Волгин: Лозунгът „Червени боклуци" по нищо не се различава от „Циганите на сапун"

Преди дни журналистът Петър Волгин постави три реторични въпроса от профила си в социалната мрежа Фейсбук, които предизвикаха дискусия.

Провокиран от езика на омразата в обществото, Волгин попита:
Възможно ли е да твърдиш, че се бориш с фашизма и в същото време да оскверняваш антифашистки паметници или просто да одобряваш тяхното оскверняване?
Възможно ли е да твърдиш, че се бориш с фашизма и в същото време да съставяш списъци с "врагове на народа" или просто да одобряваш тяхното съставяне?
Възможно ли е да твърдиш, че се бориш с фашизма и в същото време да делиш хората на "качество" и " количество"? И дали тази концепция не се доближава твърде много до една друга - за "чистата" раса и нейното превъзходство над "нечистите"?

Изобщо тези "антифашисти" доста наподобяват фашистите, срещу които твърдят, че се борят. Как мислите? - написа журналистът.

За въпросите и за отговорите - Петър Волгин пред ИА КРОСС

Какво ви провокира да поставите на дискусия тези въпроси?

Въпросите до голяма степен са реторични, защото аз съм много неприятно изненадан от факта, че се извършва нещо като подмяна. В смисъл такъв, че оказва се, че хора, които в продължение на няколко месеца се занимаваха основно с това да разпалват омраза срещу тези, които не мислят като тях, да наричат всеки, който не мисли като тях „червен боклук" или „гаден комунист", или „слуга на олигархията", или „купен от Пеевски", изведнъж се оказаха големи борци срещу фашизма и изведнъж започнаха да ни убеждават как всички ние трябва да се борим срещу фашизма. Аз, разбира се, съм напълно съгласен, че срещу всякакви фашистки, нацистки, расистки теории и практики трябва да се води борба, но просто не виждам как именно хората, които разпалваха омраза към инакомислещите и разпалваха омраза към всеки, който е на различно мнение, сега ще развяват знамето на борбата с фашизма.

Защото, замислете се, лозунгът „Червени боклуци" по нищо не се различава от лозунга, да кажем - „Циганите на сапун". И едно, и другото е признак на фашизъм. И опитът първото да ни се представи като някаква върховна изява на събуденото гражданско съзнание е най-малкото циничен. Та затова написах тези въпроси, за да покажа, че хора, които в продължение на месеци противопоставяха умните и красивите срещу грозните и тъпите, които противопоставяха един елит от центъра на София на цялото останало българско население, тези хора нямат право да бъдат флагмани на борбата с фашизма.

Спомнете си само каква беше реакцията на тези личности по повод митинга на БСП и ДП С миналата седмица. Аз не съм фен нито на БСП, нито на ДПС, но когато видях как биват обиждани тези хора, как биват наричани отново тъпи, прости, че не знаят за какво са дошли, дошли са за един сандвич, за 20 лева, а пък вижте ние тука софиянци колко сме готини, възвишени, как на целия този фон се самовъзвеличаваме, отново видях една омраза, отново видях една нетърпимост, отново видях едно разделение и на едно неприемане на всеки, който мисли различно. Такива хора просто нямат моралното право да бъдат главни знаменосци на това, което се нарича борба с фашизма, си мисля аз.

Какви отговори получихте на въпросите в социалната мрежа и мислите ли, че включилите се в дискусията са разбрали смисъла, който сте вложил в тях?

Мисля, че повечето хора са го разбрали. Поне повечето коментари показват същото озадачени от тези факти, които изнесох. Те показват озадачение от тези факти, които ви изнесох. Те показват озадачение от факта, че можеш да разделяш българските граждани на качество и на количество, че можеш наистина в днешно време, в началото на 21 век да си служиш с термини, с които са си служили идеолозите на нацизма през 30-те години на миналия век, че действително можеш да определяш на базата на не знам какви критерии себе си като венец на творението, а всички останали, които не мислят като теб, да бъдат определяни като глупави, неразбиращи и не достатъчно европейци. Повечето хора разбраха това. Повечето хора мисля, че винаги са знаели и винаги са смятали, че това обожествяване и това изкарване на себе си като най-умния, най-красивия, най-прекрасния, в никакъв случай не води до развитие на обществото. Тъкмо обратното - води до едно разделение, води до една омраза, води до нетърпимост. Тоест все до явления, които в никакъв случай не допринасят за това Българя да изглежда по нормален, по съвременен и по моделен начин.

Това разделение ли според вас допринесе за създаването на нова националистическа партия, до прегрупиране на националистическите организации - от една страна Расате, от друга страна Костадинов, от трета - ромските патрули?

Има много общо. Има много общо, защото когато създадеш в обществото състояние на нетърпимост, когато създадеш в обществото представата, че всеки, който е различен, трябва да бъде мразен, то тогава това явление достига вече извън собствените си първоначални намерения. Да, ти може да не си искал да се пръкнат крайни националистически и фашизоидни организации, но когато наричаш хората „червени боклуци" и „мръсни комунисти", от тук до следващата крачка е именно възникването на фашистки партии. Наистина разстоянието е страшно малко. Така че тези хора, които провокираха омраза през всичките тези месеци, тези хора, които съставяха черни списъци с врагове на народа, за смея да твърдя - носят пълната отговорност за настанилата се омраза в българското общество и за това действително да има едни такива крайни, почти фашистки организации.

