Гърция отказа сътрудничество с Тройката

/КРОСС/ Гърция няма намерение да си сътрудничи с мисията на Тройката (Европейският съюз, Европейската централна банка и Международният валутен фонд), заяви гръцкият финансов министър Янис Варуфакис.

Варуфакис се срещна с председателя на групата на финансовите министри от Eврозоната Йерун Дийселблум - разговор, който и двамата определиха като „конструктивен".

Гръцките медии, цитирани от Reuters, обаче уловиха сигнали за неудовлетвореност. Двамата обявиха, че не са намерили нищо, което да построи мост над пропастта помежду им.

Варуфакис обяви, че Гърция няма да търси удължаване на спасителния й план до крайния срок на 28 февруари с лидерите от Еврозоната.

„Нашата платформа ни даде възможност да спечелим доверието на гръцкия народ", каза гръцкия финансов министър пред журналисти след края на срещата си с Дийселблум.

Новото ляво гръцко правителство започна разговорите за дълга на страната с европейските си партньори за евентуално удължаване на спасителната програма и по-стриктно сътрудничество с международните инстектори, които надзирават страната.

Кабинетът на министър-пресдедателя Алексис Ципрас уволни управителите на Агенцията за приватизация, след като обяви, че слага край и на приватизацията в Гърция.

Целта на политически непопулярната мярка за приватизация, като едно от условията на кредиторите, беше да спомогне за намаляването на гръцкия дълг.

Срещата отбелязва началото на опитите на Атина да убеди кредиторите си да бъде облекчен стриктният спасителен план. Тя предхожда планираните визити на Ципрас и Варуфакис в Лондон, Париж и Рим следващата седмица.

Въпреки че нито Франция, нито Италия са показали каквито и да е знаци, че приемат исканията на новото гръцко правителство да бъдат отписани част от 320-милиардните й дългове, и двете страни вече настояха за нови условия от спасителния план за Гърция - различен от режим на строги ограничения, наложен от Германия.

Ципрас неколкократно обяви, че иска да запази еврото в Гърция, но настоя, че няма да се откаже от предизборните си обещания за отхвърляне на оковите на кредиторите си.

Правителството му, което победи на изборите миналата неделя, изпревари политическите си опоненти с вижданията си за мерки срещу спасителния план за Гърция, в които се включват връщането на работа на хилядите държавни служители, уволнени от предишното правителство, както и отмяна на приватизацията.

Но ковчежникът на Европа в лицето на Германия, има също своята роля за това. Германският финансов министър Волфганг Шойбле обяви, че Берлин е започнал преговорите с гръцкото правителство за дълга на Атина, но даде да се разбере, че Атина трябва да изпълни своята част от споразумението. „Имаме нужда от солидарност в Европа, но не може да бъдем изнудвани", каза Шойбле. 

След изминалата критична седмица, в която акциите паднаха с до 40 %, финансовите пазари се сринаха след кратко съживяване в четвъртък.

Основният индекс на Атина падна до нива, до каквито не се е сривал от 10 години насам.

Гръцкият финансов министър не даде никакви индикации за намеренията на Гърция, в случай че не постигне споразумение за крайния срок от спасителната й програма.

Десноцентристката Демократична партия, която загуби властта на изборите в неделя, обяви, че новото правителство „не разбира какво трябва да се направи". Без спасителната програма на ЕС и МВФ, гръцките банки ще загубят достъпа си до финансиране от ЕЦБ, припомниха те.

Йерун Дийселблум каза, че решението за крайния срок за спасителната програма ще бъде взето преди края на февруари, но отхвърли настояването на Гърция за специална конференция за дълга й, като каза, че такъв форум вече има във формата на Еврогрупата на финансовите министри от Еврозоната.

Атина очаква финалния транш от 7,2 млрд. евро от спасителния план. Тя трябва да намери решение как да върне 10 млрд. евро само за идното лято.