Палми Ранчев: Обществото ни не излъчва истинските си първенци

/КРОСС/ Чувството ми е, че се влагат огромни пари, огромни усилия, огромни ресурси, за да бъде излъган отново българският народ, за да гласува за поредните психопати. В Народното събрание е пълно с психопати, заявява писателят, поет и треньор на националния ни отбор по бокс Палми Ранчев.

„Напоследък като чета за политическите събития и личности, все повече се убеждавам, че към техните имена се прибавят все повече понятия от психопатологията. И съвсем на място. Това са едни комплексирани типове, порочни, крадливи, доказани смешници, но отново се опитват да ги възпроизвеждат, реанимират, отново ги бутат, подготвя се огромна лъжа. Вече нямаме ресурс, няма място за лъжа. Нашето общество вече до такава степен се е разболяло, че една поредна лъжа  е най-голямата болест за едно общество и ще го съсипе", казва Палми, с когото разговаряме в боксовата зала на комплекса „Диана", където той готви националния отбор по бокс за турнира за купата „Странджа".

„Досега ние не успяваме да излъчим истинските си първенци като общество. Не успяваме да излъчим умните, честните, мъдрите хора. Не, че ги няма. Със сигурност има, но със сигурност не са в парламента. Не знам дали са в партиите, не знам къде са. Но със сигурност аз срещам нормални, честни хора, които искат България да просперира, да живеем като нормални хора, като хора, които нямаме вина, за да живеем по този отвратителен начин, по който ни се налага да живеем. Но нашето общество не ги излъчва", заявява Палми Ранчев, за когото боксът е спасение и съдба, както и писането. Палми Ранчев пише поезия, разкази и романи. Бил е боксьор, треньор, собственик на кафене и игрална зала, директор на вестник, сценарист, телевизионен водещ и безработен. Със сигурност може да прибави още няколко начина (да речем десетина), с които си е изкарвал прехраната.

„Дали бедата е в това, че напуснаха 2 млн., 2 млн. и половина кадърни хора, които са навън и не могат да гласуват. Дали защото тук системно се мисли само за хляба или за кофите за боклук и да се копае на нивичката", пита се Палми. Според него „обществото ни отново се феодализира, отново е във феодална зависимост, отново няма свободни хора, архаизира се обществото. Ние се връщаме назад, вместо да вървим напред". Казва, че не пише за малкия човек, а за човека, който го интересува. „За мен няма малки хора. Този човек, който събира по боклуците си е създал определен бит, определен ред, той по някакъв начин ми напомня този, който отива с мерцедеса си в парламента. Оглежда се дали има протестиращи, прибягва през задния вход и си въздъхва с облекчение. Същите въздишки има и онзи, който събира по боклуците. Да не го нападне някое куче, да не са сложили отрова, защото има и такива лоши хора. Да намери нещо хубаво. Както онзи търси някакви далавери в парламента, така и този. Нещата се реципрочни, те си съответстват по някакъв начин и не мисля, че има малък човек. Особено като литературен герой", казва писателят.

Най-новата му книга с разкази „Боксьори и случайни минувачи" излязла в издателство „Жанет 45" разказва за боксьори, но това не е за първи път в неговото творчество. „Имам една книга „Трудно дишане" това е първата ми книга с разкази преди повече от 20 и няколко години, която е с боксьорски разкази. Сега в тази съм вложил много, но това не са боксьорски разкази. Те не са само спортни разкази, доколкото за мен боксът не е само спорт. Те са разкази за хора с малко по-различен начин на живот. Влязъл ли си веднъж в боксовата зала, сигурно вече си се променил - ако си се качил веднъж на ринга и си играл дори един спаринг с ръкавици да се биеш, защото боксът в края на краищата едно от нещата, които го определят, е боят. Веднъж преминал ли си през това приключение, предизвикателство, лудост, глупост дори, ти вече си белязан. Ти гледаш на хората по друг начин. Какво остава за хора, които са тренирали по-дълго време, качвали са се на ринга. И аз се занимавам в тази книга с начина на живот на тези хора. И смятам, че ти показват различни ъгълчета от живота, които може би ще пропуснем. Но тези хора, за тях това не са ъгълчета от живота, за тях те са основни места, там където те основно се реализират. Мисля, че тази книга по някакъв свой начин е уникална. Убеден съм в това нещо. Поради простата причина, че хората за които пиша са по своему уникални. Независимо от това, че голяма част от тях са в периферията официалния живот. Но на литературния не са", заявява писателят, който преди да разговаряме сам сложи ръкавиците-лапи за тренировка с Тервел Пулев, за когото турнирът за купата „Странджа" е последно аматьорско състезание.

