Гръцкият кръстопът на Европа

/КРОСС/Референдумът, обявен от гръцкия премиер Алексис Ципрас, решава съдбата не само на южните ни съседи и не само на кризисните икономики в еврозоната, а на целия европейски проект -дали той ще продължи по неолиберално-то трасе, или ще се върне към социалните си корени. „Гласуването с „не" не означава разрив с Европа, а завръщане в Европа на истинските й ценности. „Не" на референдума е натиск за приближаване към ефективен и жизнеспособен договор, който няма да подрива нашите опити за възстановяване на гръцката икономика и на гръцкото общество." Това заяви в обръщение към нацията Ципрас. Той подчерта, че Гърция е решена да води преговори с кредиторите до успешен край, включително и след референдума. Премиерът увери също, че влоговете на гръцките граждани в банките са гарантирани и в близките дни е важно да се прояви спокойствие и търпение. Ципрас наблегна още, обръщайки се към сънародниците си: „Шантажират ви, настоявайки да кажете „да", за да станете съучастници в продължаването на меморандума". Насроченият за 5 юли референдум поставя пред гласоподавателите следния технически въпрос: „Готови ли сте да приемете проекта за споразумение. предложен от Еврокомисията, Европейската централна банка и МВФ на заседанието на Еврогрупата на 25 юни и съставен от два документа?". В бюлетината ще са посочени също дългите и усукани наименования на документите. Ето гледните точки на две авторитетни личности като Пол Кругман и Георгиос Папандреу, отстояващи съответно позициите за „не" и за „да" в допитването.

***

Пол Кругман: Защо Гърция трябва да гласува с „не"

Икономистът нобелист съветва правителството в Атина да е готово за отказ от еврото в статия във в.„Ню Йорк таймс"

От доста време вече е очевидно, че създаването на еврото беше ужасна грешка. Европа никога не е имала предпоставки за успешна единна валута. Нейният фискален и банков съюз не е такъв, че когато балонът с недвижимите имоти се спука във Флорида, Вашингтон да поема автоматично грижата за третата възраст и предпазването й от рискове да загуби медицинското си обслужване или достъпа до банковите си депозити. Напускането на един монетарен съюз, разбира се, повече от всякога е трудно и плашещо решение. Досега икономиките с най-много проблеми на Стария континент винаги са правили крачка назад, когато са били на ръба. Отново и отново правителствата се подчиняваха на изискванията за сурови орязвания от страна на кредиторите, а Европейската централна банка успяваше да удържа паниката на пазарите. Но ситуацията в Гърция е стигнала дотам, откъдето, изглежда, няма връщане. Банките са временно затворени и правителството е наложило контрол върху капитала (ограничава движението на парични средства в чужбина). Изглежда много вероятно, че ръководството на страната скоро ще трябва да започне да плаща пенсии и заплати „на хартия", което на практика ще създаде паралелна валута. На този фон страната ще се яви на референдум за това, дали да приеме исканията на Тройката -институциите, които представляват интересите на кредиторите. А тези искания са да се засилят още повече строгите икономии. Гърция трябва да гласува с „не" и нейното правителство трябва да е готово при необходимост да се откаже от еврото. За да се разбере защо казвам това, трябва първо да си изясним, че повечето неща - не всички, но повечето, които сме чували за гръцкото прахосничество и безотговорност, са неверни. Да, гръцките управляващи харчеха повече от възможностите на страната в края на първото десетилетие след 2000 г. Но оттогава обществените разходи многократно са орязвани и са увеличени приходите от данъци. Заетите в държавния сектор са съкратени с 25%, а пенсиите (които наистина бяха прекалено щедри) са намалени драстично. Всички тези мерки като цяло бяха повече от достатъчни, за да се елиминира първоначалният дефицит и да бъде превърнат той в един солиден излишък. Защо това не се случи? Защото гръцката икономика се срина до голяма степен като пряко следствие от тези тежки мерки за икономии, които снижиха рязко приходите в хазната. Този колапс на свой ред имаше много общо с еврото, което напъха гръцката икономика в усмирителна риза. Обикновено успешните случаи при политиките на орязвания -онези, при които страните съумяват да ограничат бюджетния си дефицит, без да изпаднат в депресия - са свързани със значителни девалвации на валутата, които правят по-конкурентоспособен износът им. Така стана например в Канада през 90-те години, а неотдавна и в Исландия. Но Гърция, не разполагайки със собствена валута, нямаше такава възможност. Дали с това искам да кажа, че е подходящо да се прибегне до прословутия Grexit - отказа на Гърция от еврото? Не е задължително. Проблемът с Grexit винаги е свързан с риска от финансов хаос, с една банкова система, блокирана от панически тегления на средства, и с един частен сектор, затруднен както от банковите проблеми, така и от несигурността относно правния статут на дълговете. Ето затова цял ред гръцки правителства приеха исканията за строги икономии. Включително и управляващата лява „Сириза" бе готова да приеме орязванията, които вече бяха наложени. Единственото, за което тя помоли, е да бъде предотвратена новата порция орязвания. Но Тройката отхвърли тази възможност. Лесно е да се загубиш в детайлите. Ключовият момент обаче е в това, че кредиторите притискат Гърция до стената, принуждават я да приеме една оферта, която с нищо не се различава от политиките през последните пет години. Тази оферта изначално е предначертана така, че да бъде отхвърлена от гръцкия премиер Алексис Ципрас. Той не може да я приеме, защото това предполага разрушаване на политическата логика, отстоявана от него. Следователно целта на въпросното предложение е да го принуди да напусне поста си -нещо, което е възможно да се случи, ако гръцките избиратели се уплашат дотолкова от конфронтацията с Тройката, че гласуват с „да" на референдума. Но те не бива да го правят по три причини. Първо, ние вече знаем, че тези орязвания, все по-сурови и по-сурови, водят до задънена улица. След пет години такава политика Гърция е в по-лоша ситуация откогато и да било. Второ, на практика целият онзи хаос, с който плашат при Grexit, всъщност вече се е случил. Със затворени банки и с наложен контрол над капитала няма повече какви толкова щети да се нанесат. И накрая - придържането към ултиматума на Тройката ще доведе до окончателен отказ от каквато и да е претенция за независимост на Гърция. Нека не се оставяме да ни лъжат онези, които твърдят, че функционерите на Тройката са само технокра-ти, които обясняват на невежите гърци какво трябва да правят. Тези предполагаеми технократи всъщност са фантазьори, потъпкали всички принципи на макроикономиката и допускали грешки при всяка предприета от тях стъпка. Не е въпрос на анализ, а въпрос на власт. Властта на кредиторите да дръпнат шалте-ра на гръцката икономика. Това ще продължава дотогава, докато отказът от еврото се представя за немислим. Така че е време да се сложи край на илюзията, че това е недопустимо. В противен случай Гърция ще е подложена на безкрайни орязвания и на депресия, от която няма изход.

