Петер Омтциг: Трябва да се затворят границите за търговия с оръжие и петрол в Сирия

/КРОСС/ Срамно е, че има такъв голям брой страни от ЕС, чиито граждани са станали бойци в ИД, казва пред "Новинар" холандският политик Петер Омтциг, член на Християн-демократичната партия на страната, който участва в дискусията за приемането на доклад за „пътна карта" за борбата с тероризма, както и за превенция на включването на чуждестранни бойци в редиците на ИД.

- Г-н Омтциг, да започнем с това: как се набират чуждестранните бойци в Сирия и Ирак, които се присъединяват към "Ислямска държава" (ИД)?

- По различни начини. Но да тръгнем от друго. Да тръгнем от това колко е срамно поначало да има такъв голям брой страни от ЕС, чиито граждани са станали чуждестранни бойци там. Страни като Дания и Белгия. Бройката на бойците в съотношение с популацията на страните, от които идват, е прекалено голяма. Да не забравяме и Русия, която страда от ислямски екстремисти от доста по-дълго време. Самото набиране става например чрез интернет по определени начини. Или в някои джамии, където ги облъчват очи в очи. Не всички джамии, разбира се, някои определени. Има радикални проповедници. Затова едно от предписанията ни е да има ограничение на „езика на омразата", който стимулира агресия. Това трябва да се следи от властите.

- В този смисъл има ли разлика между джамиите в големите централни градове и тези в по-малките и отдалечени населени места? Къде „мишените" са по-лесни за тези проповедници из Европа?

- В Холандия виждаме, че повечето набрани за сражения в Сирия и Ирак бойци идват от средни по големина градове - с население от около 100 000 души. Така че не идват нито от големите градове, нито от малките населени места. Средните са най-лесни.

- Как се следят комуникационните им канали и следят ли се всъщност? Става дума за Facebook, Twitter и други подобни.

- Комуникационните им канали са под наблюдението на тайните служби и американските Сикрет сървис и затова ние няма как да знаем по какъв начин точно става това, но то си е тяхна работа. Има нещо друго, около което трябва да се обединим. Именно това, да признаем всички, че ИД извършва геноцид. Така че срещу тях трябва да се използва конвенцията срещу геноцида на ООН от 1948 г. Докладът, който се прие от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, съдържа именно това, че трябва да се „атакуват" с всичките заложени средства на тази конвенция. Това беше голяма крачка напред.

- Какво кара хора от различна култура да се присъединяват към такива екстремистки групи?

- Виждаме хора от различни прослойки да се присъединяват. Хора, които се чувстват „у дома си" в културната среда на терористите, както и такива, които идват от коренно различни обкръжаващи среди и култури. Не всички са от бедни семейства и не са такива, които да наречем „без шанс в живота".

- Значи няма определен профил?

- Не точно. Но това, което виждаме у тези хора, е една много бърза радикализация. Това е белег. Ето за такива неща околните и най-вече властите трябва да са нащрек. Когато един индивид рязко се смени, промени облеклото си например, вида си, започне да се държи особено и да използва определени агресивни екстремистки изрази във всекидневната си реч.

- Мислите ли, че може да има висши военни в структурите на терористите, които да са чужденци, например европейци?

- В Холандия например знаем за двама военни. Единият е обикновен войник, другият е висш офицер. Двамата са избягали и са се присъединили към ИД. Особено притеснителна е информацията за офицера, защото той е човек с по-специални знания и умения. Затова трябва да сме особено внимателни и да правим психологическо „сканиране" на служители като военни и полицаи, защото имат специални умения, които не искаш да видиш у онези от ИД.

- На тези двамата впоследствие направен ли им е психологически профил, за да се разбере какво е довело до решението им да се присъединят към ИД?

- Да, но е било направено от тайните служби и ние нямаме данни за резултатите.

- Чувствате ли, че има нарушаване на човешки права от началото на бежанската криза досега?

- Проблемът е, че цялата ни „бежанска система" се разпада тотално. Притесняваме се, че не можем да направим бърза селекция на бежанците, а вече знаем, че между тях има някои екстремисти. Но пък мнозинството от бежанците бяга именно от екстремисти. Така че за тях става още по-сложно, защото, освен че бягат от екстремисти и война, те са приети трудно в новите държави заради страха на хората, а отгоре на всичко подозират, че отново са сред екстремисти, които се движат с тях. Затова е важно системата по настаняването и даването на убежища да работи по-добре. Тоест да се задвижи механизъм за даване на временен подслон и гражданство. Да знаят, че са в безопасност, но да знаят, че ако войната в Сирия приключи в следващите години, те ще трябва да се върнат обратно. Това обаче ще е трудно, защото след гражданска война е очевидно, че не могат да се върнат веднага, а ще трябва да минат още години, докато се възстанови държавата им. Най-малкото защото след такава война има голямо недоверие между отделните части на обществото. В гражданската война няма просто две воюващи страни, а обикновено са няколко.

- Смятате ли, че борбата с тероризма може да се подобри?

- Да, смятам. Трябва да започнем да обменяме повече информация между полицейските сили на държавите по отношение на екстремистите. Нещо, което не правим достатъчно в момента.

- Не мислите ли, че така има риск от „престараване"?

- Няма да наблюдаваме всички. Само оперативно интересните. Факт е и че в момента повечето терористи така или иначе са в списъка на най-издирваните на американските Сикрет сървис и други служби. Става дума за най-опасните хора. И службите трябва да си обменят повече информация за тях. Не за милионите хора. Ясно е, че милиони хора няма как да контролираш.

- Какво трябва силните демокрации от западния свят да изпратят като послание до следните групи: на жертвите от раздираните от войни страни; на хората от страните, които приемат бежанци; и накрая, но не на последно място - на самите терористи?

- Ами посланието е, че сме готови да посрещаме бежанци, но само временно. Също така трябва да подкрепяме усилията на съседните на Сирия страни като Йордания, Ливан, Турция да приемат голям брой бежанци, защото изглежда странно, погледнато отстрани, че някои хора са готови да пропътуват през 10 държави, за да дойдат накрая в Холандия. Също така трябва да се постараем да спрем войната. Да спрем да изпращаме оръжия там. И да затворим границите за търговията с оръжие и петрол. Да затворим финансовата сила на терористите. Всъщност има доста неща, които могат да се направят. Има доста дискусии относно бомбардирането. Ясно е, че не можем да минем без него, но има много други неща, които можем да направим, преди да хвърляме бомби. Особено с петрола и финансовите санкции не правим достатъчно. И не правим достатъчно, за да спрем нашите собствени сънародници да се присъединяват към ИД.

- Това ли ще е най-силното оръжие в ръцете ни?

- Да. Определено.