Страдание на свети свещеномъченик Харалампий

Страдание на свети свещеномъченик Харалампий

През царуването на нечестивия римски цар Север, Църквата на нашия Господ Иисус Христос се разширявала, а поклонението на бесовете започнало да запада и самото идолопоклонство да замира.

По онова време в град Магнезия живеел светият епископ Харалампий. Той напътствал хората по пътя на спасението и ги поучавал на Божието слово; казвал така:

- Моят Цар Иисус Христос чрез Дух Свети е изпратил апостоли и пророци, та хората, вразумени от тяхната свята проповед, да тръгнат неотклонно по пътя на Истината. А пък вашият цар Север чрез страшни мъки принуждава хората да принасят жертви на бездушни идоли и така предава душите им на вечна смърт. Иисус Христос, моят Цар, чрез пророците и апостолите ни е предал думите на небесния живот и с тази проповед се прогонва врагът, змеят бива потъпкан, неверието се превръща във вяра, а бесовското учение загива и цялата вражеска сила пада със своето страшно падение. Затова е по-добре да вярваме на думите, които насочват към пътя за вечен живот, отколкото да се придържаме към делото, което причинява вечна гибел.

Заради такива подобни думи светият епископ бил заловен от неверниците и предаден за изтезания и съд на игемона Лукиан и военачалника Лукий.

Свещеномъченикът Харалампий и пред тях повторил същото, а игемонът му казал:

- От излишъка на сърцето си говориш безразсъдни думи, без да различаваш добро от зло. Обаче, почтени старче, не си мисли, че няма да бъдеш измъчван заради тези думи. Затова, вслушай се в съвета ни, дръж се както подобава на старец, размисли добре и пристъпи с жертва към боговете, за да не ти причиним такива мъки, каквито не можеш и да си представиш.

Свети Харалампий отвърнал:

- Аз вече остарях и привършвам този временен живот - за нищо на света няма да заменя небесните блага, които ми предстоят.

Тогава съдиите се разярили и започнали да подготвят всичко необходимо за страшни мъчения.

След това съдиите заповядали да свалят от свети Харалампий свещеническите му одежди, разголили го и започнали да измъчват този ангелоподобен мъж. Повесили свещеномъченика и двама от слугите застъргали тялото му с железни нокти; продължили дотогава, докато свлекли цялата му кожа, от главата до нозете.

Свети Харалампий сред изтезанията така говорел на онези, които го мъчели:

- Благодаря ви, братя, че изстъргахте моето тяло от кал и обновихте духа ми, устремен да премине в новия, вечен живот.

Като чули думите на светеца, двамата воини, които го измъчвали, обзети от ужас, казали на съдиите:

- Безчестието, което вие нанасяте на този човек, се превръща в чест за него, а мъките му - в отрада. Не е ли това Самият Христос? Приемайки образ на старец, дали Той не е дошъл в Азия, за да обърне към Себе Си всичките й жители? Тялото му, докато го стържем с железните нокти, става по-твърдо от желязото, ноктите се забиват в него, а самото то остава невредимо.

Хегемонът, като чул това от войниците, заскърцал със зъби и извикал:

- О, негодни и мързеливи роби! Не само че не правите това, което ви е заповядано, но и защитавате осъдения на мъчения!

Воините, които измъчвали свети Харалампий, накрая съвсем изнемощели и започнали открито да изповядват и да прославят Христовата сила, която така укрепявала страдалеца. Заради това и двамата веднага били посечени за името на Господа. Имената им били Порфирий и Ваптос.

Тогава също повярвали в Христа и три жени, които наблюдавали страданията на мъченика. Те започнали да прославят пресветото и всесилно Негово име, заради което били подложени на мъки.

След това пълководецът Лукий станал от мястото си, взел оръдието на палачите и самият той започнал да измъчва свети Харалампий, стържейки жестоко цялото му тяло. В същия миг ръцете му, от лактите надолу, като отсечени с меч се отделили от неговото тяло, прилепнали към тялото на мъченика и увиснали на него.

Лукий паднал, без ръце, на земята и започнал да вика:

- Този човек е магьосник! Игемоне, помогни ми! Игемонът дошъл и като видял върху тялото на мъченика да висят ръцете на неговия пълководец, плюл в лицето на свети Харалампий; мигом очите на хегемона се обърнали и лицето му започнало да гледа назад.

Тогава магнезийците, обзети от страшен ужас, започнали да молят светия мъченик:

- Възпри гнева си и отвърни Божията мъст! Нали ти е заповядано да не въздаваш със зло на злото!

Свети Харалампий им отвърнал:

- Жив Господ Бог! В сърцето ми няма злоба, нито лъжа на езика ми! Сами виждате как Христос Бог наказва беззаконните началници - Той ще ни даде и вечен живот, а нечестивите ще погуби.

Тогава всички възкликнали към Господа:

- Господи, не ни погубвай, защото Ти съгрешихме! Ето че Ти, Боже, сега наказваш нашите князе, за да ни привлечеш към светлината и да ни направиш достойни за вечния живот.

