодородие и гълтат семето, посято от тях. Но преди да заросят над нивите, русалките се готвят за празник. И като суетни красавици, каквито те всъщност са, се гиздят с прекрасни невидими дрехи, слагат цвете в дългите си коси. Цветето е росен, расте по ливадите, но и на други места може да се намери. Високо е около метър, листата му са като на върба, цветът му е червен и се вижда отдалече. В нощта срещу Спасовден русалките идват и обират цветовете на росена, разцъфтели тъкмо в този ден за тях. В тази нощ те са весели и щастливи, празнуват, затова и сърцата им са милостиви. И ако видят болен и нещастен човек да спи под росена, могат да се смилят над него и да променят съдбата му, да излекуват болестта. Те лекуват от „русалска", „самодивска" болест, но и от много други, за които никой не знае лек. Казват, че на сутринта невидима ръка е откъснала росена, стъблото при цвета е пречупено и празно.

Ритуали

В нощта преди Спасовден болните ходят за росен. Отиват и лягат до цветето - никой не трябва да ги види, за да се хване лек. С тях отива побратим, който не бива да е кръвен роднина: за мъжа - жена, за жената - мъж. Добре е, когато минат, русалките да видят до главата на човека нов пешкир, красиво нашарена пита хляб, бъклица вино, шише с ракия, мед, печена кокошка и някой друг дар - везана кърпа, чорапи... И ако всичко това е изпълнено и ако до главата на болния седи буден побратим, ще подухва вятър, русалките ще минат невидими, ще откъснат росена да се закичи И ще оставят знак за милостта си - цвят или листенце в паничка вода под цвета или върху белия чаршаф на болния. Остава му само да се прибЧ4
вкъщи, да пие 40 дни от водата от паничката и да е благодарен, че русалките са приели даровете му. Още същия ден даровете изчезват от полето. Прибират ги често пастирите, хапват, пийват и благославят за здравето на онзи, който ги е оставил.

На Черешова задушница се раздава на гроба „за Бог да прости". Понякога гробът се залива с вода, палят се огньове. Вероятно идеята отново е да се измоли дъжд през лятото.

Девойките също берат росен и се кичат с него, за да ги пази от лоши срещи със самодиви и змейове. Китки с росен те дават и на любимите си -особено ако са орачи и овчари и ходят по поля и пасбища, по места на самодиви и бродници.

Моми и момци обикалят с песни селището и се молят за дъжд. Една от песните е: Свети Спас си коня кове, Сребро плочи, златни клинци И се стяга да обиди, Да обиди зелен синор...

Когато вижда изсъхналата земя и чува песните на девойките, св. Спас обикновено милостиво помага:
Свети Спас се развесели, Та си бръкна в свилни скути, Та извади леви ключи И отключи небо, земя. Поросила ситна роса, Наросила зелен синор, Св. Спасе, тебе молим, Дай ни дъждец и росица, Да се роди жито, просо, Да нахраним сиромаси, Сиромаси и сираци.
Шествията приключват с обща трапеза. Коли се курбан за здраве и успехи. Забележително е Спасовското хоро - без свирки, с песенен хорово-ден съпровод.
Посещават се и църкви и манастири с името на св. Спас, оставя се дар на иконите.
Бере се шума за бубите и който отглежда копринена буба, първо им Дава за храна набраното през този ден.