70 години от откриването на Казанлъшката тракийска гробница

/КРОСС/ На 19 април 2014 г. се навършват 70 години от откриването на Казанлъшката тракийска гробница, намираща се в парк „Тюлбето". По случай годишнината Исторически музей „Искра" обявява на 19 април, събота, вход свободен в копието на Тракийската гробница за всички посетители, пожелали да разгледат уникалния паметник на културата. Работното време на обекта е от 9.00 часа до 17.30 часа.
Гробницата е открита под могилен насип от войници случайно на 19 април 1944 г. Те копаели окоп в североизточната част на Казанлък. Могилата имала вид на естествен завършек на природно хълмистото възвишение. Тя била висока 7 m, с диаметър на основата 40 m. Войниците попаднали на иззидана каменна стена. Любопитството ги накарало да я разбият, след което влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение. Осъзнали, че са открили нещо важно, те извикали археолог и той потвърдил предположенията им. Така бил открит забележителен паметник, който сега е сред Стоте национални туристически обекта. Тракийската гробница в Казанлък е зидана кръглокуполна гробница, която е част от голям некропол, разположен в близост до древната столица на Одриското царство Севтополис. Датирана е в края на IV в. пр. Хр. - началото на III в. пр. Хр. и е на тракийския владетел Ройгос.
През 1946 г. гробницата е била вградена в специална защитна постройка, която през 1960 г. е преустроена. През 1961 г. е снабдена с климатична система, която да осигури необходимите условия за съхранение на стенописите. През 1966 г. ЮНЕСКО организира международна комисия с цел извършването на цялостна проверка на състоянието на стенописите. През 1979 г. е включена в Списъка на световното наследство на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство.

С цел съхраняване на стенописите достъпът до оригиналната Казанлъшката гробница е строго ограничен още тогава, а днес e забранен. Достъпна за посещения е изградената в близост гробница-копие, която е отворена през м. октомври 1974 г. Копието е проект на арх. Младен Панчев. Художниците, пресъздали стенописите, са професор Любен Прашков, Златка Кожухарова, Слави Войков.