Ще има ли край гръцката дългова криза?

/КРОСС/ След пет мъчителни години, гръцката дългова криза трябваше през тази седмица да навлезе в заключителната си фаза. Петте месеца на безплодни преговори между Тройката кредитори, държащи на своите условия за отпускането на оставащите части от обещаната на страната финансова помощ, и правителството на Алексис Ципрас, в чиято изборна програма беше заложено предоговаряне на тези условия и спиране на тежките мерки за строги икономии, достигнаха своя зенит през юни, тъй като страната е изправена пред ръба на финансовата пропаст съвсем скоро. Избягването на фалита зависи от постигането на съгласие и отпускане от страна на Тройката на обещаните средства.

На 30 юни Гърция трябва да плати 1,6 млрд. евро на МВФ, а също и да преведе заплатите на държавните служители и пенсиите за месеца. Неизпълнението на тези плащания ще засили паниката на вложителите в гръцките банки, от които и без това в последната седмица изтича близо милиард евро на ден. Истинската последна възможна дата на настъпване на финансов катаклизъм е 20 юли, тъй като тогава Гърция трябва да направи плащане към ЕЦБ в размер на 3,5 млрд. евро - и докато МВФ може да отпусне гратисен период от 30 дни на Гърция да изпълни задължението си от 30 юни, то ЕЦБ няма в правомощията си подобна опция. При пропускане на плащане ЕЦБ ще трябва да спре да осигурява ликвидност на гръцките банки по програмата ELA, чрез която ликвидност Банката поддържа гръцките банки от настъпване на пълна паника и съответно банкова криза. Съмнително е обаче дали ЕЦБ въобще ще се съгласи да продължи програмата, ако Гърция пропусне плащането към МВФ на 30 юни с оглед на вече изразения скептицизъм миналата седмица към оказване на помощ под формата на ликвидност за гръцката банкова система от висши членове на ЕЦБ и слуховете, че единствено намесата и решението на Марио Драги е довело до увеличаване на предоставените ликвидни средства към гръцките банки.

За да се отпуснат обещаните средства обаче, двете страни трябва да стигнат до дълго чаканото съгласие - кредиторите да се съгласят, че предлаганите от правителството реформи са желаните от тях и ще доведат до желаното развитие - растеж и намаляване на дълга в дългосрочен план. Защо Ципрас, Варуфакис и другите лидери на СИРИЗА, както и голяма част от гръцките граждани обаче не искат да приемат предлаганите от кредиторите реформи? Множество икономисти отдавна ясно изразиха позицията си, че мерките за бюджетни икономии и рязка фискална консолидация, т.нар. остеритет, не могат да имат положителен икономически ефект по време на криза. Дори самият МВФ публикува през 2012 г. в годишния си доклад признанието, че фискалната консолидация води до негативни икономически последици в краткосрочен аспект - което означава и покачване на съотношението дълг към БВП. Няма нужда да изпадаме в детайлна теорeтична обосновка на това - достатъчно красноречиви са следващите две графики.

На първата виждаме прогнозите направени от МВФ през 2010 г. и ревизираните прогнози през 2012 г. за ефектите от фискалната консолидация върху гръцкия БВП. И под тези две прогнози, много по-надолу, виждаме и реално случилото се - свиване на икономиката с 25%, истински икономически крах, който води и до нарастване на безработицата до 26%.

Фискална консолидация и икономически растеж - Гърция като ясно изразен първенец по размер на фискалната консолидация и с най-лошия растеж в Еврозоната

Втората графика показва нивото на фискалната консолидация на Гърция в сравнение с другите страни от Еврозоната и разбива тиражираните от медиите мантри, че гърците не искат да пестят. Както се вижда, Гърция е най-голямото изключение, с най-голямото намаление на структурния фискален дефицит. Резултатите от това обаче бяха разочароващи и страната има най-високото свиване на икономиката в ЕС. Затова и правителството на СИРИЗА не е склонно да продължи същите мерки, а се опитва да се справи със ситуацията с друг подход.

