„Хепасист": Протеазните инхибитори са бъдещето в лечението на хепатит С

/КРОСС/ България е на 21-во място в ЕС по качество на грижи и лечение на вирусните хепатити, сочи проучване от 2012 г. на Европейската асоциация на пациентите с чернодробни заболявания (ELPA) сред 27 страни от ЕС, Швейцария, Норвегия и Хърватска.
Обобщените проблеми за България са липсата на цялостен подход за масово информиране на обществеността, на масов безплатен и анонимен скрининг сред рискови групи и на отделени средства за това, липсата на регистър на пациентите, страдащи от рак на черния дроб и от хепатит, на отделени от държавата средства за национална стратегия за борба с хепатита и непокривани от НЗОК ASAT/ALAT (диагностични изследвания за хепатит), отбеляза председателят на Националното сдружение за борба с хепатита „Хепасист" д-р Станимир Хасърджиев по време на семинар на тема „Хепатит С - тихият убиец".
Повишаване на информираността за здравните и икономически ефекти на хепатит В и С, превръщане на превенцията им в ключов елемент от общественото здравеопазване, осигуряване на пълен достъп до лечение, създаване на програми в общностите за подкрепа на хората с вирусен хепатит и разработка на дългосрочни програми за осигуряване на повече доброволно съветване и изследване са част от препоръките на Световната здравна организация за глобални мерки срещу хепатита.
Приоритетните оси на Националния план за профилактика, скрининг, ранна диагностика и лечение на вирусните хепатити, разработван от експерти от МЗ, НЗОК, НЦЗПБ, специалисти-гастроентеролози и представители на пациентски организации, са:
- повишаване на информираността на населението, изграждане на структури и партньорства, мобилизиране на налични ресурси и разработване на комуникационни стратегии;
- стратегия и действия, базирани на доказателствената медицина (ЕВМ), и икономическа ефективност;
- превенция на разпространението;
- скрининг, диагностика, лечение и грижи, допълни д-р Хасърджиев.
Пет „А" включва европейската дефиниция за достъпност на здравните услуги: Available (наличност), Adequate (адекватно и постоянно прилагане на наличните здравни услуги), Accessible (възможност за ефективно използване на здравните услуги), Appropriate (подходящи здравни услуги в отговор на специфичните нужди на различни групи от населението, съобразени с техния материален и културен статус) и Affordable (ценова достъпност).
Болните от хепатит С по света са около 170 милиона. Процентът на заболяемост в Европа е около 2,5 - около 7 и 9 милиона души. Всяка година в света възникват между 3 и 4 милиона нови случаи на хепатит С, което я прави втората по важност, след хепатит В, инфекция в хепатологията. Ликвидирането на тази втора по важност инфекция и отпадането на основната индикация за чернодробна трансплантация в света е въпрос на време, заяви доц. д-р Йордан Генов, завеждащ Трето отделение по хепатология в Клиниката по гастроентерология, УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ".
Заразени с хепатит С са около 1-1,5% от хората, които кръводаряват.
Най-засегнати от болестта са интравенозните наркомани и хората, получили трансфузия на биологичен продукт преди 1991 г., когато бяха въведени тестове за изследване на хепатит С.
Пациентите с хепатит С на Стария континент се налага да влизат в болница три пъти по-често от пациентите с всички останали заболявания. Три пъти по-висока е и смъртността при тези пациенти - между 3 и 11 на 100 хиляди.
Към цената на лечението се прибавя и цената за лечение на усложненията при пациентите. Ако пациентите бъдат лкувани със стандартното доскоро лечение с интерферон и таблетки рибавирин, в зависимост от генотипа на вируса, се движи между 7500 и 22 000 евро. Лечението с най-новите, перорални медикаменти, цената на тримесечно лечение с един от тях е 84 хил. долара, а на втория - около 66 хил. долара, посочи доц. Генов.