***

Стигпиц също е за „не"-то Джоузеф Стиглиц, бивш главен икономист на Световната банка и професор в Колумбийския университет в Ню Йорк, също подкрепя гласуването с „не" на гръцкия референдум в неделя. „Вотът с „да" би означавал една почти безкрайна депресия. А „не"-то отваря поне възможността Гърция със своята силна демократична традиция да поеме съдбата си в собствените си ръце", казва нобелистът по икономика за 2001-ва в статия, публикувана в британския в. „Гардиан". Според Стиглиц така „гърците могат да получат възможност да моделират едно бъдеще, което, макар и да не е заредено с толкова просперитет, колкото имаха в миналото, пак ще им носи повече надежда, отколкото задушаващото ги настояще".

***

Георгиос Папандреу: „Не"-то ще е катастрофа

Бившият гръцки премиер критикува и Ципрас, и Брюксел в интервю за италианския в.„Република"

„Очаквам с цялото си сърце, че Ципрас ще постигне договореност в последния час, което ще позволи отмяна на референдума или ще го подтикне да подеме кампания за „да" в гласуването. Не бива да разделяме Гърция по този начин. Ако спечели „не"-то, рискуваме катастрофа: лекаполека ще се изхлузим от еврото. И онези, които ще платят за това, ще са именно бедните и пенсионерите, които премиерът твърди, че защитава." Това казва в интервЬ за италианския в. „Република" бившият лидер на ПАСОК и бивш премиер Георгиос Папандреу, който вече оглавява новата си формация Движение на демократичните социалисти (ДДС). За Папандреу да говори за референдума е като да сипва сол в собствената си рана. През ноември 2011 г., когато той самият се опита да проведе допитване до народа по въпроса дали Гърция да остане в еврозоната, Тройката му показа червен картон и на практика го принуди да подаде оставка. Така че онова, което преживява в момента Гьрция, за него е нещо като „дежа вю".

„Република": Кой ще спечели референдума сега?

Папандреу: Ако надделеят емоциите и романтичната представа за противопоставянето на Давид срещу Голиат, ще спечели „не"-то. Ако пък се окажат по-силни логиката и интересите на страната, ще победи „да"-то. Резултатът е много несигурен. Няма рай или ад. И двете възможности водят надолу. Естествено, аз се надявам да спечели „да"-то, за да може да се сформира незабавно след това едно правителство на националното единство, което да обедини всички сили - от „Сириза" до Нова демокрация. И споразумението (с Тройката - б.р.) да бъде одобрено в парламента. По-късно - наесен, когато вече имаме нов кредит и функциониращи банки, а страната отново е стъпила на верния път, ще може да се свикат и избори.

