Михаил Христов: Хората с увреждания в България живеят в затвор. Трябва да променим това

/КРОСС/ „Живеем в страна с много затвори без решетки, в които са затворени 800 000 българи. Там няма години, в които се лежи, но има присъда. Ако нещо в социалното министерство не се промени, тя ще бъде доживотна". Това заяви народният представител от левицата Михаил Христов по време на дебат за политиките за хората с увреждания, иницииран в НС от "БСП за България".

Той обясни, че в България има 800 000 българи с увреждания и само 2000 лични асистенти.

„Някои от тези хора, включително и аз, имат нужда от инвалидни колички или протези за горни или долни крайници, слухови апарати, ортези. Наредбата, по която се отпускат тези средства, не е актуализирана от 2008 г. и тя е безкрайно остаряла", отбеляза Христов.

Той даде пример - съществуването на термина „дървена протеза", каквато не съществува и министерството плаща за несъществуващи неща. По думите му положението е трагично и ще е такова, докато хората с увреждания се чувстват като в затвор в собствената си страна.

Той се обърна към министър Петков с думите: „Обещавам ви, че ще бъда вашия най-голям коректив, защото 800 000 души са ваш коректив. Приемете този пост не като назначение, а като лична мисия. Убеден съм, че бихте се справили, стига да имате желание. Ключът от затвора е у вас и вие решавате какво да направите с него".

„Проблемите на хората с увреждания се създават не от състоянието им, а от средата, която не е достатъчно гостоприемна към тяхното различие, а също от физическите и социални бариери в обществото. Вниманието и политиките, трябва да бъдат насочени не към самото увреждане, а към възможностите на човека - какво той знае и може". Това заяви народният представител от ПГ на „БСП за България" Георги Гьоков. По думите му е икономически обосновано да се инвестира в потенциала, като се компенсират ограниченията, наложени от увреждането, отколкото да се финансират ограниченията, без да се използват възможностите.

„Целта ни е промяна в нагласите на управляващите и на обществото ни спрямо хората с увреждания. Защото не бива да ги разглеждаме като "обекти" на социална закрила или лечение, а като субекти с права", категоричен бе той.

Гьоков подчерта, че Национална стратегия за хората с увреждания е основен политически документ и според целите ѝ, тя формулира приоритети и мерки за подобряване качеството на живот на хората с увреждания. Въпреки тази приета миналата година „Стратегия", въпреки периодичните „екшън" - планове за реализирането ѝ, хората не остават с усещането, че за тях нещо се е променило от времето преди приемане на стратегията и организират протести, защото стратегии има, но адекватни действия - няма. По думите му на министъра трябва да се възложи анализ, който да представи точната картина - ефективни ли са мерките, подобрява ли се положението на хората с увреждания и има ли неефективно изхарчени пари.

Като основни проблеми на хората с увреждания, които визира предложението на левицата, той посочи: условията, при които се осигуряват асистенти, системата за експертиза на работоспособността (ТЕЛК, НЕЛК и т.н.); ефективността и адекватността на социалните оценки на хората с увреждания; визията за промяна на „гарантирания минимален доход", липсата на точна информация за броя на хората с увреждания и информация за уврежданията им.

„Как въобще водим държавна политика и планираме дейности в подкрепа на хората с увреждания, като дори не знаем точния им брой", попита той.

По думите му, с проекта за решение на левицата се ангажира социалния министър: в срок до- 31.12.2017 г.: да предприеме необходимото за привеждане в действие на информационната база данни за хората с трайни увреждания и да издаде заповед, с която да актуализира и осъвремени пределните размери на помощите за изработване, покупка или ремонт на медицински изделия и/или помощни средства, приспособления и съоръжения.

„Всичко, което искаме с този проект за решение, е изпълнимо и е необходимо условие за да насочим политиките за решаване на проблемите на хората с увреждания и конкретните действия, свързани с тях, в правилна посока. Това са наистина необходими стъпки, за да се постави началото на една нова политика за хората с увреждания, за да няма повече „невидими" за обществото и държавата ни граждани", заключи Георги Гьоков.

Отношение взе и Антон Кутев, който е председател на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.

„Мандатът на социалния министър ще е тежък по отношение на хората с увреждания - планът закъснява и освен това е фиктивен".

Той обясни, че се събират работни групи, които от 2017 г. до 2020г. да изработят законодателство.

"Не знам за тези три години дали министърът още ще е министър, дали аз ще съм депутат, но ние ще си вземем заплатите. Питам обаче, те какво ще правят, защото за тях това ще е време на болка и отчуждение", попита социалистът.

По думите му 3 години са много за изработване на законодателство, планът е направен лошо, а не се и изпълнява. Кутев подчерта, че това е задача на социалния министър и на мнозинството.

„Във вашето решение няма гарантиран минимален доход. Той стана 65 лв. по времето на кабинета "Станишев" и оттогава няма увеличение, а на него са основани всички социални плащания. В следващата 3 годишна прогноза също няма никакво увеличение. Всичко, което хората с увреждания чакат, стъпва на това. Доказахте за пореден път, че идва ГЕРБ - и всяко социално плащане замръзва, за разлика от заплатите на депутатите и министрите", заяви Антон Кутев.