Причиненият от хепатит С леталитет годишно засяга около половин милион души по света. Между 280 и 300 хиляди от тях умират поради усложнения на чернодробната цироза, а около 200 хиляди - вследствие развитието на хепатоцелуларен карцином.
В следващите 15-20 години в Европа ще се увеличават тежките усложнения на цирозата и ще продължи да се увеличава честотата на хепатоцелуларния карцином (първичен чернодробен рак) - последиците от масовото заразяване на хора през `80-те години на ХХ век в Европа.
Досегашното лечение - с интерферон и рибавирин - и сегашното, представляващо тройна комбинация от интерферон, рибавирин и някои от първата генерация протеазни инхибитори, могат да снижат заболяемостта от хепатит С с 18-20% и да намалят смъртността с поне 10% в следващите 10 години, отбеляза доц. Генов.
Всеки от шестте генотипа на хепатит С има клинично значение, т.е. може да предизвика различна болест, затова още в зората на диагностиката на С-вирусната инфекция, в България е въведено задължително изследване на генотипа на вируса на хепатит С, проф. д-р Красимир Антонов, началник на отделение „Диагностика, лечение и проследяване на болни с вирусни хепатити, порфирии и чернодробна патология при трансплантация" в УМБАЛ „Св. Иван Рилски". Изменчивостта на вируса обяснява продължаващата липса на ваксина за предпазване от инфекция с хепатит С. Много от лекарствата, които предстои да се появят на пазара, ще използват зависимостта на вируса от метаболизма на чернодробната клетка. Това обяснява невъзможността за изчистване на вируса при хепатит В и постижимото пълно изчистване на човешкото тяло от инфекцията при хепатит С, посочи проф. Антонов.
Индикациите за за започване на първи курс на лечение на хроничен хепатит С (HCV) са:
Биохимична активност: повишен ALAT 1,2 над горната референтна граница при поне едно изследване при ежемесечно проследяване в рамките на шест месеца или фиброза в степен поне F2 при нормална биохимична активност;
Вирусна репликация: Anti HCV антитела; HCV РНК ниво; Генотипизиране на HCV;
Хистологична активност: белези на чернодробно възпаление и фиброза.
Гръбнакът на лечението на HCV до този момент са пегилираните интерферони и медикаментът Ribavirin, който допринася за трайния резултат от терапията.
Въведени през 2011 г. в САЩ като Standard of Care, NS3/4A-протеазните инхибитори Boceprevir и Telaprevir се появиха на сайта на НЗОК в края на февруари т.г.
Бъдещето в лечението на хепатит С е съчетанието от протеазни инхибитори, пегилиран интерферон и Ribavirin, отбеляза проф. Антонов.
Тройната терапия постига ТВО до 70% при релапсери, при частично отговорили, при неотговорили и при пациенти без цироза. Рано започналото лечение води до по-висок успех. Успешното лечение би могло да предотврати по-нататъшното увреждане на черния дроб. В ерата на ДАА, пегилираният интерферон и Ribavirin все още са част от лечението на HCV. Това важи само за първото поколение протеазни инхибитори, подчерта проф. Антонов.

„Хепасист" е неправителствена пациентска организация, създадена, за да подпомага засегнатите от хепатит хора и да защитава интересите на обществото в борбата с хепатита.
Основните цели на „Хепасист" са:
Защита на интересите на пациентите и правото им да бъдат лекувани;
Осигуряване на съдействие за правилно, точно и навременно лечение на хепатит и подпомагане на достъпа на членовете на Сдружението до специалисти и специализирани лечебни заведения;
Представляване на членовете пред институциите и отстояване правата на частта от обществото, засегната от болестта хепатит;
Организиране на публични дискусии, пресконференции образователни програми и др. на членовете на Сдружението с всички заинтересовани лица или институции;
Събиране и предоставяне на информация относно хепатит и хепатитно болните;
Организиране на благотворителни акции за набиране на средства за нуждаещите се членове;
Провеждане на акции за приобщаване в обществото на хора боледували или боледуващи от хепатит, техните семейства и всички заинтересовани лица.