Международните кредитори на Гърция прогнозират спад на БВП с 2,3% през тази и с 1,3% през следващата година

/КРОСС/Гърция е изправена пред нова двугодишна рецесия, тъй като страната ще трябва да осъществи сериозни бюджетни съкращения и политически реформи в замяна на международна спасителна програма в размер на около 85 млрд. евро, заявиха днес длъжностни лица от Европейския съюз, цитирани от "Уолстрийт Джърнъл".

Неназованите европейски официални лица съобщават, че икономиката на страната се очаква да се свие с 2,3% през тази година и с още 1,3% през 2016-а година, като те се позовават на най-нови оценки на международните институции, участващи в преговорите в Атина по третата гръцка спасителна програма и включващи Европейската комисия, Европейската централна банка, Европейския механизъм за стабилност и Международния валутен фонд.

Според тези нови прогнози, едва през 2017-а година икономиката на Гърция ще се върне на пътя на растеж, нараствайки с 2,7%, последван от ускоряване на растежа до 3,1% през 2018-а година.

Европейските длъжностни лица представиха тези най-нови оценки, след като гръцкото правителство и международните кредитори се споразумяха относно "Меморандума за разбирателство", състоящ се от 29 страници и включващ серия мерки за бюджетни съкращения, както и икономически и административни реформи, които властите в Атина ще трябва да реализират в тригодишен срок.

Документът, с който разполага "Уолстрийт Джърнъл", само подчертава предстоящата тежка битка, пред която е изправено гръцкото правителство, ако иска да запази страната в еврозоната и да изплати огромните държавни дългове.

За настоящата година Гърция ще трябва да ограничи своя "първичен бюджетен дефицит" до 0,25% от брутния вътрешен продукт (бюджетен баланс, изключвайки разходи по обслужване на дълга). В документа се посочва, че без прилагане на новите мерки, бюджетният дефицит за настоящата година ще достигне 1,5% от БВП.

За 2016-а година се залага първичен бюджетен излишък в размер на 0,5% от БВП, последван от излишък за 1,75% през 2017-а година. От 2018-а година нататък гръцкото правителство се ангажира да постигне първичен излишък в размер на 3,5% от БВП - нещо, което малцина развити икономики биха били в състояние да направят.

До края на утрешния ден (13-и август), парламентът на Гърция ще трябва да одобри около 40 нови законови разпоредби, които да направят по-трудно ранното пенсиониране, по-лесно съкращаването на работници, основни промени за подобряване на събираемостта на данъците и ограничаване на заплатите в публичния сектор, либерализиране на енергийния пазар, като това са само няколко примера, посочва "Уолстрий Джърнъл", цитиран от БНР. 

Едва след като това всичко това стане факт, финансовите министри от еврозоната (Еврогрупата) ще вземат решение, дали Гърция може да получи първия транш от новата тригодишна спасителна финансова помощ, за да успее да извърши плащане за над 3,2 млрд. евро към ЕЦБ на 20-и август. Очаква се Еврогрупата да проведе извънредно заседание в петък следобед.

В документа за спасителния заем не се посочва как и кога може да има отмяна на наложения от гръцките власти в края на юни контрол върху движението на капитали в страната. Според един от европейските служители, цитирани от "Уолстрийт Джърнъл", целта е да се даде възможност на бизнеса, който внася или изнася стоки от страната, да започне да прави нормални международните трансфери от септември или октомври.

В същото време се посочва, че някои от ограниченията за теглене или трансфер на средства вероятно ще останат в сила за още известно време. От цялостния гръцки спасителен заем, 25 млрд. евро са заделени за рекапитализиране на банките в Гърция, посочва американското издание, цитирайки документа, с който разполага. В документа също така се казва, че ЕЦБ и Централната банка на Гърция ще проведат стрес-тестове на банките, като целта е след това те да бъдат рекапитализирани до края на годината.

Документът за новия спасителен заем също така дава на гръцкото правителство повече време, за да създаде приватизационен фонд в размер на 50 млрд. евро, който представляваше един от ключовите елементи за постигането през миналия месец предварително споразумение на лидерите на еврозоната относно трета финансова програма за Атина. Работна група продължава да обмисля механизма на приватизационния фонд, който ще бъде създаден през октомври и тази група ще продължи да дава препоръки до края на годината, като изпълнението на тези препоръки ще започне през пролетта на 2016-а година, съобщава "Уолстрийт Джърнъл".