Безлов: Като искат решетки за 1 джойнт, ще напълнят затворите за година

/КРОСС/ Новият НК предизвика остри критики в много посоки. Вероятно някои са несправедливи. За мен един от членовете със сериозни последици е този, който третира производството, пренасянето и държането на наркотици.

При новия НК е отпаднал този член, който дава възможност за малозначимост при престъплението - то е за това, че когато ви хванат например с малко количество наркотик, не започва дело срещу вас (както сега в проекта за новия НК текстът предвижда до 6 г. затвор, ако ви осъдят), а санкцията е глоба 1000 лв.
Големият проблем е, че когато това се случи, има различни системни последици. 

В България имахме лош опит, когато през 2004 г. парламентът прие поправка, с която се отмени чл. 354 а, ал.3, която гласеше: "Не се наказва лице, което е зависимо от наркотични вещества или техни аналози, ако количеството, което придобива, съхранява, държи или пренася, е в размери, сочещи, че то е предназначено за еднократна употреба." Логиката на вносителите тогава бе чисто политическа - да демонстрират твърда ръка срещу престъпността.

Понеже наркотиците бяха любима тема, последицата бе махането на т.нар. лична или еднократна доза. Аргументът бе, че така хванат ли дилъра с дрога, отива в затвора. Това обаче доведе до вълна от задържани тийнейджъри с цигара марихуана и обикновени улични наркозависими. 

В първата група са предимно ученици от последните класове на гимназиите или студенти първи, втори курс. След тази възраст интересът към марихуаната и у нас, и по света спада. Та тази възрастова група стана уязвима. Като го хванат полицаите, ако го няма този член за малозначимост, въпросният млад човек тръгва по спиралата - прокурор, съд, евентуално затвор...

В периода 2004 - 2006 г. имаше огромен скок в осъдените млади хора за намерени в тях наркотици, особено в по-малките населени места, където беше станало практика да се произнасят осъдителни присъди.

Знаете какво се случва с такъв човек, ако попадне в затвора. Вторият проблем е свързан с т.нар. наркозависими от хероин, които всъщност са болни хора. Тези хора търсят всеки ден дозата си и се превърнаха в изключително лесна мишена за полицията.

Обяснението е: "защо да се хабиш" по дилъри или по-високи нива в разпространението на дрога, при положение че си намираш във всеки наркозависими количество, за което може да му повдигнеш обвинения.

Влизането на тези хора в затвора често граничи с инквизиция. В българските места за лишаване от свобода практически няма лечение. Тези хора са с тежки заболявания, силно увреден организъм и пребиваването им в затвора допълнително влошава състоянието им.

Третата тема, която се очерта след отпадането на личната доза, бе рекет от страна на полицията.

Имаше един класически полицейски израз:

- Ти какво носиш? 
- Ами нищо не нося - отговаря отсреща човекът.
- Е, добре, ама ние си носим.

Намекът е за подхвърляне на наркотик. В резултат особено марихуаната стана касичка за охраняващите полицаи. Добре облечен млад човек в голям град се превръщаше в мишена. Намирането на цигара трева значи
10-20 лева на
патрулката,
или те вкарват в
районното
и започва дознание срещу тебе. 

Тук въобще не коментираме темата, че така разпиляваме ресурси. Вместо да се занимава с големите дилъри и средните нива на разпространение, полицията харчи пари за обикновени потребители.

Една нова тема, която се предполагаше, че новият НК ще засегне, бе медицинската употреба на марихуаната.

От няколко години в резултат на много големи и сериозни академични изследвания стана ясно, че при определени онкологични заболявания 
марихуаната е
важно средство
за лечение,
както и успешен инструмент за намаляване на болките при тежки заболявания. 

Важно е да отговорим защо има такава ефективност. Поради рестрикции години наред във фармацията нямаше възможности за изследване на молекулите канабисовите растения. В резултат на откритията дори в държави със силно репресивна политика бяха дадени законови възможности лекарите да използват марихуаната за медицински цели.

У нас тази възможност отсъства напълно. Много лекари и пациенти многократно повдигаха тази тема, дори има някои организации, които се борят за разрешаване на медицинската употреба. Известна ирония има във факта, че в България има една голяма световна фармацевтична компания, която прави клинични изследвания при тази група лекарства.

За мен най-странно и унизително е, че сме страна, която повече или по-малко е натрупала опит, и то за съжаление лош опит, но го натрупахме. Има достатъчно лекари, криминолози, социолози, икономисти, които обясняват какво е разумно, какви са европейските практики. Ние сме член на ЕС, и пак повтаряме тази грешка, която вече сме направили преди 10 години. Знаем чуждите грешки - какво става, когато в една страна се въведат такива рестрикции, включително при хероиново зависимите, възникват епидемии от ХИВ и СПИН. 

Ако този текст се приеме, представете си, че например според статистиката на МВР има някъде годишно 2000-3000 човека, които са заловени с някакво забранено психоактивно вещество. Ако тези хора ги вкарате всичките и ако имате примерно в затвора 10 000 места, ще запълните за една година затворите, които и в момента са пълни.

А и кого ще вкарате - тийнейджъри и наркозависими, които са болни хора. Това ще е резултатът на първо четене. 

В България според изследванията хората, които казват, че са опитвали дрога, са около 10% от населението. За разлика от 2000 г., когато тези хора бяха към 2-3%. Има едно поколение - до 40-50-годишни, които от време на време 
търсят
алтернатива на
алкохола
и употребяват дрога.

Представяте ли си какво ще се случи при този нов текст в НК. А в САЩ вече една трета от щатите легализираха употребата на медициниската марихуана, но има и декриминализация на т.нар. лична доза. В по-умните държави, ако хванат един тийнейджър с трева, вземат му тревата и възниква запис, че има такъв случай. Когато го хванат за втори път, тогава вече подлежи на глоба.

Тоест там дават възможност при първо, при второ хващане да няма последици за този млад човек.

Разбира се, има и много критики и контрааргументи и не бива да отиваме в някакви крайности по темата за либерализацията на наркотиците. Защото зависимостта от какъвто и вид да е дрога (алкохолът също е дрога) е проблем за обществото, за личността.

Цивилизацията е измислила съответните отговори. Източната е забранила алкохола и разрешила тревата, западната е направила обратното. Тоест - ако въведете и двете групи, правите обществото по-хедонистично, по-лениво. Така че забраните и наказанията си имат логика, защото ограничават всеобщото и масово напушване, напиване и т.н.

Коментар на Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията; "24 часа"