От този ад, в който селянинът от Банкя си мисли, че е по-добър тенисист от Бекер, няма спасение

/КРОСС/ Председателят на "Интернет общество - България" Вени Марковски за троловете, политиците и обществото в социалните мрежи

Интервю на ИА КРОСС

Как социалните мрежи се превръщат от средство за споделяне на информация в платформа за политическа манипулация и агресия, провокирана от политически коментари?

По същия начин, по който улицата се превръща в средство за политическа агресия - с нахлуването на хора, които използват социалните мрежи не за обикновено, човешко общуване, а за налагане на някакви войнстващи принципи. Забележете, че агресията на Интернет-троловете (хората, които отклоняват разговорите в нужната им посока) е безмилостна - нейна жертва станаха както политиците, така и журналисти, общественици, бизнесмени...

Как ще оцените поведението на политиците във Фейсбук?

Има някои, които са много активни, но на повечето им личи, че участват някак си наужким. От европейските политици правят впечатление сравнително спокойните и чести прояви на Ивайло Калфин и Кристиан Вигенин. Лидерите на БСП, ГЕРБ, ДСБ и други партии са също с прояви в Интернет. Освен Калфин и Вигенин, които поеха обещание преди 5 години да следват в битността си на европейски политици принципите на „Интернет общество - България", не мога да оценя поведението на останалите, защото не сме ги наблюдавали много отблизо - в края на краищата, когато са искали да стават политици, не са ни обещавали нищо, така че каквото и да е поведението им днес, това е без значение от гледна точка на изпълнението на обещанията.

А това на блогъри и журналисти?

Блогърите не са журналисти, така че не мога да ги сложа под един общ знаменател. То има и хора, които се наричат самички журналисти, но които не спазват никаква етика, претендират да са независими и обективни, но всъщност не са. Разбира се, има и други, които дори и блогъри, спазват правилата на нормалната, да я наречем „западна", журналистика.

Доколко предложената промяна в НК, според която, ако публикуваш снимка на човек в блог или във Фейсбук, без негово съгласие, можеш да бъдеш осъден, застрашава свободата в интернет?

Не е сериозно да се обсъждат текстове от такъв тежък закон като Наказателния кодекс "на парче", без да се вникне в съдържанието му като цяло. Във Фейсбук организирахме една бърза дискусия по темата и се оказа, че повечето хора имат мнение, без дори да са чели какво предвиждат текстовете. Имаше, а и все още има хора, които си мислят, че всеки може да бъде сниман по всяко време и Конституцията защитава правото на фотографите да правят снимки на "обществени места", без никакво значение кого и какво снимат. Разбира се, много е примамливо да се яхне вълната на отрицанието и да се каже "Безобразие! Вкараха в затвора всички бандити, та до там ли опряха!", но аз няма да го сторя. За мен Конституцията е определяща - чл. 32, ал. 2 гласи:
"Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи." Повечето хора забравят последната част на този текст. Огромна част не знаят, че се иска знание и твърдят, че се иска съгласие. При такава царяща правна неграмотност, не виждам голям смисъл да обсъждаме текстове от НК, които се знаят по преразказа им във вестниците.

Къде е златната среда между отразяването, споделянето, което е с обществена значимост, и грубото навлизане в личното пространство?

Няма такава златна среда. Хората сами избират какво да е публично и какво - не. Но в епохата на личните телефони, на "селфи"-тата, на Фейсбук, Вайн, Туитър и какво ли още не, личното пространство е силно ограничено - от нас си, но и от любопитството на другите. Трябва да приемем, че всеки от нас рано или късно ще види в Интернет нещо, което изглежда зле, може би дори го компрометира. Аз лично съм имал 2-3 пъти активни мероприятия срещу мен си - когато някой е писал или говорил измислици по мой адрес. Медиите са жадни за пикантни новини и ги препечатват, защото пък читателите им са болни за хорските клюки. Изглежда цялото ни общество.. цялата планета се храни от клюки и слухове. Колкото са по-идиотски, толкова повече хората се стремят към тях.

Къде е тънката червена линия между полезното, което можем да извлечем от социалните мрежи, и риска да превърнем живота си и този на другите в ад? (Имам предвид трагичния случай във Варна, при който мъж научава за извънбрачната връзка на жена си чрез Фейсбук и застрелва любовниците, а после се самоубива, и други подобни.)

Не съм запознат за този случай, за който говорите, но животът си го превръщаме в ад не само благодарение на Фейсбук, а най-вече благодарение на нас самите. В този ад трябва всички да бъдат омаскарени, защото иначе нашенеца трябва да си признае, че не всеки е Бай Ганьо, а подобно признание изисква мъжество, каквото не се среща често, поне не по нашите земи. Българинът изпитва някакво мерзко и необяснимо удоволствие да покаже, че всички са маскари. Той се радва не на своя успех, а на чуждия неуспех. Той иска не да спечели, а да направи така, че опонентът му да загуби.

Често давам примера с тенис-мача между Бойко Борисов и Борис Бекер. Нашият "спортист" (който държи тенис ракетата така, сякаш тя е тиган, а той е застанал не на корта, а пред печката) той загуби мача, при това немският спортсмен му даде и бонус - няколко гейма. И вместо да се зарадва, банкянският шоп се разсърди. Намуси се. Отказа да поздрави съдията на срещата. Тръшна се така, сякаш че е очаквал да спечели. Но, извинете, Борис Бекер е бивш световен № 1, треньор на Новак Джокович - това са хора от друга Вселена, а не от банкянската. От този ад, в който селянинът от Банкя си мисли, че е по-добър тенисист от Борис Бекер - от него няма спасение и той не зависи от социалните мрежи, а всъщност от липсата на нормални социални контакти. Само човек забравил какъв е и откъде идва, може да си повярва толкова много, че да се разсърди, ако загуби от Бекер. За повечето хора на средна възраст, самият факт, че Бекер им е отделил от времето си, ще бъде достатъчен, за да празнуват и да превърнат деня в рай, но не и за нашенеца, който се мъчи в ада на собствената си погрешна самооценка.