Деветият шеф на ООН няма да е нито жена, нито от Източна Европа

/КРОСС/ Деветият шеф на ООН няма да е нито жена, нито представител на Източна Европа - две искания, формулирани от гражданското общество и от някои страни членки. Така швейцарският вестник "Льо Тан обобщава" изводите на повечето световни издания след вчерашното гласуване в Съвета за сигурност на ООН на кандидатурите за генерален секретар на световната организация.

67-годишният португалец Антониу Гутериш ще бъде четвъртият европеец, който ще заеме поста. Номинацията на Гутериш изглежда като приемлив компромис в един напрегнат международен контекст. Сериозното влошаване на отношенията между Русия и САЩ, както и между Русия и Запада усложни процеса по избиране на приемник на Бан Ки-мун. И ако Москва не наложи своето вето на португалеца, представител на една европейска демокрация, то е защото тя е получила гаранции, че ще получи различни значими постове в организацията, отбелязва изданието, като се позовава на дипломатически източници.

Пред предизвикателствата на войната в Сирия и Йемен, на най-голямата международна криза, която засяга Европа от Втората световна война, Гутериш ще оглави една организация, която има нуждата да си върне тежестта и доверието по-специално по въпросите, свързани с един от стълбовете, около които тя беше създадена, а именно мира и сигурността. В рамките на сирийския конфликт и на други хуманитарни кризисни ситуации ООН предостави съществена помощ на бедстващото население, но тя беше маргинализирана от великите сили, когато ставаше дума да се разглеждат въпроси, свързани с международната сигурност.

По време на процеса по избиране на нов генерален мнозина смятаха, че е необходимо да бъде избрана личност, която има силен морален авторитет, което беше завоалирана критика към Бан Ки-мун и неговата предпазливост. В тази насока Антониу Гутериш доказа в качеството си на върховен комисар за бежанците, че може да демонстрира авторитет, за да се изправи срещу миграционните кризи в Афганистан, Сирия и Ирак

Италианският вестник "Фолио" пише, че постигнатият консенсус е плод на желанието на Русия да се стигне до решение именно по време на нейното ротационно председателство на Съвета за сигурност, за да се даде сигнал за единство в период на дълбоки разделения. Изданието припомня, че първоначално предпочитанията на Москва бяха насочени към Мирослав Лайчак, министърът на външните работи на Словакия, чийто премиер Робърт Фицо осъди открито санкциите, наложени от Запада на Русия. Много от европейските страни възложиха голямо доверие на кандидатурата на Кристалина Георгиева, но относно нея Москва изрази резерви, предвид ролята й в една от институциите, насърчили икономическите санкции срещу Кремъл, допълва изданието.

"Дейли телеграф" припомня, че досега ООН не успя да събере енергичната подкрепа за каквито и да е значителни решения на проблема с миграционната криза. Гутериш вече каза, че иска да превърне превенциите на кризите в приоритет на 71-годишната организация, която беше възпрепятствана от едно десетилетие на летаргични реакции на кризите по времето на Бан Ки-мун. За Ирина Бокова изданието отбеляза, че руснаците са искали тя да заеме поста, но тъй като тя е била възприемана като близка до Москва, за САЩ и Великобритания е било трудно да приемат нейната кандидатура.

„Днес, след нашето шесто гласуване, ние имаме ясен фаворит и неговото име е Антонио Гутериш", заяви пред репортети председателят на Съвета за сигурност на ООН Виталий Чуркин, докато останалите му 14 колеги стояха зад него.
„Решихме да проведем официален вот утре сутрин в 10 часа (местно време - б.р.), и се надявам то да бъде направено с акламация", подчерта руският дипломат.

Сред десетимата кандидати, състезаващи се за поста генерален секретар на ООН, бе европейският комисар Кристалина Георгиева от България, която остана на осмо място в класирането, след като получи положителен вот от пет държави от Съвета за сигурност след шестото, тайно гласуване за наследник на Бан Ки-мун. Две от държавите, които са подкрепили българката, са постоянни членове на Съвета за сигурност.

Но Георгиева получи осем негативни гласа, включително два от държави, имащи право на вето. Двама от дипломатите в Съвета за сигурност са гласували с „нямам мнение", като единият от тях също е бил представител на държава с право на вето.
Другият кандидат на България, Ирина Бокова, която беше избутана встрани от правителството в София в полза на Георгиева, но се класира на четвърто място, изпреварвайки вицепредседателят на ЕК. Съгласно резултатите след ключовия вот Бокова е получила подкрепата на седем държави от Съвета за сигурност. Същият брой членове са гласували срещу нея, като сред тях има две държави, които имат право на вето.

Ето и резултатите от днешното гласуване, като данните са съответно за вот „подкрепям", „не подкрепям", „нямам мнение".

1. Антонио Гутеруш (13-0-2);

2. Вук Йеремич (7-6-2);

3. Мирослав Лайчак (7-6-2);

4. Ирина Бокова (7-7-1);

5. Хелън Кларк (6-8-1);

6. Сузана Малкора (5-7-3);

7. Дануло Турк (5-8-2);

8. Кристалина Георгиева (5-8-2);

9. Сърждан Керим (5-9-1);

10. Наталия Герман (3-11-1).

В четвъртък бившият португалски министър-председател и директор на ВКБООН Антонио Гутериш ще бъде официално номиниран за генерален секретар на ООН, пише германският национален ежедневник "Die Zeit". Това ще се случи след гласуване в Съвета за сигурност, където дипломатите на 15-те държави-членки официално ще потвърдят избора си.
Назначаването на 67-годишния португалец на ръководния пост на международната организация трябва след това да бъде потвърдено с гласуване в Общото събрание на ООН.

Кой е Антониу Гутериш?

Бившият португалски премиер Антониу Гутериш е известен като човек на действието. Той е католик, умерен социалист и проевропейски настроен политик, който е бил и върховен комисар на ООН за бежанците. Двата му мандата като премиер на Португалия се характеризират с период на бързо икономическо развите и почти никаква безработица. Това позволява на Гутериш да създаде минимален гарантиран доход - една от ключовите мерки на правителството му. Двата му мандата начело на Върховния комисариат за бежанците на ООН /2005-2015 г./ пък са белязани от реформа във вътрешната организация на ведомството, която позволи да се намали една трета от персонала, базиран в Женева с цел увеличаване на капацитета за спешна намеса на международно ниво.