За Палми боксът е от всичко по малко - радост, мъка бягство. Спомня си един случай, когато бил на някакъв лагер, където няма интернет, телефон, телевизия, но в един момент не четейки вестници, интернет, без телевизия установил за пореден път, че боксът е неговото ъгълче, където се спасява понякога от живота. „В бокса нещата са подредени. Там, за да постигнеш някакъв успех, има някакъв ред, през който трябва да преминеш. Можеш да развалиш този ред, да направиш нещо по-особено, по-различно, но принципите са в общи линии едни и същи. Значи там понякога е неприятно, защото организацията е полувоенна, да я наречем, има неща, които са задължителни, може да не са ти приятни, но са задължителни - и за треньора, и за състезателите, но това е начин да постигнеш успех. И ти приел веднъж да си на това място, ти приемаш и кодекса му и го изпълняваш. Тоест там нещата са подредени. Не е като в политиката, в тоя безумен живот, който ни принуждават да живеем, където няма закони, където законите се променят всеки ден, има допълнения към законите, непрекъснато се прави нещо, така че да не можеш да изпълниш закона. Винаги да си в нарушение, винаги да си гузен, винаги да имат за какво да те преследват по някакъв начин. Докато в бокса, когато си изпълниш нещата и особено, когато имаш успех, защото спортът има смисъл само при успех, тогава никой вече не те съди. И нямат право и тогава имат смисъл и тези лишения, на които се подлагаш и не живееш като другите хора", казва бившият боксьор и сегашен треньор.

„Аз освен с бокс се занимавам с много неща, даже по-сериозно с кръстосването на софийските улици, със срещи с различни хора. Много повече време съм вложил в това, освен това съм работил десетки други неща. Но боксът и бойните изкуства винаги са ме привличали, защото там има среща между двама човека, там винаги има конфликт, винаги има разказ, винаги дори има и роман. Докато литературата за мен не е бягство, тя е по-скоро спасение. Но литературата е за мен и част от моето всекидневие, защото романът е всекидневна работа. Ти пишеш романа, но после го редактираш, понякога години - преписваш, добавяш. Така че литературата отдавна за мен е всекидневие. Срещам всички хора, които мога да срещна - от най-бедните до най-богатите хора. Аз имам любопитство, което все още не се е изчерпило, удоволствие. Литературата ми е диалог с тези хора, с литературата им казвам това, което не мога да им кажа, когато се срещна с тях, когато си говорим. Като говориш, говориш неща по-повърхностни, по-забавни, или пък споделяш някакви свои грижи, не влизаш в тези дълбочини, които поражда една такава връзка с един такъв човек, неща, които не могат да се кажат с обикновени думи. Но литературата използва думи, които наистина да обяснят неща, понякога необясними, неизказани между двама човека", казва писателят. Той пише едни роман от няколко години за едно семейство, понесло ударите на съдбата през годините. Има и готова стихосбирка, която смята да нарече „Днес, сега, докато шепна". А иначе надежда за обществото ни не знае доколко той има. „Надеждата е, че се събуждам сутрин. Вече се страхувам да се надявам. За мен надеждата е в литературата", заявява Палми Ранчев. 

Източник: ВЪПРЕКИ.COM