„Р": А ако спечели „не"-то?

П.: Ще се приближим към една много опасна промяна. С една задушена икономика, без пари в банките, с граждани, които спират да плащат данъци... Икономиката ще е в свободно падане. Правителството ще е принудено да въведе паралелна валута или да върне драхмата. Катастрофа! Никой няма да ни изгони от Еропа. Ние самите ще сме тези, които ще се отдалечим от нея, без да си дадем сметка, стъпка по стъпка. И най-слабите ще трябва да платят най-високата цена.

„Р": Как се стигна до тази ситуация?

П.: Преговорите се водеха зле и от двете страни. Ципрас пропиля огромния политически капитал, който имаше в началото. Изгуби месеци, за да смени името на Тройката и за да се реши дали да се преговаря в Атина или 8 Брюксел. Показваше едно свое лице 8 Европа и друго - 8 Гърция, сменяйки позициите си 8 много от случаите. Теорията на игрите, чиято цел беше 6 последния момент Гърция да се окаже готова да е бомбата, която ще взриви еврото, не успя. „Сириза" трябваше да се опре на по-широка амплитуда от възгледи и да покаже още отначало, че наистина желае да предприеме реформите, от които се нуждае страната: борба с корупцията, с укриването на данъци и с клиентелизма, подобряване на социалната справедливост към гражданите и на бюджета. Вместо да направи всичко това, предпочете да се концентрира върху кръстоносния поход срещу меморандума.

„Р": А Европа къде сбърка?

П.: Грехът й е в липсата на солидарност и на амбиция. Ако беше поставила на масата на преговорите още в началото редукцията на дълга, нещата веднага щяха да потръгнат по-добре. Гърция осъществи най-големите орязвания в историята, извършвани в една развита страна. И да се пренебрегне всичко това, настоявайки безапелационно за още орязвания и за фискални цели, беше грешка. Беше необходима по-голяма гъвкавост. Ако ЕЦБ (Европейската централна банка) беше казала през 2010-а, че ще направи всичко необходимо, за да спаси Атина -както го каза Драги по-късно по отношение на еврото, още преди много време щяхме да сме извън опасност.

„Р": „Сириза" твърди, че ЕС, ЕЦБ и МВФ по същия начин, както това се случи и на вас през 2011-а, натягат кордата, защото искат правителството на Ципрас да падне. Вие какво мислите?

П.: Това са две различни ситуации. Аз преговарях за споразумение и го постигнахме. Когато обявих референдум, за да дам думата на гърците, дори Меркел лично ме поздрави. Но после франция на Саркози ми дръпна килимчето под краката. Беше битка против референдума, не против мен лично. Днес нещата са много различни. Ципрас загуби голяма част от гласуваното му доверие. Не можеш да атакуваш фронтално Драги и да го молиш после за още пари. Не можеш да твърдиш, че ЕЦБ те шанта-жира, след като знаеш перфектно, че от 30 юни нататък тя вече няма да ти отпуска извънредни кредити. Не можеш да свикваш референдум, когато си на крачка от едно достойно споразумение. Сега вече злото е сторено. Какъвто и да е резултатът от референдума, ще коства много усилия да се възстановят отношенията на доверие с Брюксел.

***

Коя от партиите в кой лагер е

Като партии на „да"-то 6 гръцкия референдум се определят преди всичко статуквените Нова демокрация и ПАСОК, както и либералната „То Пота-ми" („Реката"). В същия лагер е и новата партия на Георгиос Папандреу -Движение на демократичните социалисти. Там са и организациите на работодателите най-вече в туристическия бранш, както и на селскостопанските производители. Създаден бе и общонационален „Комитет за ДА", финансиран от заинтересувания бизнес. С наближаването на гласуването офанзивата по тази линия се засилва с всеки следващ ден. Естествено, 6 лагера на „не"-то саучастващите в правителството „Сириза" и „Независимите гърци". На същите позиции е и извънпарламентарната крайна левица в лицето на формацията „Антарсия". Има и такива, които искат да са въздържали се. В тази роля ще се изяви Комунистическата партия на Гърция, която имаше идея за свой собствен референдум, но тя не мина в парламента. Ето защо комунистите изобщо не искат да участват в сегашното допитване. Мълчат си и крайнодесните от „Златна зора". В парламента те подкрепиха референдума на „Сириза" и „Независимите гърци", но не подеха никаква кампания 8 обществото.

Източник: сп. "Тема"