"Алфа Рисърч": Агитацията за местния вот се превръща в директен маркетинг

/КРОСС/Има сериозни основания да се смята, че предизборният период преди местния вот на 25 октомври минава не под формата на комуникационна кампания на вижданията, ангажиментите и програмите на кандидатите за местни управленци, а под формата на директен маркетинг. Това е един от изводите а социологическата агенция "Алфа Рисърч" от национално представително проучване за обществено-политическите нагласи преди местния вот и референдума за електронното гласуване.

Основните играчи, които хората забелязват да агитират, са политическите партии (46%), и което е особено впечатляващо - местни влиятелни лидери (15%), работодатели и бизнесмени (11%), отбелязват социолозите. Техните действия са от два до пет пъти по-често срещани от тези на самите кандидати за изборни постове. Едва 9% са виждали доброволци, ангажирани обаче не с партийна, а основно с кампания за националния референдум.

Акцентът на кампанията се измества от информиране към директно въздействие върху избирателите чрез хора, от които те зависят. В тази ситуация привличането на избиратели с извън политически средства от скандална започва да става нормална за все по-широки групи избиратели, особено в средите на хората с по-ниски доходи и етническите малцинства, анализират от "Алфа Рисърч".

Всеки шести българин е на мнение, че е добре политиците да предлагат на избирателите помощ в натура, намаления в магазини, защита от уволнение, почерпка или екскурзия, показват данните. Най-възприемана за нормална е тази практика от хората в по-ниско социално положение: около една четвърт от ниско образованите, между 24% и 28% от жителите на селата и най-вече 53% - 56% от представителите на ромската общност.

Единствено парите на ръка все още се смятат за неприемливи, показват данните от проучването. Седем на сто от хората обаче възприемат и тази оферта за нормална, като делът е двойно по-висок сред ниско образованите (14%), 13% в селата и 54% сред ромската общност.

Един на всеки десети анкетиран твърди, че на него лично са му предлагали услуга или пари срещу вот. Сред българските турци този процент достига 26 на сто, а сред ромите - 35 на сто. Общо 28% от българските граждани заявяват, че такива предложения са получавали техни познати.

Разрастването и все по-голямото разнообразяване на практиките за директно мотивиране на избиратели поражда у мнозинството граждани съмнения за честността на изборите в България. 14% са на мнение, че изборите в страната са честни, а за 50% - те са нечестни. В същата линия са и очакванията за предстоящия местен вот: 17% честни срещу 47% нечестни.

Колкото по-склонни са хората да възприемат практиките за директно въздействие като нормални за политиците, толкова по-малко оценяват изборите като честни. Едва 7% - 11% от избирателите в селата, ниско образованите и представителите на ромски общности смятат изборите за честни и очакват тези след две седмици да бъдат такива. Т.е., в мнозинството случаи става въпрос за осъзнато продаване на собствения глас, смятат социолозите.

Според проучването 39% от българите не са запознати с нито една проява на над 42 000 кандидати за кметове и общински съветници.