След месеци неуспешни преговори обаче натискът от приближаването на крайната дата нарасна значително и Алексис Ципрас се принуди да приеме част от исканията поставени през миналата седмица от Тройката - за допълнителни 8 млрд. евро спестявания, които без съмнение ще го поставят под напрежение на домашната сцена като символ на отстъпване пред исканията на кредиторите, с които обеща да се пребори. Предложената сделка през уикенда изглеждаше като запълване на голямата част от дупката между исканията на двете страни и като намерен компромис. Но в сряда сутринта дойде разочароващата новина - МВФ оцени гръцкото предложение като недостатъчно, както влиятелния блог ZeroHedge предрече в понеделник. Ципрас не случайно се появи на срещата в Брюксел бесен и недоумяващ - след като прие частично поражение и се изправи пред критиките от хардлайнерите в собствената си партия, сега той трябва да прави допълнителни отстъпки.

Макар да бяха точно в размера на исканите бюджетни икономии, МВФ не одобри гръцкото предложение, защото гръцкото правителство иска да финансира въпросните 8 млрд. евро с нарастване на данъците върху по-заможната част от населението, както и осигуровките и дори отстъпи за покачването на ДДС. МВФ обаче твърдо държи голяма част от спестените средства да дойдат от намаляване на пенсиите, и то главно на по-бедните пенсионери. Според Ципрас, при нито едно от правителствата от Еврозоната, които получиха помощни програми, Тройката не е поставяла условия за състава на фискалната консолидация, а само за нейния размер и никога не е отказвала да приеме предложения, само зарадия състава на реформите, когато техният размер е бил достатъчен.

Така Фондът изправя Ципрас, който така или иначе в крайна сметка ще бъде в губеща позиция, пред двойно политическо самоубийство - и пред избирателите му, и пред съпартийците му, които и без това открито се обявяват срещу всякакво продължаване на мерките за икономии, дори това да означава фалит. Добавеното в отговора на МВФ нарастване на исканите съкращения до 11 млрд. евро даде тласък на твърденията, че Фонда не иска да се стигне до сделка, ако не е постигната пълна капитулация в исканията на СИРИЗА. Всичко това дори накара Washington Post да излезе в четвъртък с провокативното заглавие - „Европа унищожава гръцката икономика без абсолютно никаква причина". С тези искания, СИРИЗА неминуемо ще бъде разцепена, тъй като или ще поеме пътя на консенсуса с институциите, което значи отцепване на хардлайнерите, или ще избере фалита на Гърция, което е рискован ход въпреки невероятната популярност на Ципрас в момента (47% при евентуален нов вот в момента), заради активизирането на опозицията в последната седмица. Това е и целта, тъй като при евентуални успехи на СИРИЗА, ще се даде опасен пример за успех за набиращите сили Подемос в също така разкъсваната от младежка безработица Испания.

Въпросът обаче остава - кой е готов да рискува бъдещето на Еврозоната, а може би и ЕС, за няколко технически противоречия в позициите на двете страни? Това решение изглежда е по-скоро политическо отколкото технократско. Макар строга, председателката МВФ Кристин Лагард винаги е показвала трезва преценка и едва ли би поставила бъдещето на Европа на карта заради технически разминавания. Същото важи и за Оливие Бланшар, главния икономист на Фонда, който неведнъж е признавал открито някои от грешните преценки на Фонда и преди три години публикува изследване, с което сам признаваше сгрешените си предишни оценки за мултипликаторните ефекти от фискалната консолидация по време на криза. Дори ЕЦБ, която се стреми да остане възможно най-неутрална в гръцката криза, чрез осигуряването на ликвидност, се опита да закърпи положението на гръцките банки докато се постигне някакъв консенсус.

Не изглежда логично някоя от тези институции да иска провал на тези преговори, макар поведението им в момента да сочи това. Така че на ред идва въпросът кой и защо си позволява да рискува така бъдещето на европейския проект и дали все пак ще се намери решение или немислимият финансов колапс наистина ще се състои в следващия месец.

Атанас Пеканов

„Тема"