Не мога да си представя как някой, който е искрен противник на фашизма, ще седне и ще прави списък с врагове на народа. Това нещо е много лицемерно. Явно ти не си чак такъв противник на фашизма, след като си служиш с фашистките методи за съставянето на списъци.

Между другото, аз го казах и по радиото това преди две седмици, но отговор все още нямам - аз съвсем открито попитах видните правозащитници и видните борци за правата на личността от Българския Хелзинкски комитет, аз ги призовах да вземат отношение по съставянето на този списък „Врагове на народа". Защото те са много бързи и много активни, когато трябва по някакъв друг казус да се вземе отношение, но когато трябва да се защити някой български гражданин (а в случая става дума за близо 50 български граждани, които бяха оклеветени, охулени от едни анонимници, защото този списък нямаше автори), организации като БХК много съмнително мълчат. Но аз ще продължавам да ги питам какво е тяхното отношение. Защото този списък е парекселанс и израз на езика омразата, срещу когото те толкова много се борят. Но в случая, пак казвам, кой знае защо, неясно за мен продължават свенливо да си мълчат и аз много се надявам да прекратят това мълчание и да кажат какво мислят по тази проява, която със сигурност през последните 20 години е една от най-ярките прояви на нетърпимост в българското общество.

В контекста на езика на омразата и ксенофобията, агресивното отношение към бежанците причина или следствие е от това разделение?

Бежанската вълна, разбира се, е свързана и с нарастване на страховете на хората, защото хората обяснимо се чувстват заплашени. Те се чувстват заплашени не само защото идват хора с друг език, с друга религия, с друг начин на живот, те съвсем скоро време ще започнат да се чувстват заплашени и за работните си места. Защото когато идват много хора от чужбина и тези хора са бедни, отчаяни, те естествено е да се съгласят да работят при много по-мизерни условия на труд. По този начин ще се достигне и до намаляване на заплати, защото работодателите ще кажат на своите български работници - ами като не сте съгласни с тия малки заплати, напуснете, ето, чакат хората от Алжир или от Сирия, или Мароко, или от някоя друга държава, те ще заемат вашите места при тези лоши условия. Така че е нормално хората да бъдат заплашени.

И тук е ролята на българската държава, която трябва да направи така, че действително България да не е един разграден двор, а тук да получават убежище само хора, които действително бягат от война, хора, чието домове са разрушени, техните близки са пострадали и те са били принудени заради войната да напуснат домовете си. Такива хора, да, разбира се, трябва да намерят убежище в България и трябва да направим всичко възможно, за да могат те да се чувстват по-добре.

В същото време българските власти трябва много да внимават да не се превърнем просто в място, където да пристигат икономически имигранти от всякакви държави, в това число и хора, за които има основателно подозрение, че са свързани с екстремистки и терористични групи. Ето това трябва да направи българската държава. тя трябва да прави това разделение между хора, които действително се нуждаят от помощ и хора, които идват тук с далеч не най-добри намерения.

Това ли е тънката граница между толерантността, хуманността, човечността, от една страна, и от друга - този страх, за който говорите? И всъщност къде свършва нашата толерантност и започва страхът?

Да, това е. Защото ние безспорно трябва да сме толерантни към хората, които са изпаднали в беда, защото, знаете историята, много пъти и българските граждани са били жертва и е трябвало да емигрират от местата, в които са живели, много други граждани са напуснали родните си места, защото са били преследвани по политически, етнически, религиозни причини и няма нищо по-естествено от това да помогнеш на такива хора, няма нищо по-естествено от това да се държиш с тях човешки и да се опиташ да направиш техния живот малко по-добър и да облекчиш страданието. В същото време, пак казвам, трябва много да се внимава, за да не се превърне България в някакво гето, където да се стичат личности от най-различни държави, включително и по икономически причини или път по едни причини, които никак няма да са добри за българското общество от гледна точка на това, че мое да става дума за хора, принадлежащи към екстремистки организации.

В събота и в предаването ви „Деконструкция" по БНР акцент ще бъде темата за ксенофобията. Това ли ще бъде опорната точка?

Да. Не случайно съм поканил двама много интересни събеседници - г-н Анжел Вагенщайн и г-н Руслан Трад, както виждате, хора представители на българското общество с еврейска кръв и с арабска кръв, тоест представители по някакъв начин на култури, които би трябвало да са в противоречие (знаете цялата история на Близкия Изток, особено последните десетилетия). Но аз съм сигурен, че можем да покажем, „;е пората, които на пръв поглед би трябвало да имат някакви противоречия помежду си, да имат някакви съмнения в искреността на другия, напротив - могат да разговарят заедно, могат да стигат до общи изводи за необходимостта от толерантност, за необходимостта от помощ на всеки, който е изпаднал в нужда, без значение дали ще е сириец, дали ще е израелец, дали ще е българин, дали ще е алжирец. Тоест всеки един човек, който е изпаднал в беда, би трябвало да получи нужната подкрепа.