Гръцкият икономически министър е уверен, че ще се стигне до споразумение с кредиторите на страната

/КРОСС/Гръцкият министър на икономиката изрази оптимизъм, че през този месец страната ще намери решение на безизходицата с международни кредитори относно това как да бъде реализирана спасителната програма, която да позволи на Гърция да намали разходите по заемите и да се върне към пазарите на облигации в края на тази година.

Димитри Пападимитриу, обучен в САЩ икономист, който се присъедини към лявото правителство на премиера Алексис Ципрас през ноември, посочи, че сделка с кредиторите ще позволи на Европейската централна банка да включи Гърция в нейната програма за покупки на еврооблигации, известна като "количествени улеснения", и ще засили доверието в перспективите за възстановяване на гръцката икономика.

Моето очакване е, че на следващата среща на Еврогрупата на 20-и февруари ще бъде постигнато споразумението и страната ще бъде допусната до програмата за "количествени улеснения", което е много важно за намаляване на лихвените проценти както за гръцкото правителство, така и за търговските банки и компании, заяви Пападимитриу в интервю за "Уолстрийт Джърнъл".

Неговите прогнози, че Гърция ще се възползва от подкрепата на ЕЦБ и ще може да емитира дълг на външните пазари до края на 2017-а година, изглеждат доста оптимистични през седмица, когато финансовите пазари отчитат увеличаване на нервността относно безизходицата между Гърция и нейните кредитори относно мерките за икономии.

Властите в Атина продължават да спорят с кредиторите от еврозоната и с Международния валутен фонд относно дълбочината на фискалните разходи, които Гърция трябва да съкрати, за да изпълни бюджетните цели по отношение на най-новата си спасителна програма в размер до 86 млрд. евро, одобрена през лятото на 2015-а година. Тази спасителна програма показва същите проблеми, които Гърция имаше и при предишните две споразумения с Европа и МВФ след старта на дълговата криза през 2010-а година - многократните кръгове на строги икономии, тестващи политическата стабилност, без да има възстановяване на доверието в платежоспособността на страната.

Атина лобира сред кредиторите си за опрощаване на дълга и за само ограничено допълнително затягане на коланите. Водената от Германия еврозона пък иска Гърция да постига големи бюджетни излишъци в продължение на много години, за да се сведе до минимум необходимостта от облекчаване на нейния дълг. От своя страна МВФ посочва, че е необходимо както облекчаване на дълга, така и по-нататъшни болезнени реформи в областта на гръцките данъци и пенсии, за да може да сработи настоящата спасителна програма. Гърция не се нуждае от заеми от своите кредитори до юли, когато тя трябва да изплати големи по размер дългове, но много гръцки официални представители се опасяват, че ще бъде трудно да се постигне компромис след месец март, когато политическото внимание в Европа ще се пренасочи към серията важни избори в Холандия, Франция, Германия и вероятно в Италия.

Димитри Пападимитриу обаче отбеляза, че бързо постигане на споразумение ще бъде сигнал, че инвеститорите са в очакване, че това ще допринесе за силен растеж на гръцката икономика през тази година. Правителството и неговите кредитори прогнозират ръст на БВП с 2,7% през 2017-а година, който според Пападимитриу е "амбициозен", но е възможен, ако има споразумение.

Преди време ЕЦБ заяви, че гръцките облигации ще бъдат допустими за нейната програма за "количествени улеснения", ако настоящият преглед на спасителния план за Гърция завърши успешно и евентуално споразумение за преструктуриране на кредитите на еврозоната за Атина премахне опасенията за устойчивостта на високия дълг на страната.

Включването ни в програмата за "количествени улеснения" ще даде възможност на инвеститорите да видят, че има нормализация в страната, което не беше възможно през последните седем години, посочи Пападимитриу. В същото време той изключи възможността за предсрочни избори - опция, която според други гръцки официални представители е била обсъждана от Ципрас, но на която той не е бил склонен.

Гърция работи върху компромисно предложение, което може да включва разширяване на данъчната основа, както иска МВФ, и да определи конкретен размер на спестявания от раздаваните пенсии, които ще бъдат направени, но само ако бюджетът излезе от заложените рамки.

В замяна на фискалните отстъпки Пападимитриу заяви, че гръцкото правителство желае да има споразумение за преструктуриране на дълга. От своя страна правителство на Германия настоява първо Гърция да представи своите фискални мерки, преди Берлин и МВФ да обсъждат мерки за облекчаване на дълга. Димитри Пападимитриу обаче отбеляза, че всичките преговарящи страни трябва да предложат конкретни неща по едно и също време.

Преговорите са като да танцувате танго - нуждаете се от двама, като не е ясно, кой от тях ще направи първата крачка, каза той.