И там огромно множество народ повярвало в Христа.

После мнозина започнали да идват при светеца, изповядвали греховете си и се кръщавали, а болните с различни недъзи се изцелявали.

Лукиан заминал при император Север, който тогава бил в Писидийска Антиохия, и му разказал всичко, което се случило в Магнезия:

Като чул това, Север веднага изпратил триста безчовечни и жестоки войници да заловят свети Харалампий. Заповядал им първо да подложат светеца на мъки, а после да го докарат от Магнезия в Атиохия.

Войниците се върнали при царя, водейки със себе си Христовия мъченик; те били забили в тялото му един остър железен гвоздей, а освен това били преплели дългата му брада като въже, омотали я около врата му и така влачели светеца през целия път към царя.

Царят, като го видял, веднага забол в гърдите му три остри кола, а после наредил да донесат дърва, да ги запалят и да горят мъченика на слаб огън, за да не умре веднага, а по-дълго да страда от мъките.

По-късно, когато огънят загаснал, а слугите, които измъчвали светеца, изнемощели, докато самият мъченик си оставал невредим и напълно здрав, царят произнесъл:

- Престанете да измъчвате този човек.

Когато светият мъченик бил доведен по-близо до царя, Север му казал:

- Харалампий, днес сутринта, докато разговарях със скитския цар, аз се бях разгневил и те похулих; но сега, след като ти издържа тези мъки, ще останеш при нас на почит.

Скоро цар Север отново бил заблуден, изоставил Бога, Чиято крепка мишца току-що бил изпитал, и отново се обърнал към идолите.

На другия ден царят заповядал да доведат светеца в съдилището.

Епархът Крисп му казал:

- Царю, ако не заповядаш да убият с меч този влъхва, скоро всички ще бъдат прелъстени от неговите чудеса, и като изоставят боговете ни и нас, ще тръгнат след него.

Тогава царят осъдил светеца на посичане с меч. Като чул това, мъченикът радостно запял Давидовия псалом: „Милост и съд ще възпявам; Тебе, Господи, ще пея. Ще размислям за път непорочен: кога ще дойдеш при мене?", и така до края на Псалома.

Като отишъл радостен на мястото, където трябвало да завърши земния си подвиг, свети Харалампий казал:

- Благодаря Ти, Господи Боже, че си тъй милостив и щедър към мене; Ти, Иисусе, Който поразяваш враговете, пленил си ада и изцеляваш смъртните недъзи, помени ме, Господи Боже мой, в Твоето царство.

Докато той се молел така, небесата се разтворили и Самият Господ Иисус Христос заедно с множество свети ангели слязъл при мъченика; поставен бил прекрасен престол от смарагд и Царят на славата, седящ на него, казал на свети Харалампий:

- Ела, Харалампий, ти пострада толкова много заради Мене, моли от Мен каквото искаш и Аз ще ти го дам.

Светият мъченик отвърнал:

- За мене, Господи, и това е най-великата милост, че Ти ме удостои да видя страшната Твоя слава; но, Господи, ако Ти е угодно, въздай слава на Твоето име - нека на онова място, където ще почиват моите мощи, и където ще се почита паметта ми, нека там да няма нито глад, нито мор, нито смъртоносни ветрове, които погубват плодовете, а на това място да се възцарят мирът, благоденствието и изобилието на пшеница и вино; и спаси, Господи, душите на онези хора; нали Самият Ти знаеш, че хората са плът и кръв, затова прости им греховете и им дай изобилие от земни плодове, та те като се насищат и наслаждават, сред трудовете си, да прославят Тебе, Своя Бог - Подателя на всяко благо; а росата, която пада от небето, да им бъде за изцеление. Господи, Боже мой, излей над всички Твоята благодат!

След като светецът произнесъл тази молитва, Господ изрекъл:

- Да бъде според прошението ти, мъжествени Мой воине! След това Господ възлязъл на небесата, обкръжен от Своите ангели, а душата на свети Харалампий Го последвала.

Тогава войниците отишли и разказали на царя за славата, с която се удостоил мъченикът - как Господ му се явил, как той починал без всякакво посичане с меч и как те видели душата му да възлиза на небесата. Север останал много учуден от това и много се изплашил. Блажената Галина, дъщерята на царя, изпросила от него тялото на мъченика, взела го, обвила го с чисто платно, помазала го с аромати и скъпоценно миро и прославяйки Господа, го положила в златен ковчег. Царят се убоял да съди и наказва дъщеря си; виждайки, че Господ пребивава с нея, я оставил да живее в християнско благочестие, според волята си.

Този непобедим и непреодолим велик Христов мъченик Харалампий, който сега ходатайства за целия свят, пострадал през месец февруари, на десетия ден; Застанал отдясно на Божия престол, той непрестанно моли за нас нашия Господ Иисус Христос, на Когото е славата и царството, сега и винаги, и във вечни времена, амин.