Хубаво ли е в ЕС?

/КРОСС/ Какво мислят за ЕС хората в големите европейски държави? Представяме Ви резултатите от ново, много интересно изследване, проведено от една от най-авторитетните агенции за проучване на общественото мнение в Европа.

Сериозните успехи, които постигнаха антиевропейските партии на тазгодишните избори за Европарламент, дадоха повод на мнозина коментатори да констатират, че хората обръщат гръб на ЕС, че европейската идея губи сили. Сравнително международно допитване показва обаче, че европейците принципно не поставят ЕС под въпрос.

Проучването е на германския демоскопски институт "Аленсбах" и беше проведено в Германия, Франция, Испания и Великобритания. Резултатите от това изследване показват съвсем еднозначно, че в години на криза хората са определено по-скептични към ЕС. Което обаче не означава, че принципно отхвърлят проекта "Обединена Европа". Хората, които поддържат мнението, че членството в ЕС е по-скоро лошо за страната им, са малцинство. Вярно, че (с изключение на германците) още по-малко хора смятат, че членството в ЕС носи на страната им най-вече предимства. Но ако отчетем и неутралната позиция на третата група, която вижда както предимства, така и недостатъци, картината е балансирана.

Нагласите много зависят от икономическото положение на хората. В периоди на стопански подем гражданите виждат най-вече предимствата на членството в ЕС. При криза обаче на преден план излизат недостатъците.

ЕС - проект на елитите

Допитването на Аленсбахския институт потвърждава и една друга отдавнашна констатация: ЕС до голяма степен е проект на елитите и на хората с по-високо образование. Колкото по-високо образование имат анкетираните, толкова по-благоприятна е оценката им за ЕС. В Германия 40 процента от хората с по-високо образование виждат най-вече предимства от членството в ЕС, докато сред хората с ниско образование подкрепата е само 21 на сто. В останалите три страни положението е сходно.

Тъй че нека го повторим пак: оценката на хората за ползите от еврочленството е амбивалентна, но в никакъв случай не клони към отрицание. Показва го най-провокиращият въпрос: „Смятате ли, че за Вашата страна е по-добре да напусне ЕС?". В Германия цели 72 процента от хората са убедени, че за страната е по-добре да членува в ЕС. Същото вярват за своята държава 68% от французите и 64% от испанците. Дори във Великобритания броят на хората, поддържащи еврочленството, вече превишава броя на противниците му - показва го както това допитване, така и анкети на британски медии. Подкрепа за оставането на Обединеното кралство в ЕС дават най-вече хората с по-високо образование. С други думи, резултатите от планирания референдум за членството на Великобритания в ЕС зависят най-вече от това доколко хората с по-ниско образование ще се убедят в предимствата на еврочленството.

По-малко Европа

Мнозинството граждани в четирите страни смятат, че европейският път е правилен. Това обаче не означава, че те безрезервно подкрепят по-нататъшната евроинтеграция. Успехите на евроскептичните партии трябва да се интерпретират тъкмо като критика към начина, по който политиците развиват проекта "Европа". Главният проблем е разпределението на компетенциите между Брюксел и националните държави. Хората в четирите страни са на мнение, че Евросъюзът се меси прекалено много във вътрешните им дела. Така мислят 40% от германците, 50% от испанците и 54% от французите и британците. Анкетираните обаче много точно правят разлика между видовете компетенции. Когато става дума например за равнището на държавния дълг, за външната политика и сигурността, за гимназиалните и университетските дипломи, повечето анкетирани подкрепят общоевропейските решения и правила. Но при въпроси, които засягат данъчното облагане или социалните помощи, германци, французи, испанци и британци настояват за автономна национална политика.

Рязък спад на доверието в националните правителства

Сериозно предизвикателство пред ЕС си остава ниското доверие на гражданите в евроинституциите. По-малко от една трета от анкетираните декларират доверие към Еврокомисията, Европарламента и Европейската централна банка. Но тази тенденция изобщо не е нова - липсата на доверие е хронично заболяване на европейските институции. Новото е друго: сега, в годините на голяма несигурност, породена от кризата, гражданите все по-малко вярват и на собствените си, национални институции. Преди избухването на кризата доверие в националните институции декларираха 50% от французите и 40% от испанците, докато в момента и в двете страни това доверие е спаднало до катастрофалните 10 на сто. Хората в Испания и Франция масово смятат, че техните правителства не могат да се справят с огромните икономически предизвикателства. Различно е положението в Германия, където икономиката вече години наред върви много добре, а симетрично на тази тенденция расте и доверието на хората към правителството.

Автор: А. Андреев (РТР, ФАЦ, ДВ, РП) за Дойче Веле